Младежките протести: ден първи!*
Снимка: от личния блог на професора
Ако е вярно, че денят се познава от сутринта, ден първи от верижните протести пред парламента може да е ден последен!
Но и без бурно продължение, поводите за публично недоволство няма да свършат. Битката на новото поколение срещу политическата поквара ще продължи. По друго време и на друго място.
Затова е добре да се направи дисекция на случилото се на 14 януари, 2009 г. - преди и по време на събитието, разтърсило България.
Изместеният център
По неписано правило, ядрото на всеки ефективен протест: стачка, демонстрация, бдение, са исканията, обявени от организаторите. През първия ден на проявата се говореше за всичко друго, но не и за онзи почти ултимативен граждански иск, предявен от студентските водачи пред управляващите в края на м.г.
Ще припомня, че това стана още на 18 декември м.г., а срокът за изпълнението изтича тези дни. През този наситен с празници времеви интервал обаче, властимащите бяха в принудителен отпуск (уплашени, скорострелно напуснаха парламента в деня на протеста на фермерите); взеха си и нелегитимна 25 дневна ваканция (което е негласна абдикация от властта, защото се случи по време на енергийна война и при ясното съзнание, че недоволните помнят какво и от кого са поискали).
След дезертьорството на избраните да управляват държавата, няма как да се приемат в срок исканите от студентите и еколозите закони; да се изгонят мутрите и криминалните типове от студентския град; да има светлина и охрана в него; да се установи правов ред в републиката и да се пресече корупцията.
Проблемът обаче не е толкова в липсата на време, а в обстоятелството, че голяма част от властимащите са част от криминализираната държава, т.е. няма как да тръгнат срещу себе си.
Що се отнася до радикалния апел за измитане на политическия боклук от институциите на властта, там младите удариха на камък. Власт в България даром никой не преотстъпва не само при, но и след тоталитаризма…
Медиите (с малки изключения) не направиха нищо, за да се насочи фокусът на общественото мнение към центъра на протеста: исканията за промяна. Новинари и коментатори се интересуваха единствено от това, защо мирно замислената акция се изроди в публичен побой. С което потвърдиха оценката на влиятелни международни институции, че в България свободното слово е оковано в клетката на икономически и политически интереси; престанало е да изпълнява основната си функция: да информира обществото за събитията и да служи като коректив на властта.
Провокаторите
Само наивни хора може да очакват, че един автентичен граждански протест, какъвто по замисъл беше акцията на студенти и еколози, майки и фермери, ще остане автономен. Организаторите се предпазиха от директни партийни вмешателства, но не опазиха каузата от онези, които имат един идол: физическата сила. „Ултрасите”, както ги нарече телевизионен водещ, се делят на две групи: платени и заслепени. Първите са водачи на щурмови групички, които при всяка силова акция получават пари (както всеки наемник-„за добре свършена работа”); вторите изпитват животинска потребност нужда от насрещен бой заради самия него.
Можеха ли младите и неопитни водачи да елиминират провокаторите?
Опитаха се-с призиви (които разяриха щурмоваците); с падане на колене - за да станат видими силоваците (което не ги спря, защото от този момент те доминираха на площада на сблъсъците). Също толкова безсилна се оказа заповедта да се прекъсне протеста поради бомбена заплаха (защото биячите виреят в опасна, а не в стерилна среда). Друг е въпросът, доколко искането на МВР към кмета Борисов да издаде тази заповед не е било уловка и за самия него!
Обвинението, отправено от властта и услужливи коментатори към организаторите на протеста, че са допуснали той да се превърне в погром, имат грешен адрес.
Отговорните за ефективно противодействие са пазителите на реда и по-точно началниците на полицията, жандармерията и специалните части за борба с безредиците.
„Силата” на властта?
Силата се дава, за да се респектират нарушителите на закона, т.е. престъпниците. За съжаление, с поредица от свои изказвания и действия, управляващите заявиха отрано намерение „да овладеят протеста”.
Как? Силово, т.е. чрез сплашване на недоволните и техните потенциални симпатизанти!
Има ли доказателства? Да, в изобилие. Достатъчно е да се прегледат отново архивните кадри от мястото на събитието. Или да се изслушат безпристрастни очевидци..
Факт е, че в суматохата полицаите се нахвърлиха и върху ултрасите, и върху студентите; пострадаха и майки; както и невинни граждани. А за едни организирани и дисциплинирани блюстители на реда са били нужни точно десет минути, за да селектират побойниците от мирно протестиращите и да накажат по закон първите.
Наказания действително последваха - чрез десетки извънредни съдилища, които издадоха присъди срещу арестуваните. Направиха го, без да гарантират конституционното право на гражданите да имат (до себе си, ефективно) адвокат и правна защита.
Интересно е как тромавият и подкупен български съд се разтича и надмина дори признати правови държави в прилагане на правилото: правосъдието е справедливо и ефикасно, когато се получава на мига!
Де да бяха така решителни господа магистратите при озаптяването на мутрите и килърите, с които е населена държавата!
Не е трудно да се досетим, че и за извънредните съдилища е имало височайша заповед и властова организация. Което е недопустима силова намеса в работата на една независима институция, каквато е правосъдната.
Но историята неведнъж ни е показвала, че зад силовите похвати се крие страх!
Приключвам този анализ на Ден първи от протестите с темата за страха. Имат ли основание властимащите да се страхуват от ново пробуждане на гражданското общество-този път водено от младото поколение българи? Частично отговор ще имаме днес и утре! Междувременно ще наблюдаваме как МВР ще сътвори парадокса-да пуска протестиращите на площада един по един, след проверка! Досущ като на театрален спектакъл!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------Бел. Ред. Статията е предадена в редакциятана в. „Акценти”- гр. Пловдив в 11 ч. на
15 януари, 2009, когато се очаква да започне Ден втори на младежките протести и излиза първоначално там. Обобщенията и не губят значение и през следващите дни, поради това професор Петков я предостави в окончателния и вид, специално на нашия сайт „Българи”
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
Демографският срив ни затрива 
Митът за окаяното положение на Българина 
Режисьорът Светослав Овчаров: Нито една война не може да бъде спечелена 
Трудовак, кашик, герой 
Българските енциклопедии – досега, малко за тях, много на душманите 
