









Кханасюбиги Крум се готви за война през зимата на 813 година
Военните лагери на българи и византийци при Одрин през късната пролет на 813 г. Рисунка в "История" на Йоан Скилица, ХII-ХIII в., Национална библиотека - Мадрид.
Със силата на българското и на славянското оръжие, с безупречната стратегия и тактика на великия господар Крум и на неговите военачалници бе извоювана победа, достойна за младата ни империя.
Най-важна брънка в тая победа несъмнено е разгромяването на войските на византийския император Михаил I Рангаве (811-813) при Одрин на 22 юни. Май тук и сега ще е нужно уточнение. Това събитие се разглежда обичайно като "битка при Версиникия", но летописецът Теофан е пределно ясен, струва ми се - "на 22 юни [813 г.], когато християните [византийците] и българите се строили един срещу друг недалеч от Адрианопол [дн. Одрин], християните претърпели страшно поражение . . .".
Разстоянието между българския военен стан при Версиникия и византийците бил, пак според Теофан "около 30 мили [=45 км]", което хич не може да мине за "недалеч". Къде е крепостта Версиникия и къде боят ще гадаем друг път, но вероятно беше важно уточнението да е още отсега.
Със сигурност кханасюбиги Крум не е губил и ден след превземането на Месемврия (дн. Несебър) на 5 ноември 812 г. Въпреки разгрома, императорът не склонил да бъде сключен мир. На българската войска били достатъчни само 100 дни за да се подготви за пролетното си настъпление. Понеже зимата била мека войната избухнала с нова сила още през февруари.
Впрочем византийците никак не останали със скръстени ръце също. Нерешителният Михаил I Рангаве все пак привикал в Тракия за войната с българите всички възможни военни части и от малоазийските теми - "свикал ония, които охранявали клисурите на Сирия - ликаони, килики, исаври, кападокийци и галати [по имената на обитаваните от тях области] . . ." (Неизвестен автор, летопис на събитията от 811 г. до 820 г.).
Някъде през първата половина на февруари още българските войски предприели разузнавателни действия в Тракия. Преди това императорът бил предупреден от бегълци (вж. Извори) за готвените набези. Най-късно в края на февруари или през март българските разузнавателни набези били завършени като българският владетел "загубил немалко хора".
Не след дълго император Михаил I Рангаве тържествено напуснал Цариград, придружен първоначално от императрица Прокопия и изпратен от всички жители на града, поемайки на северозапад. На военачалниците си той предварително раздал скъпи подаръци, за да повдигне бойният им дух. Пристигналата при Одрин византийска войска се установила във военен лагер недалеч от града.
В същото време българските отряди прекратили набезите си из околността и се събрали във военен стан близо до крепостта Версиникия, която не ни е съвсем ясно засега къде точно се намира, знаем само разстоянието до Одрин - около 30 мили.
Знаем и друго, Версиникия била българска, според сведенията на Хамбарлийския надпис, та Крум изглежда разположил войската си съвсем до българо-византийската граница. Понеже византийският стан бил при Одрин, който все още е в границите на империята, то ще трябва да се заключи, че двете войски - българската и византийската, се разположили една срещу друга непосредствено от двете страни на българо-византийската граница, която трябва да е минавала приблизително там, където е днешната българо-турска гранична бразда.
Започнало многодневно дебнене. Българските съгледвачи установили на първо време големината на противниковите сили, според Неизвестният автор, византийците превъзхождали по брой българите, при това десетократно. Изглежда това ще да е била причината великият господар Крум да се възползва от нерешителността на императора, тази нерешителност личи даже на рисунките в украсените летописи, за да изтощи превъзхождащата го по численост войска.
Поне половин месец двете войски излизали и се строявали една срещу друга, "започнали чести престрелки и един вид схватки от разстояние". Понеже вече свършвал месец май и започвали юнските жеги, сред византийците се разпространили бързо всякакви бунтовни настроения, недоволните даже се готвели без височайша заповед да нападнат. Но императорът продължил с колебанията си, изтощавайки и изнервяйки войската, поради което изворите го обрисуват неласкаво като "неспособен да управлява", като "подчинен на съветите на лекомислени люде", а също и като "нехрабър". Време за изчакване обаче не останало, на 22 юни император Михаил I Рангаве се видял принуден да нападне.
Извори
"През месец февруари [813 г.] двама християни избягали от България и съобщили на императора [Михаил I Рангаве (811-813)], че [великият господар] Крум [(802-814)] бързал да нападне внезапно из засада жителите на Тракия.
И на 15 число от месеца императорът излязъл от града и по божия промисъл Крум се завърнал без да направи нищо, като загубил немалко хора. А императорът пристигнал в Адрианопол [дн. Одрин], уредил работите в него и се завърнал [в Цариград] с радост. И той отишъл в обителта на патриарх св. Тарасий [цариградски патриарх от 784 г. до 806 г.] и като направил заедно с императрица Прокопия помен за него, облякъл неговия свещен гроб със сребърна обковка с тегло 95 литри [? 31 кг].
След превземането на Месемврия [дн. Несебър] [на 5 ноември 812 г.] императорът се отказал от мирните преговори с Крум и като събрал войска от всички теми, заповядал тя да премине в Тракия преди настъпването на пролетта. Поради това всички били недоволни, най-вече кападокийците и армениаките [обитателите на най-източните малоазийски теми Кападокия и Армениак].
А когато императорът излязъл с отрядите през месец май, излязла с него пак и императрица Прокопия до Акведукта, близо до Хераклея [дн. Мармара Ерегли]. Войските, които възнегодували, започнали да злословят и хулят Михаил [I Рангаве]. На 4 май станало слънчево затъмнение при изгрев слънце около дванадесетата част от зодиата Телец, според хороскопа. И голям страх обзел тълпата.
Императорът обикалял из Тракия заедно със стратезите и войските и нито отивал срещу Месемврия, нито извършвал друго нещо, необходимо за унищожаването на враговете, но само се поддавал на празните думи на своите съветници, които били неопитни във военното дело и казвали, че врагът няма да се осмели да дойде срещу него, когато той си стои в собствената страна. И множеството съплеменници, които се нуждаели от най-необходими неща и които чрез грабежи и нападения съсипвали местните жители, представлявали по-тежка участ от варварско нахлуване.
Към началото на месец юни Крум, вождът на българите, излязъл със своите войски, подозирайки, че християните са твърде много."
Из "Летописи" на Теофан Изповедник (758/760 г.-817/818). Превод на В. Бешевлиев и Г. Цанкова-Петкова
Свързани текстове:
http://www.segabg.com/article.php?id=553736
http://www.segabg.com/article.php?id=554875
http://www.segabg.com/article.php?id=588271
http://www.segabg.com/article.php?sid=2010042200040001201
От в. "Сега"













Канас ю биги се чете така, според древните тракийски традиции: Княз в бога. Или на сегашен български език: Княз в името на Бога. И българите са станали християни много преди т.нар. "византийци".
Друг е въпросът защо в София няма паметник на освободителят на Сердика княз Крум.
Някои автори превеждат от латински прабългарската титла кханасюбиги, като владетелят под копието....
Битката е станала при село Маломирово близо до Елхово.
Не ми е ясно .Онези смотаняци македонистите ваят страхотни български паметници а ние уж свободните българи ваем руски американски сръбски -катедралата Св.Крал -крал та се забравил....Е макеностите лъжат народа си с български паметници ,а ние свободни ли сме като не можем да им се скараме даже.Държим се като мухльовци каито не искат да се гордеят с дядовците си защото се вижда че са мухльовци.