Корабов се опъна на ЦК и направи Невена Коканова звезда завинаги

Автор: Хортензия Маркова


Корабов се опъна на ЦК и направи Невена Коканова звезда завинаги Кан, 1963 г. Никола Корабов/с мустаците/и Невена Коканова по червения килим на фестивала преди прожекцията на "Тютюн"

Режисьорът на „Тютюн“ издъхна с усмивка на 87 г. на 10 ноември тази година

Край четирите русенски кина - "Модерен театър", "Роял", "Св. Георги" и "Одеон", постоянно се навърта едно малко момче и често се заговаря с човека, който продава пуканки, фъстъци, лимонада и боза пред салоните. "Ти си интересно дете, много хубаво разказваш. Това е част от дарбата на кинорежисьора. Хайде да направим с теб куклен театър", му предлага веднъж продавачът.

Момчето се замисля и открива страхотна възможност в това предложение. "Хубаво, но имам молба. Виждам, че количката с лимонадата ти е тежка. Ще ти помагам с нея, но ти ще ми дадеш свободен вход за филмите през седмицата." Двамата сключват сделка и докато малкото момче става на 12 години, вече е гледало всички прожектирани филми по няколко пъти и научило наизуст сцените и репликите на героите от тях.

"Подарък от небесата. Моето първо образование започна от тези кина." Това ще признае след много години малкото момче, когато вече се е превърнало в знаменития режисьор Никола Корабов. Пътят му в света на седмото изкуство

ще го отведе от количката за

лимонада до червения

килим в Кан,

а там на големия екран редом до творенията на титани като Фелини, Висконти и Хичкок ще се прожектира и неговият филм "Тютюн".

На 10 ноември в 16, 20 ч. професор Никола Корабов почина на 87-годишна възраст. В последните си мигове той утешава своята съпруга Капка и двамата си сина Никола и Александър да не скърбят за него, за да си тръгне леко и без грижи от този свят. И да изгледа спокойно и с усмивка своя живот като на филм в последна прожекция от спомени.

"Когато самолетът кацна на летище "Орли" и слязохме от него, докоснах символично френската земя с ръка. За пръв път стъпвах на територията на омразния "загиващ капитализъм". После дойде феерията на фестивала - под звездните серпантини на височините на Кан Поради липса на задължителния за такъв случай смокинг ми преправиха този на Борис Морев. Облеклото обаче изискваше и други аксесоари: папийонка, риза с жабо, лачени обувки. Купих ги със скромните си командировъчни оттам. От митичната "Шан-з-Eлизе". У нас не се продаваха такива "буржоазни" неща.

Шампанското се лееше от вани, буквално пълни с лед и бутилки, а черният хайвер се ядеше със сребърни супени лъжици. Председателят на журито - видният френски писател Андре Мороа, ни пресрещна пред прочутия червен килим, откъдето започва дефилето за овации. Целуна ръката на Невена Коканова

с думите:"Вие ме развълнувахте!"

И ние бяхме сред

този разкош

- с командировъчни, които едва стигаха за нещо разхладително. Чакахме приемите, за да потиснем глада си с някой сандвич. Обгръщаха ни с внимание, ала това беше привидно равенство. И въпреки това бяхме изпълнени със самочувствие и душевна удовлетвореност. Бяхме изминали

твърде дълъг път на борба, за да

стигнем дотам...", връща се към онази 1963 година бележитият режисьор приживе.

Още от самото начало на работата по филма "Тютюн" никой от екипа не подозира, че участва в бъдеща киносензация. Лентата с Невена Коканова, Йордан Матев и Волфганг Лангхоф е гледана от 4 млн. и 300 хил. зрители, само защото Корабов не се отказва и преодолява купищата спънки в работата по своя проект. Той едва убеждава Димитър Димов да пригоди своя роман за киното. Режисьорът не се отказва след категоричния отказ на писателя и го склонява с довода, че никой друг не би могъл като него да претвори художественото произведение в сценарий от 160 страници и да преобрази литературния език в диалози за големия екран. Самият Димов тогава е следен под лупа и не рядко нападан.

"Още докато траеха критиките към романа, аз се възхитих от личността на неговия автор. Наричаха го "еротик" и "фройдист". От дистанцията на времето мога смело да заявя, че изживяното беше наистина дръзко, беше авантюра. Но си струваше. Ние двамата трябваше да се борим за нашата Ирина в лицето на Невена Коканова - беше наистина драматично. А тя се превърна в ролята на живота й. Но как точно, ще отнеса тази тайна в гроба си", обяснява години по-късно професорът.

По онова време ЦК на БКП оказва натиск и настоява за ролята на Ирина да се избере актриса от ред други кандидатки, но в никакъв случай това да не бъде Коканова. "Драматизмът се състоеше в това, че тя не беше приемана от Художествения съвет за подходящата Ирина. Беше стажант-актриса в Ямболския театър, изиграла една-две малки роли. Визуално не покриваше представите на повечето членове на съвета. Беше невзрачна, направо казано.

Всички казваха: "Това е безумие, което вие правите!" Освен телефонни обаждания имаше и заплашителни писма. За повечето, да не кажа - за всички, членове на съвета изборът на Коканова криеше огромен риск от провал. Но аз повярвах в нея. И се получи неповторимият образ на онази Ирина, която "диша" в творбата на Димов и която даде старт на Невена като примата на българското кино", разказва Корабов.

Тогава се налага Коканова да претърпи пълна трансформация и да се преобрази от русолявото, невисоко момиче с непредизвикателна хубост и поведение в гордата, непокорна и дръзко обаятелна външно и вътрешно героиня. "Първо я вдигнахме на токчета, после боядисахме косата й черна, а походката започна да става грациозна и още, и още... Докато не застана пред камерата една друга Невена. Нещо виртуално, ваятелско, пигмалионовско се получи. Сякаш скулптурирахме образа й. Но преди всичко това да се случи, в протоколите на художествените съвети много пъти пишеше: "Екипът е налице, с изключение на Ирина..."

Не приемаха Коканова и дори се появиха предложения да търсим актриса от чужбина. Тогава Димитър Димов каза в едно свое интервю: "Направо казано, на мен вече ми омръзна да се занимавам с този въпрос - филмирането на "Тютюн". Омръзна ми да слушам преценки, да приемам ходатайства, да се вълнувам въобще. Но сега се развълнувах, когато някои предложиха да се търси актриса от чужбина. Аз съм на становището, че е добре филмът да бъде чисто български. Единственото изключение, което може да се направи, това е да се помисли за фон Гайер. Образът, който дава Коканова, на мен изцяло ми допада. Някои тук възразиха, че тя е много деликатна, дребничка, много невинна и чиста и не дава този силен образ на Ирина от романа. Нима Ирина трябва непременно да има развратен вид." Тогава просто вдигнаха ръце от нас. Нещо като "чупете си главите!", спомня си режисьорът.

После самата Коканова се отчайва и споделя на Корабов, че се страхува ужасно много и иска да се откаже, защото иначе ще провали всички. "Ще успееш! Ще успеем! Само ако си вярваме докрай и всеотдайно!", убеждава я той, макар и самият да чувства съмнение. Пред очите на всички обаче плахата актриса започва да се променя и да проблясва голямата звезда. "Тя остана в образа на Ирина дори в обноските, в облеклото си. Любувах й се като проф. Хигинс от "Пигмалион". Движеше се със самочувствие, имаше една особена походка - подходяща наистина за първата дама на българското кино", сигурен бе Корабов.

Само няколко години по-късно, през 1969-а, той отново става обект на нападки и обвинения, защото според мнозина е разрушил мита за Христо Ботев със своя филм "Свобода или смърт". Сценарият е дело на Васил Попов, оператор е Константин Джидров, а музиката е композирана от Красимир Кюркчийски. В главната роля на поета и революционер влиза Милен Пенев, редом до когото като подвойводата се изявява Коста Цонев. Лентата привлича куп зрители към киносалоните, но скоро след премиерата си е забранен. Режисьорът остава в "изгнание" за цяла година от кинематографията.

После се завръща с филма "Гневно пътуване", а след него се заема с "Иван Кондарев", за който отново държи авторът да бъде сценарист. Писателят Емилиян Станев категорично отказва с оправданието, че му се доверява напълно. Така самият Корабов разработва сценария заедно с Никола Тихолов. В главните роли влизат Антон Горчев, Катя Паскалева и Стефан Данаилов, а лентата достига до зрителите без особени перипетии.

До поредна драма с твърде зорките критиците се стига обаче през 1983 с филма на Корабов "Орисия", който е забранен за излъчване за известно време. Причината била, че според мнението на някои специалисти Смолян бил показан твърде недостойно за социалистическия имидж на държавата. И в този случай Корабов излиза победител от "схватката". защото световен продуцент купува "Орисия" именно заради нейната автентична и натуралистична визия, лишена от комунистически украски.

С полъха на свободата веднага след 10 ноември 1989 г. режисьорът решава, че е време да направи филм за трагичната съдба на известния музикант Сашо Сладура. Тази идея се превръща в негова мечта, която става все по-недостижима, но и силна с годините.

"Дал съм си вътрешно обещание - не някакви клетви и заклинания, а съм си казал, че докато не направя филм за Сашо Сладура, друго кино не искам да правя. Той е най-оригиналната и уникална личност от онези времена. Но не мога да намеря финансиране за проекта. Много пъти кандидатствам за субсидия в националния филмов център, но всичко е напразно. Някакви хора, които са с десетилетия по-млади от мен, все ми казват, че сега не е моментът, но все още имам време да го направя", с горчивина споделяше професорът.

За съжаление времето не стигна на Корабов и той така и не успя да осъществи своя блян. Отново заради другите, които не пожелаха да го подкрепят, макар той да водеше и тази своя битка до самия край.

По в-к 168 часа

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот