Купища доноси от колеги довършили Пеньо Пенев

Автор: Тодорка Николова (1 коментар)


Купища доноси от колеги довършили Пеньо Пенев

От архивни документи става ясно, че набедени стихоплетци дълго време са подтиквали поета към самоубийство

От доноси на завистници става ясно, че те дълго време са подтиквали поета Пеньо Пенев към самоубийство. В епистоларно донесение с дата 25 май 1955 г., адресирано лично до първия секретар на Окръжния комитет на партията в Хасково Янчо Георгиев, на “поета с ватенката” се приписват най-гадните грехове.

Донесението е подписано „От група вдън душата възмутени димитровградски трудещи се”. Днес вече стана известно, че гадостта е писана от няколко набедени по онова време стихоплетци, на които явно даровитият поет е пречел да се изявят. В донесението язвително се мъдри следният текст:

„…Уважаеми другарю Георгиев, не може току-така нехайно, с лека ръка да се отрекат поетичните заложби на младия другар и наш съгражданин Пеньо Пенев. Особено пък стихотворната му техника при стъкмяването на мерената реч. Макар че стихотворенията му звучат някак кухо и словесно изнасилено поради неистовия му стремеж да подражава на великия съветски, пролетарски бард Владимир Маяковски…”.

Донесението обаче става достояние и на творци като Георги Караславов, Никола Фурнаджиев, Ламар, Ангел Тодоров и още дузина представители на „голямото добро утро” на родната поезия и белетристика по онова време. Това са хората, които и дебнели със зорко око поведението на младите пишещи братя, и жестоко ги порицавали за сторените “грехове”. Този път обаче маститите автори твърдо били зад гърба на Пеньо Пенев и затова никой не посмял да го пипне по-сериозно до самата му смърт.

Това пък още повече амбицирало местните творци и те продължили да изпращат още по-яростно доноси до ядрото на партията, в един от които четем:

„…Този вече 25-годишен млад мъж

е твърде интимно на „Ти” най-вече с алкохолната пиячка

и гълта като шестоглава змия всякакви спиртни течности стига да съдържат съответния по-висок градус, разбира се. Този, нарекъл себе си поет, предпочита най-серт градусовите тинктури. Неговият идейно-духовен любимец е не кой да е, а едновремешният печално известен украински анархо-бандит Нестор Махно. И Пеньо не пропуска да го цитира под път и над път как нареждал: „Бийте белите, дорде почервенеят, бийте червените, дорде не побелеят”. Та този набеден димитровградски поет дори реве с цялото си гърло, когато се насвятка до козирката, някакъв войнствен марш или химн на Махновците. От този слог ще упоменем само един куплет, чието съдържание е повече от издевателски красноречиво: „На борьбу с полками белых, с болшевиком, с всех злодей , захотел опять свободу у трудящихся людей!”…

Хасковският окръжен БКП вожд обаче не предприел никакви репресивни мерки срещу бригадирския стихотворец. Зоя Арнаудова, негова близка съратничка по онова време, си спомня, че между него и Пеньо Пенев е имало два дълги тайни разговора. Първият на партията бащински посъветвал поета: “Не дезертирай от своето поетично поприще!”. Навярно природно интелигентният номенклатурен кадър още по онова време може би интуитивно е видял в Пеньо-Пеневата натура мощния поетически талант и същевременно отчаянието му от купищата писания против него.

Това, че времето минава, а никой не обръща внимание на доносите, целящи пълно унищожаване на поета, още повече насърчило нисшите му творчески “братя” да продължат с творенията си. В едно от тях четем:

„…Що се отнася до нескончаемите свирепи, дивашки, пословични, пиянски запои в Димитровград на тъй наречения бригадирски поет и пияндурската му разюздана тайфа, тези алкохолни мероприятия за жалост нямат нито начало, нито край… Обществеността в нашия бригадирски град е шокирана и същевременно безкрайно озадачена! Няма ли най-сетне някой да озапти алкохолика Пеньо Пенев и неговата безумно весела компания, чиито неистови крясъци и истеричен песнопевчески вой докарват димитровградските трудещи се до истински патологични сривове…Надяваме се, уважаеми другарю първи секретар на БКП, че ще направите необходимото, та самодейната Пеньо-Пенева пияндурска певческа трупа да спре най-сетне с неописуемо-дивашките си среднощни, кръчмарски, дандаджийски изцепки из нашия динамично изграждащ се, най-първи социалистически град в НРБ?!...” (б.а. - доносите срещу Пеньо Пенев са заведени в Държавния архив – Хасково, като “ЦВАО-ЧА, л.ф. 135, оп. 17, а. е.167-Б, л. 237-ж.”).

Пишейки тези редове, ще споделя, че имах щастието лично да познавам Пеньо Пенев. Той дойде на гости на брат ми - поета Иван Николов, в родния ни дом в село Горски извор, Димитровградско. Бях на 13 и си спомням, че нагостих поета под асмата на двора със селски хляб, леща и маслини. Тогава той не пи ракия, но плака, докато дълго говориха с брат ми за човешката злоба, за клеветите и за това, че не му се живее повече. Тогава не разбирах за какво иде реч, но съм запомнила сълзите му, думите му и тъжната му усмивка, когато се качи на комшийското магаре, което щеше да го откара на гарата в близкото село Ябълково.
Няколко месеца след това

той си отиде, поглъщайки огромна доза веронал

В архива се пази последната му записка от онази фатална нощ: „Омръзна ми да бъда бездомен, безработен, необичан…”. По-късно, когато местиха костите на поета от гробищата в парка “Пеньо Пенев”, брат ми беше един от хората, които ги носиха в малкото ковчеже. Ден след това той написа в едно от стихотворенията си: „Тези кости аз съм ги носил! И знам колко тежат!...”.

По повод трагичната гибел на бригадирския трубадур, българският писател Стоян Вълев безапелационно констатира: „Пеньо Пенев си отиде, той нямаше място нито в поезията ни, нито в живота! Вече идеше времето на Любомир Левчев, който хем възпяваше Кремиковци, хем целуваше когото и където трябва. Повтори се несекващата българска драма – дойдоха, както винаги, ония с преклонените главички, които сабя не сече…”.


 

По сайта БЛИЦ / в-к Шоу

Коментари
2014-06-27 06:19:32 От: Отличен завършек!

Отлично начало и среда!Българина по начало не обича истината но написалия това тук определено е стойностен българин.

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече