Лев Троцки: Енигмата на българската демокрация


Лев Троцки: Енигмата на българската демокрация

"Социалната база на българската демокрация е твърде примитивна. Тя е вкоренена в елементарните отношения на всекидневния живот..."

 

 

Откъс от книгата на Леон (Лев) Троцки “Балканските войни 1912–1913” (Военната кореспонденция на Троцки). Известният руски болшевик, един от най-близките съратници на Ленин, отразява военните действия на Балканите като кореспондент на социалистически вестник в Киев.

 

Българският парламентаризъм

 

И така, що се отнася до вътрешните дела на България, всички управляващи партии говорят едни и същи неща, с минимални отклонения в една или друга посока. Те всички черпят идеи от един или друг европейски източник, изграждат местната промишленост с методите на протекционизма, култивират милитаризъм и затягат гайките на данъчната машина до възможния предел.

 

От гледна точка на масите, особено на село, не представлява особен интерес коя партия в кой момент е на власт.

 

По напълно разбираеми причини “партията” на политически безразличните и безличните тук е многобройна, затова с гласовете си предопределя резултатите от изборите. Освен това не е нужно да поясняваме, че тази “партия” винаги е готова да подкрепи тези, които са на власт.

 

За провинциалния еснаф, за селянина, за “малкия човек” от София, които са били разочаровани, да не кажем смачкани, от всички редували се в управлението партии, изглежда по-изгодно и удобно да подкрепи партията, която вече е получила право да състави правителство, а не някого от пъстрото множество, съставляващо опозицията; това е така, защото правителството, поради самия факт, че е правителство, винаги може да направи нещо, за да изпълни обещанията си, докато партията, останала поне за известно време в опозиция, по същата причина едва може да направи нещо за избирателите си...

 

Демокрация и абсолютизъм

 

Политическата система в България може да бъде определена като съчетание на демокрация и просветен абсолютизъм. Това, нека повторя, не е случайно съчетание, а е обусловено от цялата предходна история на България и от днешната й социална структура.

 

Преди освобождението на страната всички противоречия са били разтворени в едно базисно противоречие – тоталното противопоставяне между българско и турско. Турското управление въплъщавало всички социални неблагополучия, всички политически беди, всички национални унижения. Всички българи изглеждали и били третирани еднакво, защото по един и същи начин всички били лишени от всякакви права.

 

Поради това отхвърлянето на турското иго не можело да означава друго, освен освобождение и политическо равноправие за всички българи. Тези, които били еднакво лишени от права, трябвало да получат еднакви права. Великото народно събрание, състояло се във Велико Търново, прокламира суверенитета на народа, приема еднокамарен парламент, универсално избирателно право и отговорност на министър-председателя.

 

Макар и след продължителни вътрешни борби, изразяващи интересите на новите класи, изградените на Запад институции се трансплантират на българска почва с един замах, в буквалния си вид; замисълът е те да придадат външна форма на отношенията, зародили се след механичното отстраняване на уравниловъчния похлупак на турското робство.

 

Веднага след освобождението България се сблъсква с необходимостта да възприеме базисни елементи на европейската култура и на основата на съвременната техника – особено военната техника – да отстои съществуването си като държава.

 

В същото време огромната маса от хора, току-що събудили се след турското робство, нямат навици за самостоятелно управление. Буржоазията съществува в зародишна форма и все още не се е освободила от азиатските си особености (т.нар. “чорбаджии”!); не е по силите й да предложи на страната политическо лидерство.

 

Социалната база на българската демокрация е твърде примитивна. Тя е вкоренена в елементарните отношения на всекидневния живот, подобно на нашата собствена, руска селска общност.

 

Българската интелигенция, призвана в смутните времена след отхвърлянето на турското робство да поеме управлението на страната, успява да короняса тази примитивна основа с политическата надстройка на демокрацията.

 

Това обаче само поставя, а не дава отговор на въпроса как ще се развива България по-нататък.

 

Така, както руската селска общност няма възможност да се развие пряко към социализма (както наивно са вярвали народниците), така и примитивната българска селска демокрация не би могла да се развие директно към една система, основаваща се на съзнателното политическо самоуправление, а единствено по пътя на сложните вътрешни борби.

 

От glasove.com

 

 

 

 

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот