Когато Европа за пръв път дойде в България

Автор: Ваня Драганова (2 коментара)


Когато Европа за пръв път дойде в България Пловдив, 1892 г., входът на панаирната палата. Снимка: Архив в-к Преса

Първото изложение в Пловдив се е състояло през 1892 г., а за два месеца и половина, в града не била регистрирана нито една кражба ! Не минава и без провокации от страна на сърби и гърци – разпространявали, че в България имало холера.

Дори изпечените апаши, като че ли оценили  историческия момент, та не дръзнали да се проявят, макар през палатите да се изредила половината страна. Европа била дошла в България!

 

За тогавашните българи, стекли се от всички краища на страната, за да го видят, изложението се превърнало в преживяването на живота им. Това споделят те в своите спомени, а и няма как да е било иначе - тук за първи път по българските земи е демонстрирано чудото на електрическото осветление и тогавашните вестници пишат, че „светлината е бяла и по-ясна от месечината“. За първи път хората виждат полет с балон, малка железница и всички технически постижения на западните държави - сеялки, вършачки, шевни машини...

 

Родните предприемачи изкупуват показаните машини и те стават основата на българския индустриален просперитет през следващите години. А самата наша икономика и селско стопанство успяват да покажат най-доброто от себе си.

 

Изложението продължава от 15 август до 30 ноември. В това време гостите успяват да опитат от всичко, което ражда родната земя. И остават удивени, тъй като германските домати и тогава са били безвкусни, а вино като станимашкото е нямало къде да опитат. Но страната ни показва не само селскостопанска продукция, а и първите си промишлени производства, като всеки е дал най-доброто от себе си.

 

И  Европа открива една друга България - напредваща икономически само 14 г. след своето освобождение. „С пловдивското изложение България очаква да докаже, че е станала редовна и напреднала държава и напълно е излязла от недрата на полуварварщината, в която живеят голяма част от балканските  народи“, пише френският вестник „Ла прес“ на 27 август 1892 г.  Така изложението, прераснало след години в Пловдивския панаир, се превръща в българското чудо от края на ХІХ век.

 

Самата организация по провеждането на изложението е  предизвиква удивление за   темповете, с които обикновено се случват нещата у нас. Идеята първото българско изложение да е в Пловдив е на д-р Георги Вълкович - министър в правителствата в Източна Румелия и в княжеството, който към онзи момент е дипломатически агент в Цариград. Самото решение на правителството  е от май 1891 г., а „ресорът“ е поверен на тогавашния министър на финансите Григор Начович.

 

След като се решава да се прави изложение, специална делегация тръгва да обикаля Европа, за да види как стоят нещата в Париж и Прага - градовете, в които вече се провеждат подобни форуми.

 

През ноември същата година е определено мястото, където ще бъде изложението - старо турско гробище в сегашния абсолютен център на Пловдив, откъдето има невероятна гледка. Зад павилионите на изложителите се виждат трите най-високи пловдивски тепета - Бунарджика, Сахат и Джендем. За 10 месеца гробището е превърнато в градина с редки дървесни видове, цветя и алеи, която е обявена за паметник на парковото изкуство. Сега тя е най-красивият пловдивски парк - Цар-Симеоновата градина.

 

Неин създател е швейцарецът Люсиен Шевалас, който работи в Пловдив още от 1879 г. и на когото принадлежи озеленяването на пловдивските хълмове, които дотогава са били голи скали. Най-голямото признание, което Шевалас получава за своя принос към превръщането на Пловдив в място с модерна градска растителност, е прозвището Министър на цветята.

 

За същите 10 месеца в градината е изградено изкуствено езеро, което съществува и досега, но като жалко подобие на някогашното. Преди 120 г. езерото се захранвало от естествено високите подпочвени води на Пловдив и в него плувало корабче. Сега езерото е с бетоново дъно, което пропуска и наводнява избите на съседните сгради, заради което основната му част е празна, а в средата няколко фонтана без успех се опитват да компенсират неприятното първо впечатление.

 

В споменатия кратък срок са построени и 30-те павилиона на изложителите, които смайват посетителите с красота и непозната до онзи момент визия. И техните автори са чужденци - главният архитект на изложението е швейцарецът Хенрих Майер, проектант на част от експозиционните площи е чехът Йосиф Шнитер, който става и  главен архитект на Пловдив. Има павилиони на различни държави, на градове, на различни производители, дори павилион на куклите. В него са показани народните носии от всички български краища и след края на панаира колекцията заминава за София и поставя началото на Националния етнографски музей. Унищожена е при бомбардировките през Втората световна война.

 

Впечатляващ е павилионът на Варна - също като желязната църква „Св. Стефан“ в Истанбул той е метален, изработен е във Виена и е транспортиран по Дунав и след това по Черно море до Цариград, след което натоварен на железницата до Пловдив. Един от най-красивите павилиони е на частните предприемачи от Габрово Карагьозов и Калпазанов, доставчици на платове за двореца. Работата по подготовката е толкова много, че има и скептици, които не вярват, че българите ще се справят и ще организират първото изложение на Балканите.

 

Не минава и без саботажи по балкански - сърби и гърци започват да разпространяват слухове, че в България има холера, за да отблъснат участниците. На 15 август 1892 г. обаче изложението е официално открито в присъствието на княз Фердинанд и министър-председателя Стефан Стамболов.

Започва сключването на сделки и пътят на икономическо развитие на България в следващите десетилетия  е начертан. „Смело може да се каже, че всички големи български индустриалци от следващите златни години на България са минали през изложението. Част от тях са били още деца, но именно на панаира в Пловдив са видели, че това, за което мечтаят, не е някаква утопия, а нещо напълно изпълнимо“, казва директорът на Историческия музей в Пловдив Стефан Шивачев. Там може да се види изложба за първото издание на панаира, озаглавена „Българското чудо“.

 

Българите не само купуват, те се превръщат и в износители, при това с много висока оценка от западните си контрагенти. Явно днешният стремеж всичко да се произвежда максимално евтино и от всякакви заместители е бил непознат на тогавашните бизнесмени, защото към края на изложението - на 7 ноември 1892 г., вестник „Левант хералд“ констатира: „Българите потребяват най-добрите материали и всичко, което фабрикуват, е съвършено натурално.“

 

Всичко това дава тласък на модерната българска икономика, но изложението променя и бита на българите. Тук те виждат не само електрически лампи, а и телефон - по време на изложението е осъществена първата връзка между Пловдив и София. При толкова атракции интересът е огромен и към изложението пътуват депутации от всички околии. Общият брой на хората, посетили изложението, е 167 834 души. За онова време цифрата е огромна, но е създадена невероятна организация и посещенията са по график - знае се, че на този ден идват гости от Разградско с определен брой талиги и наплив от други краища не се допуска.

 

На следващия ден идва керван от Перущица и другите чакат. И за два месеца и половина не само че няма нито една кражба, но и каквито и да са  опити за спекула с цените. До появата на таксита, дебнещи пред панаира с тарифа от 10 лева на километър, има цял век.

 

 

По в-к Преса

Коментари
2012-09-25 16:59:06 От: Корнишон

Откакто "свинарят" Гергов го приватизира и бившия министър Бонев се присламчи като директор към него, панаирът глъхне, не е същият. Питайте наред пловдивчани - да видите какво ще ви кажат...

2012-09-26 19:04:59 От: От първа ръка

Пловдивчанин съм.Не съм ходил в палатата от много години. Това са такива тъмни сделки между Гергов и ГЕРБ, че едва ли ще се разплетат някога.

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече