Малкоизвестни са тези прочути добавки към Манасиевата хроника

 (5 коментара)


Малкоизвестни са тези прочути добавки към Манасиевата хроника Този препис на Манасиевата хроника се пази днес във Ватиканската апостолическа библиотека.

Днес, вместо да четем книги от университетската библиотека на Патриарх Евтимий или документи от царската канцелария, ние благодарим на Бога, че са се запазили в случая тези 19 добавки за българската история!

През пролетта на 1331 г. ловешкият деспот Иван Александър , бил избран за цар и с това решение болярският съвет в Търново много бързо пресякъл мераците на въздигащата се по това време Сърбия да се меси в българските работи.

 


В т.нар. Второ житие на Стефан Дечански, което Григорий Цамблак написал в качеството си на Дечански манастирски игумен в началото на 15 - ти век, той изобщо не споменава името на Иван Стефан( син на загиналия във Велбъждката битка на 28 юли 1330 г. български цар Михаил Шишман и на сръбската принцеса Ана), а изтъква, че пряк приемник на Михаил Шишман бил неговият племенник Иван Александър.

 


Свободните съчинения и разсъждения относно някакво "сръбско влияние" върху България с нищо не са потвърдени. Сръбско настъпление, след нелепата гибел на цар Михаил Шишман( а не Шишманов, руската форма за фамилно и родово име се налага в България през Възраждането) не могло да се осъществи, тъй като било невъзможно за сърбите, да се справят със "седмината  царе", които били край Велбъжд.

 

 

Един от тия "седмина" български царе бил Иван Александър - за неговото участие известява напълно достоверно "предисловието" към "Законника" на крал Стефан Душан от 1349 г. и 1354 г.. Самият български цар, горепосоченият Михаил Шишман, загинал в тази битка по нелеп начин, неговият отряд се пръснал из околностите да събира фураж и храни в очакване на другите български отряди. В това време сърбите нападнали ненадейно. По-късно след прииждането на останалите български сили те повече нищо не могли да направят и било сключено примирие.

 


За трайността на предприетата през пролетта на 1331 г. в Търново политическа акция говори и женитбата на младия сръбски крал Стефан Душан(1331- 1355 г.) за Елена, сестрата на българския владетел. Всъщност управлението на този крал бележи най-големия възход на Сърбия в нейната история. Ролята на българката - царица тук никак не случайна. И по отношение на България и по отношение на българските земи и население на юг включени в рамките на Сърбия. От друга страна, през 1346 г. Сърбия ще смята за окончателно уреден църковния си въпрос - Сръбската архиескопия се обявява за независима патриаршия, а преди това през 1345 г. Стефан Душан се провъзгласява за "цар". На церемонията присъства най-високопоставена българска делегация, начело с патриарх Симеон.

 


Тук по-скоро става въпрос, че към "седмината царе" се присъединил още един...

 


Как се държат византийците обаче по това време( Иван Александър връща Пловдив и Родопите към България, а след втория си брак отделя Видинското царство). Като си припомним мълчанието на византийските хронисти от 9-10 век за едно такова събитие, като просветната мисия на Кирил и Методий сред славяните и връзките им с България, тяхната словоохотливост за времето на цар Иван Александър не толкова учудва, колкото поразява. Явно, българо-византийските културни и политически отношения е трябвало едва ли не да вземат обратна посока спрямо традиционния курс, за да се стигне до такива наистина качественни промени.

 

 

Целта на този кратък исторически преглед е да се види една от основните характеристики на българското средновековие. А тя има пряка връзка с добавките в превода на Манасиевата хроника. Става въпрос за следната характерна особенност :

На всяка територия където е имало някаква българска власт -царска,болярска,деспотска..,тя не е търпяла чуждо вмешателство, чужди нрави и освен независимост ,често са проявявали и себичност и своенравие. Многократно се споменава през годините за българска гордост, българско високомерие, дебелоглавие, варварство и т.н.

 

 

От друга страна историческата памет за предците е била жива, а историята на страната се е знаела. . И то поне до края на 15 -ти век.А по манастирите Паисий намерил " на много места писано по малко", за жалост до наши дни и това явно е прочистено...Защо!?! Мистика, световна загадка, дали телевизионния канал "Дискавъри" няма да се сети да направи някой филм?

 


Трите почти независими едно от друго феодални владения на север "представляват" статуквото у нас в края на 14 -ти век. Те са наречени "Велика Търновия" , "Велика Сардикия"( от "сара" - "Златна" Добруджа) и " Велика Европия"...! Тези названия остават живи, дълго след завладяването на България.

 


Независимо от феодалната разпокъсаност, две царства и над 9 деспотства, градивното културно развитие продължавало до последно.

 


От историята на средновековна Европа се знае, че приблизително по същото време именно в такива "културни образувания" като Търново и Видин се създават първите средновековни университети. България от времето на Иван Александър, следвала "сходен курс" на културно творчество.

 

 

Като участник и очевидец Григорий Цамблак осведомява, че през седемдесетте и деветдесетте години на 14 -ти век школата на патриарх Евтимий в Търново била наистина средновековен университет. При прочутия учител се събирали ученици от много народности и страни. С това трябва да се обясни славата на Евтимий " на север до Океана и на запад до Илирик" - сведения добити от Григорий Цамблак пак чрез лични наблюдения.

 


Днес обаче вместо да четем книги от университетската му библиотека или документи от царската канцелария, ние благодарим на Бога, че са се запазили в случая тези 19 добавки за българската история в превода на Манасиевата хроника...!

 


Няма значение ,че и на тях толкова им обръщат внимание, колкото и на "Джагфар тарихи" или често си позволяват да ги тълкуват както дявола евангелието.

 


Иван Александър унаследил и развил в българския държавен и културен живот традициите на положителното отношение към родното историческо минало. С аргументите на това минало цар Калоян успял в началото на 13-ти век да отстои в международни дипломатически сражения правото на възобновената българска държава самостоятелно да съществува. Естественно е че Иван Александър е знаел за този успех по запазени писменни сведения, а не от приказките на баба си или от народния фолклор...

 

 

Вместо да я чете на гръцки, през 1344-45 г., той поръчал и получил нарочно приготвен и специално украсен с цветни художественни изображения , превод на български от стихотворната историческа хроника на византийския писател от 12-ти век Константин Манасий.
Причината за това царско желание явно е била стихотворното изложение на историческия текст. Известна е голямата слабост на българската аристокрация от най-старо време към поезията, музикалните изкуства и танците!

 


Свидетелство за принадлежността си към царската династия АСЕН(Азан), дава самия цар. Всичките му деца, с изключение на Иван Шишман, носели родовото име - Асен, включително и във фамилния си герб!

 


Запознаването с добавките оставя впечатлението, че те са обмислени хронологически и идейно. Хронологията започва с настаняването на българите на Балканския полуостров и стига до освобождаването на България от византийска власт. Като следва потока на Манасиевия исторически разказ и като заема една възхвала към византийския император Мануил Първи Комнин(1143 – 1180 г.), при когото е работил и писал Константин Манасий(тук неотдавна стана въпрос за дублиращите златни монети сечени от Кан Аспарух...), преводачът-глосатор пише: " Това се случи на стария Рим/ да прекрати съществуването си като столичен град/ а нашият нов Цариград цъфти и расте, укрепва се и младее; нека докрай да расте,ей, царю, царстващ над всички, като има такъв владетел и изряден победоносец, от корена на преизящния цар Иван Асеня, царя на българите, сиреч Александър прекроткия, милостивия и монахолюбивия, хранителя на бедните и великия цар на българите, чиято власт нека безчисленни слънца да отмерят..."

 


Ако беше единственна добавка към преведения текст, словославието би могло да се възприеме и като обикновенно дворцово ласкателство на писателя-църковник. Съпоставено обаче с останалите осемнадесет добавки, засягащи въпроси от историята на Първото българско царство и отчасти времето на византийското владичество, то е по-скоро една прелюдия към останалите.
Смисловата спойка на всички добавки говори за обща идейна целенасоченост, когато се изяснява същността на около осем вековното българско минало.

 


Втората добавка дава сведения за началото на българската колонизация на Балканите: " При императора Анастасия/ управлявал Византия от 491 до 518 г./ наченаха българите да завземат тази земя/България/, като преминаха от Бдин и първом почнаха да завземат долната земя Охридска, а след това цялата тази земя. От изхода на българите досега има 870 години".

 


Налице е автентичен български документ, който разкрива, че в средата на 14-ти век в България е имало ясна историческа памет за събития с осемвековна давност. А подобни на днешните нелепици и шизофренични изтъпления , свързани с произхода на българите,езиците и религиите им, явно в нашето светло средновековие никога не са съществували...! Не само тази , но и останалите добавки съвпадат със сведенията на отец Паисий и сведенията от летописния древнобългарски сборник "Джагфар тарихи". В това отношение трябва да отдадем заслуженото на аристократичната чест и благородство в ония времена, присъща на българските летописци, независимо от религията ,която са изповядвали. Ясно е че те коренно са се различавали и са нямали нищо общо с  днешната вулгарна "прагматичност" на безбожния простак/ без значение дали е неук,образован,богат или беден.../.

 

 

Цар Иван Александър се е титулувал "цар на българи и гърци" а комшията му пък Стефан Душан се титулувал и "български цар", защото поне половината му поданници са били българи а и титлата си получил от България...

 


Средновековието се е съобразявало с реалностите.

 


Също толкова важно значение за нас има третата добавка, отнасяща се до управлението на император Константин 4 Погонат/668-685 г./: " При Константин Брадати стана шестия вселенски събор. При този цар Константин преминаха българите през Дунава и отнеха от гърците, след като ги разбиха, тази земя, в която живеят и до днес. По-рано тази земя се наричаше Мизия. Бидейки безчисленно многобройни, те изпълниха и тази страна на Дунава, и онази до Драч, и по-нататък, защото и власите, и сърбите, и всички останали са все едно".

 


Тук нашия човек разбива на пух и прах всичките фантастични разсъждения, за някакви си отряди и дружини, които се криели в укреплението си из Дунавските блата... Потвърждава сведенията от "Джагфар тарихи" отново, там се казва, че "сърбин" е хунобългарско название! Такъв е бил прякора и на покорените от китайците хунобългари - сербийци.

 


Българския източник за историята на българите дава и категоричен отговор за етническия произход на по-голямата част на балканското население! Не само на днешните  българи.

 


По-нататък имаме кратка бележка към управлението на император Лъв 4 Мъдри/775 - 780 г./: " При този Лъв бе княз на българите Кардам".

 


От времето на династичната криза в България, летописеца споменава само Кардам( брат на Азан Тукта, който възтановил властта на рода Дуло). Явно заради положителната му роля за утвърждаването на властта и предаването и на сина на Азан Тукта - Кан Крум.

 

 

Трима императори се сменят докато е на власт Кан Крум; Никифор 1 Геник/802 - 811 г./, Михаил 1 Рангаве/ 811 - 813 г./ и Лъв 5 Арменец/813 - 820 г./. Най-дълбока следа оставило поражението на императора Никифор в Източна България: " Този цар излезе против българската земя при княз Крум, отначало го победи и разхити носеното от него богатство. След това обаче Крум се събра със своите, които бяха останали от поражението(масова мобилизация на правителственната капанска орда..,барабар с жените и децата), нападна нощем царя и не само разби гърците, но отряза главата и на самия цар и като я окова отгоре със сребро и наливаше вино в нея.Даваше на българите да пият.".

 


Тук на пръв поглед не научаваме нищо ново, но само на пръв поглед. Той нарича Крум а и тия преди него - князе а императорите на Византия - царе?! Оттук и загадъчната титла "княз" на Борис 1, след като тия преди него са били Канове(императори)...За църковниците-книжовници, непокръстените владетели не могат да са царе!

 

 

Така ако Кан е равнозначно на практика в нехристиянския свят на - император, то за християните не е еднозначно. И тук дали титлата носи славянско или американско име няма никакво значение.

 

 

Защото и днешните председатели на републиките ги наричат - президенти, но никой не ги нарича изборни или временни царе.
Царското християнско титулуване на държавен глава се установява за пръв път в славяноезичните страни по времето на Симеон 1 в България. Затова и Византия никога не признава на нито един нехристиянски владетел дотогава равностойна титла на техния Василевс. Стигало се е най-много до архонт или кесар. Канона и догмата не са го позволявали и това не зависело от прищевките на тоя или оня. Затова и нашите владетели се съобразявали и обратното - ромеите са полагали тенгриански клетви и обряди.

 

Със следващите императори Крум води със всеки по една война/ за да не се почувстват пренебрегнати../ и летописеца е добавил следното - За Михаил 1 : " С този цар, княз Крум отново направи бран под Одрин и го разби, та и самият цар едва избяга и българите взеха цялото богатство на царя и на гърците".
Никифор 1 е убит а зет му Михаил 1 едва успява да избяга. "Световната империя" българите я изтърсват и тупат като брашнян чувал без да им мига окото...

 


За император Лъв 5 : " С този цар Лъв, Крум отново се би в Тракия и отначало българите победиха. Когато българите невнимателно гонеха гърците, тези се обърнаха и ги разбиха, та без малко и сам Крум щеше да бъде заловен, тъй като конят му падна под него".

 


Изключително ценно сведение, предвид съвсем скорошния край на Крумовото управление. По подобен начин завършва и управлението на Кан Атила.След един подобен "нещастен случай с коня" ,бил предупреден от кам бояните(шаманите) да не влиза в следващата битка и да изчака подходящо време. Той не се съобразил и още тогава съдбата се обръща против него.(Започват заговори и брожения сред васалите...).Както за смъртта на Атила така и на Крум има противоречиви сведения...!

 


По нататък летописеца-глосатор пише и за Омуртаг: " При този цар (Михаил II , 820-829 г.) възстана някой си грък на име Тома, събра многочисленни войски, почти цялата гръцка земя, и дойде, като желаеше да отнеме царството от Михаил. Но излезе българският княз Муртаг, разби го и победи, понеже имаше голяма обич с Михаил".

 


Явно,че Тома не е бил славянин,както говори и името му, а е носил такъв прякор. Ивайло, например, също не е бил зелка или маруля, но и двамата са били народни водачи. А това ,че почти цялата гръцка земя ще тръгне подир някакъв си славянин, говори за голямата дълбокомисленност и аналитични способности на научните кадри и техните любители...

 


За покръстването" участник" в което бил византийския император Михаил III /842 - 867 г./, летописецът отбелязва: " При този цар Михаил и при неговата майка се покръстиха българите.. Оттогава досега има 511 години. Някога не зная как, сестрата на българския княз бе пленена от гърците и бе предадена на царския двор, покръстена бе и научена на книга. В царството на тоя цар, понеже съществува голям мир между гърци и българи, тя бе разменена за един болярин на име Теодор Куфара. Като пристигна, тя не преставаше да поучава своя брат/Борис/ относно Христовата вяра, догдето не го покръсти. След като той се покръсти, българите възстанаха против него, като искаха да го убият, понеже оставил тяхната вяра. Но този, като излезе на бран, победи ги и оттогава едни покръсти доброволно, а други насила".

 


И тук нашия човек разбива доста фантазии и низши умозаключения относно покръстването на България...Особенно относно това ,че държавата била имала голям зор за покръстване ,и че ако не било покръстването то Византия щяла да ни завладее, и още ,че Борис се покръстил щото му било неудобно от това, какво щели да кажат за него в Европа..?!

 

 

Българите се покръстили, но не само те.Българският летописец не пропуснал да отбележи, че при управлението на император Василий 1 Македонец /867 - 886 г./ се били покръстили и русите.
Три са добавките, които се отнасят до царуването на Симеон 1, като се свързват с тримата византийски императори по негово време.
За времето на цар Петър има една добавка. От Симеон нататък летописеца титулува българските владетели като Царе.
За времето на  византийския цар Никофор Фока/963 - 975 г./ се казва, че за две години русите завладели българската земя.
За следващия император Йоан Цимисхи /969 - 975/ има добавка, че приел Преслав, а българският цар Борис II Цимисхи направил магистрат и го взел със себе си в Цариград, един вид българския владетел е бил негов пленник. Пише за победата му над Светослав и гибелта на последния от печенезите.

 


Последната добавка е свързана с император Василий II : " Този цар Василий разби българския цар Самуил дважди и завзе Бдин, Плиска, Велики и Мали Преслав и много други градове. Също и Скопие му бе предадено от Романа, сина на цар Петър - там му бе дал цар Самуил да владее, защото българите царуваха до Охрид и до Драч и по-нататък. Като разби цар Самуил, той ослепи 15 хил. българи, остави на стоте по един с едно око и ги отпрати при Самуила. Като ги видя, той умря от жалост. От този Василий българското царство бе под гръцка власт, даже до Асеня Първи, цар на българите".

 

 

В двореца на Иван Александър помнят и знаят българската история, съзнават величавато в българското минало, ценят достойнството си като представители на народност със самобитен исторически път. Но опора са търсили не само в миналото, но и в настоящето!

 

 

П.П.Добавките са публикувани от академик Йордан Иванов във фундаменталният му труд"Български старини из Македония".София.изд.Наука и изкуство.1970год.с.618-623

 

 

 

 

По БГ История
 

 

Коментари
2012-01-31 11:11:31 От: +

"...защото и власите, и сърбите, и всички останали са все едно"Ето още едно доказателство че сърбите и власите са български общности като шопите например ,които са се отцепили от България.

А власите допреди 200-250г са говорили и български след което благодарение на фанариотите са "порумънчени"-политиколабораторна нация като тази коянто се опитват да създадат в Мъкидония

2012-01-31 19:04:18 От: българин

Изключително интересно! Съгласен съм с горния коментар - разделяй (, сблъсквай) и владей е много стара стратегия в изминалите 100-200 години приложена перфектно на Балканите.
Изглежда пак ще преписваме учебниците!

2014-12-10 23:07:19 От: Генади Савов

Цар Михаил Шишман по портрет в Уикипедия сие бил чист прабългарин-вероятно правнук на братовчед на цар Самуил...Или правнук на скит-българин от Украйна т.е.е-скит-казак-българо-скит.Скит на ирански на монголски-касак-военен човек-казаци...Цар Калоян е бил най-вероятно правнук на мъж от династията на кан Крум и Омуртаг...Цар Иван Александър 1331-1371 год.също е бил от прабългарите по баща-деспот Срацимир.Какво е името Срацо на ирански език...

2015-04-07 11:32:18 От: Генади Савов

Като слушах украински народни казашки песни на певицата Павла Среденко студентка при певеца Юрий Колесник та П.Среденко сие българка по физически тип с български глас.По Лев Гумильов куманите носили имена с окончание енко.Апанасенко,Дорошенко и пр.То значи куманите са български племена...

2015-09-22 22:27:22 От: talasin

От кого или от къде "научихте" тази глупост, че "кан" било едно и също с император?! Може ли да посочите поне един писмен или лапидарен паметник, на който български владетел да е титулован като "кан". Ако посочите, може да получите и награда. Вече има обявена за това! Нима цар Иван Александър е бил толкова невеж, че не е знаел какви са били титлите на предходниците му и е приел на доверие приписките на поп Фильо!?

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече

« Май 2022 »
пнвтсрчтпксбнд
      
     
  1. 19.05.1934г. – Военният съюз и кръг “Звено” правят държавен преврат
  2. 19.05. - Събития и факти
  3. 21.05. - Събития и факти
  4. 21.05. - Св.равноапостолни Константин и Елена
  5. 22.05. - Международен ден на биологичното разнообразие
  6. 22.05. - Събития и факти
  7. 22.05. Св.вмнк Йоан-Владимир, княз български, чудотворец
  8. 23.05.1417г. – българи и български благородници полагат клетва за вярност пред дука на Милано
  9. 23.05.1847г. – роден Михаил Греков, възрожденски деец и революционер
  10. 23.05. - Събития и факти
  11. 24.05. - Събития и факти
  12. 24.05. - Ден на българската просвета, култура и писменост
  13. 25.05. - Събития и факти
  14. 26.05.1876г. - в Янтра се удавя Панайот Волов, един от водачите на Априлското въстание
  15. 26.05. - Събития и факти
  16. 26.05. - Св.мчнк Георги Софийски Най-нови
  17. 27.05. - Събития и факти
  18. 27.05.1866г. - В Букурещ е създаден Таен български централен комитет
  19. 27.05.927г. – в разгара на подготвяната война срещу Византия умира Симеон І
  20. 28.05. - Събития и факти
  21. 28.05.1912г. – в Италия умира поетът Пенчо Славейков
  22. 29.05.1953г. – Едмънд Хилари и шерпът Тарзинг Норгай първи стъпват на Еверест
  23. 29.05.1453г. – султан Мехмед ІІ Фатих завзема Цариград и слага край на Византия
  24. 29.05. - Събития и факти
  25. 30.05. - Събития и факти
  26. 01.06. - Църквата отбелязва Свети дух
  27. 31.05. - Събития и факти