Кой пренаписва народната памет

В навечерието на 22 юни 2011 г. - 70 г. след Хитлеровото нападение над СССР, в София се разигра истинска идеологическа война между непримирими противници. Поводът бе наследството, познато като паметник на Съветската армия. Враждуващите лагери се гледаха и изслушваха с омраза.

Едните защитаваха правото на свободния живот и усещането, че са човешки същества. Другите порицаваха този стил на мислене, яростно хулеха, зловещо наричаха и презираха "неморалните".

Строгите и сериозни защитници на комунистическата реликва, "обогатяваща" от 1954 г. насам околното пространство с подчертана сивота и грозота, и със стратегическо внушение на съветската военна мощ, се разлютиха не на шега. На какви действия са били готови тези хора, когато са научили каква "вандалщина" се е случила, си знаят само те.

За конфликтите през последните години, в чийто център стои точно този паметник, може да се говори много и много да се спори. В крайна сметка обаче е ясно едно. Защитниците са представители на една прослойка, която се е ползвала от комунистическите привилегии и все още се ползва от натрупания през годините ресурс. Тези - от по-старото поколение, освен ползите и облагите, които са черпили през тоталитарния период, притежават и някаква допълнителна характерна черта, която граничи с друг вид желания и настроения, а последните трудно биха се вместили в реда на човешките ценности.

Втората категория защитници са младите социалисти, готови на още по-яростна изява, за да си завоюват правото на удобно място под крилото на изпитаните и калени в не една идеологическа битка комунистически патриарси. Но покрай този инцидент възникват още куп въпроси, които бихме могли да си зададем.

Защо от съществуващите в страната над 400 паметника, демонстриращи уважението на българския народ към Дядо Иван, точно този е най-атакуваният. Защо никой не си е позволил да рисува върху намиращия се в съседство паметник на Цар Освободител, или върху храм-паметника "Александър Невски", който също е издигнат в чест на руския цар Александър Освободител? Защо това не се случва настоятелно и върху други обекти с такова предназначение?

 Защо не се случва с джамиите в страната, чийто брой към настоящия момент е 1000? Изключвам събитието от последно време със софийската джамия "Баня башъ", тъй като в случая претекстът е друг, а и темата е крайно деликатна. Освен това никой не иска джамията "Баня башъ" да се демонтира, а паметникът да!

Можем да си зададем и други въпроси, които ще хвърлят повече яснота върху понятието руско-българска дружба. Задълбоченото разглеждане на темата безспорно ще е от полза. В подкрепа на личните си виждания по въпроса аз бих се обърнал към някои от историческите факти, които най-добре илюстрират поведението на българските родолюбци. Да хвърлим поглед върху онова, което казва Захари Стоянов.

"...Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Георги Раковски, Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботйов, Ангел Кънчев, Панайот Волов, Георги Бенковски, и прочие, са били против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския..."

Както и думите му: "...Русия, нашата фатална освободителка, покровителка, славянската, братската, християнската и великата Русия, с която сме една вяра и една кръв! Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка! Аман, брей аман! Лошо нещо било московлука... То не прилича ни на даалии, ни на кърджалии, ни на фанариоти!...".

 Но да чуем и един цитат от писмо на великия български революционер Васил Левски до Каравелов:
"...Байо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина Ботьова сте решили да докарате миризливия казашки бутуш в Булгурско? Ако туй е тъй, то аз с моите кунки ще ви отрежа чепките..."

Такава е историческата памет, а доколко тя е памет и на българина, предстои да разберем, или поне да станем свидетели на креативни дискусии, чрез които съзнанието да се проясни, а защо не и раните да заздравеят?

По в-к Стандарт, Емил Лещански  -  С. М.

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://www.bolgari.org//koi_prenapisva_narodnata_pamet-h-495.html

Няма написани коментари.

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот