Лайкучка в минало свършено

 (1 коментар)


Лайкучка в минало свършено Авторката Марина Аврамова

Една бегла вечерна разходка из учебника по български на сина ми ме накара да го съжаля, да го преоткрия и да разбера откъде идва цялата тази обърквация, която се случва в малката му главица. И не само в неговата.

Предлагам на вниманието ви моята лична драма, която изживях, когато реших да се направя на грижовен родител и разгледах учебника по български език на издателство Просвета за четвърти клас.

 

И така - отварям аз на произволна страница и в голямото ми чело се блъска изречението: „В градината цъфтяха димитровчета".

Ей, супер, това е от нашето време - димитровчета, ленински съботници - браво.

 

От лъхналия ме комунизъм ми стана някак мило и ведро. Абе, върнах се изведнъж в детството си. Не са се променили много нещата, си помислих аз, и кой знае защо се сетих за филма „Сбогом, Ленин".

 

Ей, тези работи и ние сме ги учили, продължавам да се заблуждавам аз, докато не отгръщам нататък и не се озовавам на глава 42 - Правопис и употреба на прилагателните имена.

Тук с голямо удоволствие открих какво означава думата лют: За чушка и лук - с остър, парлив вкус!!! За човек - избухлив, сприхав!!! Момент, имаме и дефиниция на лют за студ, и тя е - много студено. Така де,  да си тъна аз толкова години в черна безпросветност и да не знам, че лют студ значи много студен студ.

 

Продължавам заинтригувано да разгръщам. И все по-дълбоко затъвам в мисълта, че съм погубила години в необразованост. Из учебника дефилират непознати за мен субекти, като кучето Тоби. Споменът за „Сбогом, Ленин" тутакси се изпари. В този урок новият капиталистически куч отива в зоологическата градина.

 

Супер - капитализъм, капитализъм, ама направено е като за дечица, пак се подвеждам аз, но само моментно. Защото под комикса за малкия четирикрак и милозлив Тоби ми се озъбват някакви думи, които се наричат омофони и омографи???

 

От смесено чувство на ужас и страх за сина ми, студена пот попарва ведростта, пристигнала с „цъфналите димитровчета".

 

Продължавам да чета: Първата група (омофоните, де) са такива, които звучат еднакво с други думи, но се пишат по различен начин. Дават ми и пример с „шеф-шев". А, бива си го примерчето - яки са тези омофони - поосвежавам се аз.

 

Омографите пък били с еднакъв звуков състав, но с различно ударение „пари-пари".

 

Ако съдим по примера - без омографи животът е невъзможен. Въпреки всичко, малко ме потиска този урок, съвсем нов ми идва.

 

Почвам да се чудя, дали едно време не са ми подарявали шестиците в училище? И как така досега съм живяла без да знам, че шефът е омофон, а парите омограф. Безсмислен живот е това, ти казвам...

 

Решавам да се похваля с новите си знания на баща ми, който е филолог по образование и журналист по професия и душа. Звъня му по телефона. Отговорът му, че няма такива термини в граматиката някак си ми стопля сърцето - не само аз не съм чувала тези чуждоземни, които скитат в учебника на детето. Има само синоними, омоними и антоними - продължава да твърди заблудено баща ми. Затварям телефона, няма какво да се преструвам - този разговор ме освежи.

 

Продължавам с четенето. Виждам примери за антоними - Лошият мир е по-добър от войната, Черните ръце правят белия хляб.

Сигурна съм, че това е написано от същия по-възрастен автор от колегията, който беше писал за димитровчетата - вече познавам стила му. Браво, примерите му са много силни, имам предвид - в духа „много сме, силни сме" и „дайте да дадем".

 

Отварям нова страница - в учебника, не в живота си - нея я отворих още като започнах да чета учебника. Виждам, че специалистът по омографите - синът ми, е написал второто име на Иван Вазов с малка буква - Иван вазов.

 

Е, явно, че в учебната програма се залага на граматиката, а не на някакви си драскачи. Айде бе - та кой е тоя вазов? Опитвам се да е смешно, но си остава не в кръга на шегата, а в кръга на гнева ми - едва се сдържам да не го събудя и да го спукам от бой този, малкия.


Но веднага се размеквам, щом по-надолу прочитам нещо за себе си. Е, почти е за мен. С разкривени буквички тук Филип е написал: майчин език е този, който се научава в семейството. О, на мама, пиленцето...

 

Тъкмо си мислех да затварям буквара, ама сърце юнашко не трае - дали това не беше от онзи вазов, или може би от онзи ботев - все тая? Ще разгледам и урока за твърдите и меките съгласни. Ще го направя в името на вечните ми спорове със съседите от Троян, на тема - меко ли говорят в Троян, твърдо ли говорят в София и кое от двете е „по-литературно".

 

Прочитам: Туфо изгледа с тъжен поглед своя приятел, подскачащ като топка във въздуха, но не посмя да подаде глава от храста. Кой пък е този подскачаш Туфо сега - поне картинка да бяха сложили, бързо се отегчих аз.

 

С мисли за Туфо отгръщам на нова страница, където ме запознават със сложните думи. Тук пише: въгл + е + копач = въглекопач. Пояснението оградено в каренце срещу тази формула е: пише се без съединителна чертица.

Под въглекопач виждам друга формула: министър + председател = министър-председател. В каренцето ни обясняват, че титлата на Станишев се пише със съединителна чертица.

 

Този урок малко ме разстрои, защото във всичко търся справедливост и равенство - откъде накъде въглекопачът е без съединителна чертица и е подреден до министър-председателя, който е със съединителна чертица, разсъждавам си аз. Защо не са дали пример със златотърсач, някак си до министър-председателя по-добре стои.

 

Чакай да видя последно какво пише в 48-и урок, който би трябвало да ми разкаже за моето време - минало свършено.

Тук веднага очите ми избожда обяснението на думата лайкучка. Решението на авторите да сложат точно тук обяснението за това цвете ми се вижда меко казано интересно. Все пак децата не бива да се заблуждават, че това е женско куче, което лае - практично.

 

Ей, браво - много е поучителен този учебник...Та, за лайкучката пише - малко растение с цвят от бели листенца и силно изпъкнала жълта среда. Това е то миналото свършено, госпожо Лили Иванова.

Времето на лайкучките и хризантемите мина - минало свършено, чао!

 

Така, вече знам всичко за времената, но бих искала да науча подробности за лайкучките - почвам да търся, ама няма - жалко...

 

Малко разочарована от факта, че нищо не се споменава за венчелистчетата, чашелистчетата, околоцветника, близалцето, тичинките и плодника продължавам нататък и към края на книгата виждам урок 32, озаглавен: Как да съчиняваме.

 

Под заглавието виждам въпрос: Кое е небивалица? А, ето на него мога да отговаря веднага, пак се освежавам аз.

 

За първи път с лекота да мога да отговоря на поне един въпрос за четвъртокласници:

 

Небивалица е учебникът по български език за четвърти клас, а тази небивалица се пренася в главите на децата ни.

 

Седни, Марина - шест - чувам гласа на учителката ми по български език от четвърти клас. Минало свършено.  

 

Марина Аврамова, bgВЕСТИ.com

Бел. ред. - Повече по темата виж в бр. 5 на списаниие "БЪЛГАРИ", статията "Az sam balgar4e"  (Р. С.)

 

Коментари
2009-06-11 16:51:37 От: Невена

„В градината цъфтяха димитровчета". - какво е странното, димитровче иде не от незабравимия за теб чичко Димитров, а от това че тия нежни икрасиви цветенца цъфтят по Димитровден,
о свещена ...
ей ги на - http://cvete.110mb.com/mynici/astra.jpg

човек се учидокато е жив

Мир вам!

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот