Може ли ислямът и Западът да съжителстват в Турция

Автор: В. "Хъфингтън пост" (1 коментар)


Може ли ислямът и Западът да съжителстват в Турция

Парадоксът на Анкара е, че зове другите за реформи, а самата тя трудно се променя

 

Турският лидер Реджеп Ердоган, нетактичен фантазьор, който превърна страната си в регионален фактор, се скара с американския писател Пол Остър, за когото са присъщи идеите на екзистенциализма.

 

Като стари противници те двамата са странна двойка. Пол Бенджамин Остър (роден 1947 г.) е американски писател, известен с творбите, които са смесица на абсурд, екзистенциализъм, въображаема престъпност и търсене на идентичност. Произхожда от еврейско семейство от средната класа, родителите му са от полски произход.

 

Словесната престрелка започна, когато Остър съобщи пред турски вестник, че няма да замине за Турция, защото в тази страна държат десетки журналисти в ареста. Той припомни язвителната реплика на премиера Ердоган по въпроса, чиято същност бе: "На кого му пука". В това перчене турският лидер победи без никакви усилия. Но неговият отговор подчертава главоблъсканицата на една възходяща държава, която призовава един разбунен регион към реформи, но самата тя се бори със собственото си реформиране.

 

Както героите на Пол Остър търсят своята идентичност, така и

 

Турция води тежка борба със себе си

 

Казано метафорично, Турция има раздвоение на личността. В по-голямата си част това й служи добре. Като съюзник на НАТО тя има лостове за влияние на Запад. Като мюсюлманска нация тя изглежда за пример за процъфтяване и демократична политика в очите на ислямските държави, които се освобождават от авторитарните режими, или на Сирия, която все още е в кървава схватка.

 

Турция показа блестящи резултати в анкета на 16 страни от Близкия изток и Северна Африка. Около 78% от допитаните й дадоха положителна оценка. Втори бяха Обединените арабски емирства (ОАЕ) със 70% одобрение. Саудитска Арабия и Китай получиха по 64% одобрение. Египет бе оценен положително от 62 на сто. САЩ и Израел бяха на последните места съответно с 33% и 10 на сто.

 

Според анкетираните Турция е модел за подражание в региона заради демократичната си система, икономическото развитие и спазването на ислямските закони. Анкетата с 2323 души бе проведена в края на миналата година от Фонда за икономически и социални изследвания - изследователски център в Истанбул, който се представя за независим.

 

Един от привърженици на Турция е лидерът на малайзийската опозиция Ануар Ибрахим, който при посещението си в Истанбул наскоро заяви, че

 

ролята на Турция като глас на мюсюлманите

 

бе решаваща за промените в региона. Но някои симптоми показват, че на Турция й предстои да измине дълъг път, преди да бъде смятана за напълно демократична държава, а недостатъците й притъпяват блясъка на нейния пример.

 

Според "Репортери без граници" Турция се намира на 148-о място от общо 179 държави по свобода на медиите. Тя изпреварва Афганистан и Пакистан, но отстъпва много на Мароко (138-о място), Йордания (128) и Ливан (93).

 

Между другото Пол Остър, чиито произведения бяха преведени и издадени в Турция, заяви още, че няма да отиде и в Китай заради ограниченията в свободата на словото.

 

Фактът, че един малко познат писател в Турция подразни нейния лидер с прекомерно големите му амбиции за 75-милионната държава, показва колко чувствителна е Турция към критиката - особено когато тя идва от западен източник. Доводите на Остър измъчват турските чиновници, които отбелязват, че повечето задържани в Турция репортери са обвинени в престъпни заговори за сваляне на правителството или са заподозрени във връзки с кюрдски въстаници. Нещата са много по-сложни, отколкото смятат критиците, казват те.

 

Но тези арести разклатиха репутацията на страната, като се отчете, че последното десетилетие тя предприе значителни стъпки за демократизиране. Ердоган отстрани от власт военните и някои аналитици се питат дали турският подход е приложим в Египет, където военните все още управляват година след въстанието, което свали от власт президента Хосни Мубарак.

 

Освен това наскоро Европейският съд по правата на човека призна Турция за главната нарушителка сред 47-те страни, подписали европейската конвенция за човешките права. Негов доклад показва, че Турция е втора по броя на индивидуални жалби - 11% от 119 300 съдебни дела не са били разрешени към 1 януари 2010 година. Първа е Русия с 28.1 на сто. Много от тези дела са свързани с правото на гражданите за справедлив съд и с бавните съдебни процеси, при които обвиняемите, включително журналисти, с години остават в затворите без изглед за край на делата.

 

Неотдавна турският президент Абдулах Гюл сравни предизвикателствата пред Турция с още по-потресаващата ситуация в региона, където свалените авторитарни режими, примерно в Либия, оставиха институционален вакуум, който слабите правителства се опитват по някакъв начин да запълнят. "Помислете само за проблемите, през които преминава Турция като най-демократичната, най-светската и най-развитата държава в ислямския свят", каза Гюл.

 

Турският коментатор Мустафа Акел описа нивото на демокрация в Турция, която е кандидатка за Евросъюза, като много ниско в сравнение с Великобритания или Швеция, но изтъкна в същото време, че опитът на Турция е приложим за местния регион. "Харесва ли ни или не, но типичното мюсюлманско мислене е изключително

 

съпротивляващо се на културен внос

 

от други цивилизации, особено от Запада", писа Акел във в. "Хюриет". Той твърди също, че успешният капиталистически растеж на Турция е осъществен от "ислямската буржоазия" или бизнесмените, които държат да отбелязват, че пророкът Мохамед е бил търговец. А развиващата й се демокрация е водена от непоколебими мюсюлмански политици.

 

Още от времето на Османската империя турците са имали противоречиво виждане на Запада - желаели са неговата модерност, но са негодували срещу влиянието му. Но мисълта, че прагматичните лидери на Турция ще се откажат от традиционните си съюзи, е малко вероятна. Почти половината от външната търговия на Турция е свързана с Европа, а Реджеп Ердоган води редовни телефонни разговори с американския президент Барак Обама по регионалните проблеми.

 

Може да се спори дали Арабската пролет е принудила Турция да заздрави връзките си със Запада, понеже тя е една от малкото стабилни държави в региона. Но заради промените в Близкия изток за Турция става все по-трудно да стои над враждите като пример за подражание и като посредник.

 

Повечето членове на турското правителство са мюсюлмани сунити, които казват, че не отдават предпочитание на нито едно религиозно течение, но имат разногласия с шиитското правителство на Ирак. А преди визитата си в Иран през януари турският външен министър Ахмет Давутоглу предупреди за заплахата от религиозна "студена война" в региона.

 

По в-к "Сега"

 

Коментари
2012-03-01 23:57:50 От: Емилия-Боряна Славкова

Има доста хора в Турция, лежащи в затвора по 301-ви член от НК - за "обида на държавата". Освен това Ердоган и "новата" ислямистка, а и неислямистката, олигархия работят в много добро сътрудничество със САЩ като успяват, обаче, да издействат доста добре своите кярове и интереси и вършат и работата на неолибералистите от САЩ.

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот