Кристалина Георгиева: В ЕС 300 млрд. евро „спят” в банки

Автор: Румяна Денчева


Кристалина Георгиева: В ЕС 300 млрд. евро „спят” в банки

Ще ги събудим, за да станат инвестиции, екипът ни ще го обсъжда, очаквам България да е активна

- Имате ли си калкулатор, който побира всички нули на бюджета, който разпределяте, г-жо Георгиева? 142 с цели девет нули отзад... Извън шегата, ако и в Брюксел бюджетите се разпределят като в България, представям си за какво доказване, натиск и лобиране става дума.

- Аз по-малко се тревожа колко нули ще побере калкулаторът ми, а повече за това да има какво да смятаме на него. Вървят много трудни, дори едни от най-трудните преговори за бюджета. И, извън шегата, големите цифри означават и голяма отговорност за това как да мобилизираме тези пари, как да ги използваме по-добре, как да се отчитаме пред хората за тяхната употреба. Да, има и натиск, силен е, защото когато нуждите са големи и парите не стигат, конкуренцията е голяма. Работата ни обаче е да сме обективни арбитри - да разпределяме спрямо приоритетите. Работя интензивно с колегите си по големите програми, защото

само ако заедно вземаме решенията, можем да издържим на натиска

и най-вече да използваме ефективно този финансов ресурс.

- Утре ще обсъждате прословутия 300-милиарден пакет. Къде са тези пари, какъв е смисълът му, шансовете на България?

- Предназначението на 300 млрд. евро пакет, който Жан-Клод Юнкер обеща при старта на новата комисия, е за стимулиране на инвестиции, ръст и заетост. Проблемът е, че във финансовия сектор има пари, но те не се превръщат в инвестиции. Заспали са в банките. Въпросът е какво да направим, за да се помръднат в правилната посока - към реалната икономика, защото публичният сектор навсякъде, не само в България, е в много тежко положение. Така че утре ще обсъждаме как точно да събудим тези спящи в банките 300 млрд. евро. А това означава и как малкото пари, които се намират в държавни банки, например в Българската банка за развитие, да заработят не само като директно финансиране, а като акселератор, т.е. усилвател на финансирането. Очаквам България да е активна в конкуренцията за този ресурс. Има много детайли, които ще решаваме - обсъждаме да помагаме с гаранции - т.е.

ако банките не искат да отпускат заеми, ние да даваме гаранция

- На фона на тези планове как ви звучи продължаващото говорене струва ли си членството ни в ЕС? Правят се едни бакалски сметки – толкова ни е вноската, а толкова получаваме, защо изобщо сме вътре.

- Ако България погледне само към бюджета на Европа, ще установи, че за всяко внесено левче тя получава 4 лева. Дори повече, ако се сметнат и тези програми, по които се конкурираме с останалите държави. Е, разбира се, имаме тези 4-5 лв., ако усвояваме добре. При предишния програмен период, който завършва догодина,

досега са усвоени 60%, остават 40

В момента върви подписването на програмите за следващия период. Много се надявам България да влезе в него с летящ старт. Грехота е да не го направи държава, за която този ресурс е толкова важен. И ще добавя, че не е важно само “салдото взел-дал” да ни е положително. Да, бюджетът е важен, но далеч не най-важната полза от членството в ЕС. Голямата полза е, че сме част от голям пазар, от голяма институционална среда, която променя и нашата. Учи ни на върховенство на закона. Това са истинските ползи.

- Не мислите ли, че имаме свръхочаквания към европейския бюджет? Гледаме го като чешма, която, ако тече, всичко е окей. Продуктивно ли е такова мислене?

- Евробюджетът за страни като България наистина е важен - той формира 4,5% от нашия БВП. Но по-важното от размера му е това, което наистина се прави с тези пари от видимото - инфраструктура, училища, пречиствателни станции, депа за боклуци… до по-малко видимите интегриране в европейската икономика, култура, в публичните отношения. Така че очакванията са разбираеми и основателни. Но вие сте права, не трябва да разчитаме само на еврофондовете. Това няма да ни изведе на по-високо място по качество на живот. За да постигнем по-добър живот, трябва да си довършим реформите.

- Чувала ли сте твърдения като това, че европарите развращават националните икономики, карат ги да са мързеливи, да не мислят как да работят, а как да получат своя пай. Има ли основание и този поглед?

- Това бе така в миналото, когато в европейския бюджет имаше много пари и те година след година не се използваха докрай. Аз поемам работата като комисар по бюджета по време на сериозна промяна – от излишък към недостиг на пари. Когато имаше, всяка дирекция се стараеше да похарчи предвиденото. Това време приключи, кризата затегна бюджетите на всички нива – от националните до европейския. Той е с 3,4% по-малък от предишния програмен период, в същото време имаме нова държава член и по-голямо търсене на европари. И за първи път в комисията се

трупат сметки за плащане, а ние нямаме пари да ги платим

Затова са много важни, но и много трудни преговорите по бюджета, които ще дадат свеж ресурс. Затова преместваме за тази година ресурс от идния програмен период. Лично мен ограниченият бюджет ме мотивира, за да извършим този преход възможно най-ефективно и да работим за възможно най-високите резултати от европейското финансиране.

- Където има европари, има и облагодетелстване на едни за сметка на други през държавата. Как ще спрете “помощта” си държавите да си отглеждат компании, храненици, които живеят от един програмен период до друг?

- Там е и смисълът на бюджетирането по резултати, и на контрола по изразходването на парите. За първи път тези две функции се събират образно казано, в едни ръце.

- Тези ръце са вашите, нали?

- Да, моите. (Смее се - б.р.) Контролът е изключително важен и той ще става все по-важен. Ако искаме да запазим доверието. Да покажем резултати, да не допуснем разпиляване, безхаберие, злоупотреби – това ще е голяма част от моята работа. Представата в Европа е, че много от парите са откраднати. Това за щастие не е така - за миналата година данните показват, че само 0,2% от евробюджета е паднал жертва на корупция - много по-малко, отколкото е в обвиненията на евроскептиците. Но има и много процедурни грешки - 4,7% не е отчитан правилно. Това са грешки, небрежност, а не кражби.

 Борбата с корупцията, намаляването на грешките, откритост на тръжните процедури - нуждаем се от тях, за да запазим подкрепата за европейската солидарност. Да, наистина европейските граждани работят за европейския бюджет 4 дни годишно, като величина той не е голям, около 1% от БВП на Европейския съюз. Но когато за първи път в следвоенната история на Европа бедността расте, когато парите не стигат в националните бюджети, трябва много отговорно да използваме парите на ЕС. Затова смятам, че е изключително важно

да намалеят още и кражбите и пилеенето на европари

- Заговори ли се за бюджет, всеки гледа разходите и иска да са повече. Той обаче трябва и да се пълни. А това става с работа, с по-висок ръст, с плащане на данъци, със свиване на корупцията… Какви са очакванията ви към европейските икономики, ще го напълнят ли?

- Това, което показва прогнозата, е едно, макар и бавно, възстановяване. По-бавно, отколкото би ни се искало. Още повече че в момента ЕС е в трудно положение и заради външни фактори. Точно затова ще обсъждаме и този пакет от 300 млрд. евро, за който вече говорихме. Търсим решения – раздвижване на парите, създаване на общ енергиен съюз, на дигитален пазар, който да даде нов тласък за конкурентоспособността на Европа. Всичко това става все по-важно на фона на растящия евроскептицизъм. Трябва да обърнем посоката - на икономиките, на бедността, а и на мисленето – да си върнем вярата, че заедно сме много по-силни.

- Погледнете към България - отвън и от високо, как изглежда - в навечерието на финансов колапс, разклатена от банкови мистерии или просто бореща се с рецесията и изпитваща трудности като всички останали?

- България минава през същите тези трудни процеси, през които минава останалата част от Европа. Но трябва да добавим и политическата нестабилност, която не помага. Затова смятам за важно, че новото правителство много енергично започна работата си.

- Ще сработи ли тази формула- кабинет по системата 2+2 - двупартийна коалиция и две подкрепящи програмата му партии?

- Ако погледнем към останалите държави, ще видим, че коалицията работи, стига да има достатъчно политическа воля. Всъщност днес повечето европейски държави се управляват от най-различни коалиции,

еднопартийното управление е рядкост

Така че не трябва коалицията да ни плаши – аз виждам много общи или допирни точки в икономическата и в социалната философия на участниците в кабинета. Въпросът е той да заработи, и то бързо.

През последната година дефицитът се утрои - до 3,6%, имаше проблем в банковия сектор. Финансовата стабилност бе поставена на риск. Слава богу, това е зад гърба ни, не е пред нас. Но очевидно поставя кабинета в трудно положение да възстановява финансовата стабилност, която ние смятахме за даденост. Макар, че и това може да се превърне в предимство - ако даде тласък на дългоочакваните реформи.

- Къде да концентрира усилията си правителството - към дълго отлаганите пенсионни и здравни реформи, към свръхдефицитния бюджет, към стабилността на банковата система, към заспалия реален сектор. Или към всичко това, взето заедно?

- Тежка е задачата му - трябва да работи по целия списък, който изброихте. И ще добавя недовършената административна реформа, електронното правителство, което стои на трупчета, образователната реформа, съдебната, която да върне доверието на хората в закона.

Правителството има трудната задача да наваксва много изгубено време

Трябва бързо да си подреди приоритетите и да действа по тях.

И да го прави с уважение към хората, които плащат цената на недоправените реформи, да обяснява какво прави, защо го прави, как ще го прави, докога ще го прави, какво очаква да се случи.

От сърце му пожелавам успех и най-вече с работата си да ни помогне да се обединим, защото разединението на нацията не носи нищо добро.

По в-к 24 часа

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот