Кой даде револвера на Яворов


Кой даде револвера на Яворов Яворов заедно с Лора Каравелова

Великият поет натиска спусъка към оня свят преди 97 години Четникът Никола Гулев дава на Яворов оръжието, с което поетът се самоубива.

Ослепял, отчаян и отхвърлен от цяла София – такъв е през последните месеци на живота си поетът Пейо Яворов. На 16 октомври стават 97 години, откакто човекът, написал „Стон”, „Две хубави очи” и „Арменци”, натиска спусъка към другия свят.

 

Житейската му трагедия навлиза в последния си епизод година по-рано - на 30 ноември 1913 г., когато се самоубива съпругата му Лора Каравелова. Любимата жена не може да понесе другата голяма любов на лирика - Македония. Чирпанлията Яворов три пъти броди като комита от Юндола през Ковачевица до Солун, Драма, Серес, Битоля и Охрид.

 

Поетът пък не може да понесе смъртта на жена си и сам прави опит за самоубийство. Първият е неуспешен. Оттогава настойчиво търси начин да прекъсне сам мъките и терзанията си. Често моли близките си другари от ВМОРО да му дадат за самозащита револвер.

 

Само по едно изказано предположение на Данаил Крапчев, верен другар на Яворов, доскоро се смяташе, че зловещото оръжие му е дадено от най-близкия му приятел Тодор Александров. В своите бележки след кончината на поета Крапчев пише: „Кой му даде револвера - не знам. Може би Тодор Александров?!”

 

Съмненията на големия български вестникар,

 

собственик на „Зора” - българския „Таймс”, започват да се предават през десетилетията като твърда убеденост, че човекът, който беше най-близо до слепия Яворов, е спомогнал за неговото самоубийство!

 

Тази убеденост на общественото мнение тогава, която тровеше водача на ВМРО до края на дните му, не можа да се промени и от друга недостоверна версия. Дъщерята на Тодор Влайков - Радка, разказала на Михаил Кремен, че Яворов е измолил от мъжа и Лило Илев да му купи револвер. Даже посочила и магазина, намиращ се на ъгъла на „Търговска” и площад „Бански”.

 

По-късно Михаил Кремен публикува тези спомени в „Романът на Яворов”. Тази версия е несъстоятелна и поради факта, че в последните си месеци Яворов е живял в пълна мизерия, с повдигнато обвинение за убийството на Лора и е било абсолютно невъзможно да има пари за револвер. Тодор Александров и другарите му от Македония са се грижели за него.

 

Истината

 

Едва преди няколко години излиза истината ­ когато университетското издателство на СУ „Кирил и Методий” публикуват спомените на Милан Матов „За премълчаното в историята на ВМРО”. Братята Милан и Христо Матови са съоснователи на организацията през 1893 година и близки съратници на Гоце Делчев, Даме Груев, д-р Татарчев, Яворов, Тодор Александров и другите.

 

В спомените си Милан Матов свидетелства, че

четникът Никола Гулев, син на героя от Илинденското въстание

Питу Гули, е бил придуман от поета и му е дал смъртоносното оръжие. Милан Матов пише през 1962 година в спомените си: “Изправен съм пред гроба, наближава да навърша 87 години. Истината - кой даде на Яворов револвера, е следната:

 

При една среща след Пейовото самоубийство четникът, охрана на Тодор Александров - Никола Гулев, ми довери:

 

Аз, бай Милане, съм много виновен и не мога да си простя как направих тази грешка. Тежи ми и искам да ти се изповядам, за да ми олекне. Една надвечер бай Тодор ме изпрати да занеса пакет с цигари на Яворов. Намерих го сам. Покани ме да седна.

 

Заговорихме за организацията. После той ме помоли, ако имам някой излишен револвер, да му услужа за късо време, след което ще ми го върне. Млад човек, излъгах се и веднага му дадох малкия си пистолет. Той се много зарадва и ми благодари. Доволен бях и аз, че можах да услужа на големия поет, най-близкия приятел на бай Тодор.

 

Можех ли аз да помисля, че съм извършил тогава фатална грешка! Като се върнах при бай Тодор, похвалих му се, че съм дал на Яворов пистолета си. Той настръхна и така ме изруга, че аз замръзнах на мястото си. Така ядосан не бях го виждал никога. Разбрах, грешката ми е голяма.

 

Какво си правил бе, Кольо? Знаеш ли защо Пейо ти е взел пистолета? Той отдавна моли този или онзи другар да му услужи, защото се страхувал не знам от кого си. А всъщност той търси оръжие за самоубийство... Как се не сети, бе, Кольо?

 

Не дочаках бай Тодор да ми говори повече. Изтичах към дома на Яворов да си искам обратно пистолета, но хазайката му ми каза, че излязъл с брата си. Върнах се при бай Тодор и така се чувствувах виновен, че просто не можех да си намеря място.

 

Той разбра колко голяма е мъката ми и обеща на сутринта да отиде при Яворов и да се опита да вземе пистолета. На другия ден, към 10 часа сутринта, отиде. Върна се на обяд много замислен и угрижен. Аз стоях на двора, той мина край мен, но не ми каза нито дума. Явно, не беше успял да го вземе. Вечерта Яворов се самоубил.”

.

Прочетено в писмата


В предсмъртните писма, оставени на масичката до леглото на мъртвия поет, има редове и за най-близкия му другар Тодор Александров:

 

„Брате Тодоре,

 

Прости ме ти, нека ме простят и всички други, че изменям на Македония. Аз умирам тук... Целувам те дълбоко трогнат от грижите, които положи за мене през тези дни на големи изпитания...

 

Кажи на Македония, когато отидеш там, че нейният син (аз се считам за неин) умря в свободна България, увенчан с най-мръсна клевета. И когато тя бъде свободна, нека един другар дойде на гроба ми и каже: “Поздрав от нашата майка мъченица - тя е вече щастлива!”

 

 

 

По в-к Монитор, Румен Жерев

.

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот