Македония - новото бойно поле между САЩ и Русия

Автор: Леонид Бершидски, Блумбърг


Македония - новото бойно поле между САЩ и Русия

Западът има навика да не продължава подкрепата си за реформаторите, в резултат тези държави се плъзгат обратно към корупционните практики...

Македония е бедна, без излаз на море балканска държава с население от 2 милиона души. За Кремъл тя е и най-новият фронт в идеологическа битка, като САЩ подкрепят смяна на режима, за да противодействат на влиянието на Русия.

Както често пъти става, тази гледна точка е правилна, доколкото руските интереси съвпадат с тези на корумпиран авторитарен управник.

Ето какво каза руският външен министър Сергей Лавров миналата седмица: "Не мога да твърдя със сигурност, но обективно така се получава, че тези събития в Македония стават на фона на отказа на македонското правителство да се присъедини към санкциите срещу Русия и активната подкрепа от Скопие за плановете за строеж на тръбопровода “Турски поток”, на което мнозина в Брюксел и отвъд Океана се противопоставят."

Не можем да не останем с усещането, че има някакъв вид връзка.

Причините за това предположение и сарказмът на Лавров са очевидни. Кремъл няма как да не е подозрителен относно момента на политическата криза в Македония.

През декември президентът Владимир Путин съобщи, че Русия се отказва от проекта за тръбопровод “Южен поток”, проектиран да заобиколи Украйна и да влезе в Европейския съюз през България. ЕС наложи силен натиск върху България, за да разклати основите на проекта.

Българското правителство, което подкрепяше проекта - и направи възможна изключително благоприятна сделка с един от приятелите милиардери на Путин за поставяне на тръбопровода, бе заменено след предсрочни избори и Русия изгуби входния си пункт.

Неудържим, Путин направи сделка с президента Реджеп Тайип Ердоган за отклоняване на бъдещия тръбопровод към Турция, надявайки се да го удължи на Балканите. Сърбия, кандидат за членство в ЕС, сериозно проучва проекта; за да стигне до Сърбия без да мине през България, тръбопроводът трябва да мине през Гърция (която Русия се опитва да спечели с предложения за помощ) и през Македония. САЩ лобират Гърция да избере конкурентен проект за тръбопровод, който би транспортирал газ по-скоро от Азербайджан, а не от Русия.

Колкото до Македония, два месеца след като бяха оповестени плановете за “Турски поток”, опозиционният лидер Зоран Заев започна да публикува тайни записи на разговори на длъжностни лица. Заев казва, че записите, правени от правителството на премиера Никола Груевски като част от операция за налагане на контрол, са му дадени от разобличител.

Искрените, и понякога неприлични разговори, засягат многобройни теми - от насилие срещу политически опоненти и изборни злоупотреби до покупката на Мерцедес за Груевски, използвайки се вътрешното министерство като прикритие (вътрешният министър, която подаде оставка, се чува как обсъжда с шефа на разузнаването, който също подаде оставка, че задните седалки имат масажна функция).

На македонците не им бе забавно, и дори албанското малцинство в страната, което никога не е имало общи каузи с македонската опозиция, се присъедини към протестите в столицата Скопие.

Миналия уикенд десетки хиляди протестиращи се събраха в центъра на града, който Груевски наскоро украси с кичозни неокласически сгради и статуи на цена, която малката нация трудно би си позволила. В понеделник министър-председателят, който управлява Македония почти 10 години, организира свой контрамитинг.

Той нарече подслушаните разговори “голям урок” и изобличи Заев като чуждестранна марионетка със “сценарист” и призова поддръжниците си “да си представят министър-председател, докаран на власт от чужди служби”.

За екипа на Путин това е познат терен: събитията следват същия курс както в Украйна през 2013 и 2014 г., когато корумпираният режим на Виктор Янукович беше свален чрез народен бунт. Кремъл смята, че САЩ са подбудили подобни революции в Грузия през 2003 г., в Украйна през 2005 г. и в Молдова през 2009 г. и че са направили няколко не така успешни опита да свалят проруските режими в бивши съветски страни.

Вълни за промяна на режима като Арабската пролет също попадат под дефиницията на Путин за замислени от САЩ революции. Думата, която той използва, за да ги окачестви, по ирония на съдбата е същата, с която Груевски описва уличаващите записи - “урок” за Русия какво да избягва.

Много обикновени руснаци също вярват в теорията на конспирацията, защото в нея има известна истина на повърхността. САЩ и съюзниците им от ЕС действително искат да ограничат влиянието на Русия, особено след руското анексиране на Крим. Те се тревожат също за склонността на Путин да използва като оръжие доставките на природен газ, като увеличава цените за страните, които застават срещу него, и ги намалява за съюзниците.

Стратегията за възпиране и усилията за обезсърчаване на енергийното надмощие на Русия са прозрачни, така както и западната подкрепа за народни движения, които се опитват да подкопаят авторитарни лидери, благоразположени към Путин.

Проблемът с теорията обаче е, че когато един народ сваля лидера си, както украинците направиха миналата година, това е обикновено, защото му е писнало от явна корупция, нагласени избори и ограничения на медийните свободи.

По-специално в Европа примерът на съседни страни с относително добре функционираща политическа система и по-висока степен на справедливост и отдаденост към демокрацията привлича нечленките на ЕС. Хората не виждат причина защо страната им да бъде в по-лошо положение.

Това, което Путин не разбира - или не иска да разбере - е, че корумпираните чуждестранни политици рискуват да бъдат свалени, което може да заличи години на руски дипломатически усилия и да навреди на руските икономически интереси.

Русия подсили посолството си в Скопие и започна да повтаря твърденията на Груевски за чуждестранни агенти. Москва обаче не може да защити един гнил режим, който истински губи доверието на македонците, и записите са добра причина за местните да не вярват на правителството.

Западът обаче има навика да не продължава подкрепата си за реформаторите много дълго след деня на промяната на режима. Резултатът е, че тези страни се плъзгат обратно към корупционните практики. Това се случи в Украйна след 2005 г., а през последните години и в Грузия.

Македония, чиито амбиции за членство в ЕС са възпрепятствани от Гърция заради дългогодишен спор, заслужава по-ясно гаранции за европейския си път, ако се отърве от Груевски и се придвижи напред към по-стабилна демокрация и по-чисто правителство. Ако това попречи на плановете на Путин за тръбопроводи, няма проблем: Русия ще продължи да доставя своя газ на Европа през Турция, та дори и да няма дял в инфраструктурата, която ще го пренася.

Превод: Е-вестник

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот