Лондоне, Лондоне, сущо Скопие

Автор: Драгомир Драганов


Лондоне, Лондоне, сущо Скопие Снимка: БГНЕС

Според едно преброяване от 1882 г. българите „край Вардара“ са 1 251 385 души от общо 1 836 382 човеци. Останалите са турци, гърци и други народности

Когато преди около 40 години чух горния афоризъм от колегата Дора, бях убеден, че вече е изфирясала. Или, ако използвам терминологията на съвременните тийнейджъри, е „изтрещялка“.


Дорето ми обясни, че просто препредава „мислите“ на свои колеги - македонски състуденти в Москва.

 

Започвам така остро, защото ме е яд. По страшно много причини.


Първо, част от рода ми е „бежански“. В смисъл, избягали от Македония в България. За обратното не съм чувал - от родата ми до Люпчо Георгиевски.


Второ, ние тук си ги приехме. Като братя. Защото сме от една кръв - българска.


Трето, не само ги приехме, но и, казано на по-модерен език, ги  „интегрирахме“. В смисъл, че (примерно) баща ми даде „висшо“ на „нашата“ (от рода, де) македонка Дида, за да учи в местното логопедическо школо българските заекващи деца на правоговор.


И Дида, лека й пръст (убиха я българи от графата „мангали“, както правилно бяха определени в сайта на президентството, за някаква пенсия), го правеше. Къде со кротце, къде со благо, а чат-пат и со малце кьотек (яка македонка беше, млатне ли те - си поне в нокдаун)... Но научи стотици българчета да не пелтечат.


Впрочем в това, третото - интеграцията, не трябва да пренебрегваме и ролята на самите българи, населяващи географската област Вардарска Македония (защото има и Пиринска - в България, и Егейска - в Гърция). Според едно преброяване от 1882 г. българите „край Вардара“ са 1 251 385 души от общо 1 836 382 човеци. Останалите са турци, гърци и други народности - власи, цигани и т.н. (за македонци даже не иде и реч). И „Енциклопедия Британика“ от 1911 г. в общи линии повтаря тези данни.


Та вероятно един от тези милион и 250 хиляди българи е бил и Лазар Колишев, прекръстил се през 1944 г. на Лазо Колишевски. И въздигнал се до първия „председник“ (премиер, де, нали седи пред другите, демек предсяда ги) на току-що измислената македонската република като част от Титова Югославия.


В качеството си на такъв избива (разстрелва) около 30 000 граждани с българско национално самосъзнание, а други около 120 000 лежат по затвори и концлагери (данните подлежат на проверка). Но преди това, през 1941, като деец на Македонската комунистическа партия (МКП) е осъден на смърт и пише сърцераздирателна жалба за милост до Негово Величество цар Борис III.


Цитирам извадки:


„Ваше Величество, покорно и от сърце Ви моля да замените смъртното наказание с друг вид наказание...


Никога в живота си престъпно не съм мислил и действал - изобщо и особено по отношение на българската държава, която всички ние - роби българи, сме очаквали с трепет в душата ни и от много дълго време да ни освободи и приюти в майчините си обятия!...


Син съм на родители българи, чувствал съм се и усещам се българин, въпреки страшното робство - запазил съм бит и език, и нрави български... Ваше Величество, като Ви уверявам, че като се върна един ден към свободния живот, благодарение на ВАШАТА ЦАРСКА МИЛОСТ ще съумея да се възползвам от най-скъпия урок в живота ми, за да бъда с дела достоен българин и верен поданик на Ваше Величество и майка България.

 

Гр. Скопие, 7 декември 1941 г.


Предан най-искрено на Ваше Величество
Лазар Панев Колишев.“

 

Величеството заменя смъртната му присъда и го праща в Плевенския затвор, където Лазар дочаква 9 септември 1944. Между другото, хранен и от колетите на съкилийниците си (нали е македонче, момчето, няма откъде да получава храна). Баща ми малко го е поосвобождавал, та ми е и поразказвал...


Ама после, леле майко. Идва Темпо (Владо Вукманович, един от сатрапите на Тито). Взема Лазар директно от затвора и го води във Вардарска Македония. Убиват Методи Шаторов, който дръзнал да присъедини МКП към „българската й .майка“ - тогавашната БРП (к). И още по-после Лазар Колишев, вече преименувал се на Лазо, започва...


Един, който обещава, че ще бъде „с дела достоен българин“, тръгва да изтребва българите във Вардарска Македония. По турско време на еничарите поне преди това са им промивали съзнанието. И са ги обрязвали за всеки случай... При „верния поданик на майка България“ обаче и от двете просто няма нужда. Което впрочем е и убедително доказателство, че Лазо Колишевски си е чист българин. Царе сме да се правим на пердета, когато трябва да си сменим боята. Справка - синът на Милко Балев, който през 1990 г. се просна с цялата си мощ в „града на истината“ срещу Партийния дом, откъдето преди това беше цоцал цял живот...


Ама, царе сме и на родопродавщина. Защото, когато през 1946 г. по нареждане на Георги Димитров (разбирай - на Сталин, де) идва разпореждането за преброяване на българите в Пиринския край, настъпва паника. В Благоевградския партиен архив, надявам се, все още се пази разказът на един от ръководителите на Околийския комитет на БРП(к) в Петрич, според който „в Областния комитет ни беше казано, че ако не изкараме до 70 на сто македонци, да си вземем шапките и да бягаме“.


Е, изкараха ги. Чрез т. нар. „административни мерки“. В смисъл бой, бой и още бой. И така българите от Пиринския край се превърнаха в „македонци“. Слава Богу, че при преброяването не слязоха и по-надолу. В смисъл, че византийският император Василий II си остана „българоубиец“. Наистина, слава Богу, че Лазо го е изпуснал поради разминаване в епохите. Иначе вече щеше да е Василий македоноубиец.


Изпуснал е Лазо и Филип Македонски. Този пък национално неосъзнат македонец взел, че нарекъл един от най-красивите и най-романтични български градове (Пълдин, Пулпудева, Пловдив, или както ние си го знаем - Филибето) Филипополис, а не Македонопопулис.


Лазо е изпуснал и сина на Филип - Александър, дето основал Александрия. Абе, Александъре, защо не направо „Македония“? За да не изпадам обаче в историко-националистически патос, ще се опитам да дам на читателите отговор само на две прости неща.


1. Знаете ли защо „нема по-юбаво девойче от македонче“? Защото единственото, което българите не правят с ръце, са децата. Даже и в Пиринска България.


2. Знаете ли защо Чърчил е казал на Сталин през 1945 г., че неблагодарността е присъща само на великите народи? Защото е имал предвид и факта, че българите от Вардарска Македония са част от велик народ. Па ние по неблагодарността сме много добри...

 

P.S. С моя колега Пепича често изпитвахме студенти от Република Македония. И когато работата вървеше към двойка, Пепича поемаше дъх:


„Колега, участвали са чужденци в Илинденско-Преображенското въстание?“
Как ли не съм го молил (а му бях старши на изпита) да не се е...а. Защото и при двата отговора „македонецът“ отиваше на гилотината. Ако каже „да“, Пепича ревваше: „Аха, значи ние, българите, сме чужденци?“ Ако пък отговорът е „не“, следва заковаващото: „Е що тогава се правите на небългари?“. И пак - две.


Нямаше спасение. Но май с основание....

 

 

По в-к Преса

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот