Национална кауза: Максимум български храни в европейския регистър

Автор: Тихомир Тончев


Национална кауза: Максимум български храни в европейския регистър

Да защитим и бозата в ЕС преди Турция да ни изпревари

Cуджук с вода не върви, затова ще защитим и ракията. Това изявление на министъра на земеделието Мирослав Найденов от преди ден звучи малко несериозно, но трябва да стане час по-бързо. Защото конкуренцията не спи.

 

Опитът със защитата на горнооряховския суджук го показа. И вместо да се поучим от него, се стигна до глупави престрелки между месарските фирми - защо само 3 предприятия имат право да го произвеждат? Това в случая изобщо не е чак от толкова голямо значение.

 

Безспорно монополът е лошо нещо, но тук става въпрос за регионален продукт, и то трябва да признаем с не толкова голяма известност, дори и в България. Имаме още десетки подобни - бански старец, странджански дядо, смядовска, панагюрска, копривщенска и пр. луканка.

 

Важната поука от горнооряховския суджук обаче е, че вече е извървян пътят за защита на български продукт и той трябва да се използва и за другите традиционни наши храни и напитки. Така, освен че няма да се налага процедурата да се точи 3 години, ще знаем и какво можем да очакваме от конкурентите ни. Щом Кипър успя да забави с 6 месеца защитата на суджука само заради сходство в името с техен локум, тогава какво да очакваме, след като в ЕС влязат Турция, Македония или Сърбия?

 

Абсурдно е и да си помислим, че тогава ще можем да запазим само за нас каквато и да е храна - веднага ще има възражение, че се прави и там. А политиката на Брюксел при спор е да не регистрира нищо, докато страните не се разберат. Затова българските производители, вместо да се карат помежду си, трябва да се обединят и с подкрепата на държавата да защитят колкото може повече продукти, преди ЕС да се разшири с нашите съседи. Разбира се, ако дотогава кризата с еврото не доведе до разпадане на самия съюз. Но да не бъдем черногледи, а да използваме сегашните смутни времена, за да си постелим за по-доброто бъдеще.

 

Защитата на традиционни храни не е само въпрос на национално самочувствие, а и на бизнес за милиарди. Европейското лого върху опаковката ще докара нови клиенти от цял свят, които искат да опитат признатите за уникални продукти. И цените, на които това ще стане, няма да са сегашните, а ще са съизмерими с испанския хамон или прошуто ди Парма.

 

Това ще влее много свежи пари в българската икономика, които да бъдат реинвестирани в хранителната промишленост. Само така ще можем и да възстановим потенциала на българското земеделие, което изнасяше храни за целия източен блок преди 1989 г.

 

Затова е добре, че дори в промените в закона за виното, приети вчера от Министерския съвет, е записано, че ракията и мастиката са традиционни български напитки. Бързо трябва да убедим и чиновниците от Брюксел, че това е така. Защото който спи, губи. Така, както стана с тези около 180 предприятия, които сега правят "Горнооряховски суджук", но ще трябва да спрат, защото не са се сетили да поискат защитата да се разшири и върху тях.

 

А за ракията трябва да намерим още доказателства, че се е пила по нашите земи и преди идването на османлиите. Записи по манастирите и песни от фолклора също може да свършат работа. Има исторически източници, които показват, че варенето на ракия е било познато на българите още през ХIII - ХIV век.

 

Всъщност защитата на ракията ще донесе и чисто практическа полза на потребителите. За признатите от ЕС като традиционни алкохолни напитки акцизът може да се намали с 50%. Това означава бутилката да поевтинее с 2-3 лв.

 

Разбира се, трябва да внимаваме с аргументите пред Брюксел, защото ако обясняваме, че така ракията ще стане по-достъпна, има опасност да ни откажат заради мерките срещу прекомерната употреба на алкохол. И след ракията трябва да опитаме да защитим мастиката, бозата, халвата, лютеницата, а защо не и шкембе чорбата, пачата или кьопоолуто.

 

Веднага някой ще каже: ама това са балкански храни, които идват от турците. Но какво им пречи на гърците да продават нашето саламурено сирене като тяхна фета на двойна и тройна цена? Нищо, просто са успели да я защитят, защото първи от балканските страни са влезли в ЕС.

 

Това трябва да опитаме да направим и ние. И за разлика от суджука от защитените продукти да се ползват всички български производители, които спазват правилата и си плащат данъците.

 

 

 

По в-к 24 часа

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече

« Февруари 2023 »
пнвтсрчтпксбнд
  
     
  1. 07.02. - Събития и факти
  2. 08.02.1989г. - Годишнина от основаването на КТ “Подкрепа”
  3. 08.02.1966г. - роден Христо Стоичков
  4. 08.02. - Събития и факти
  5. 09.02.1999г. - в Либия са задържани 23 българи. Започва епопеята на българските медици.
  6. 09.02. - Събития и факти
  7. 10.02. - Събития и факти
  8. 10.02. - Ден на пчеларя
  9. 10.02.1879г. - избират Манолаки Тошев за първи кмет на София
  10. 10.02.1879г. – открива се на Учредителното събрание във Велико Търново
  11. 11.02. - Събития и факти
  12. 11.02.1515г. – загива Свети Георги Софийски Нови
  13. 12.02. - Събития и факти
  14. 12.02.1945г. - Годишнина от правописна реформа в българския език
  15. 12.02.1902г. - роден Светослав Минков
  16. 13.02. - Събития и факти
  17. 14.02.869г. – умира Константин-Кирил Философ
  18. 14.02. Ден на лозаря, Трифон Зарезан
  19. 14.02. - Събития и факти
  20. 15.2.1813г. Национален празник на Република Сърбия, Ден на държавността
  21. 15.02. - Събития и факти
  22. 15.02.950г. – Отон І е провъзгласен за крал на Италия
  23. 16.02.1887г. - бунтове на българските офицери-русофили в Русе
  24. 16.02. - Събития и факти
  25. 17.02. - Събития и факти
  26. 17.02.1371г. - умира цар Иван-Александър
  27. 17.02.1600г. – изгорен на клада Джордано Бруно
  28. 18.02. - Задушница
  29. 18.02. - Събития и факти
  30. 19.02.1873 - 140г. от обесването на Васил Левски