Кимон Георгиев прекроява насилствено три пъти съдбата на България

Автор: Мариела Балева (3 коментара)

Кимон Георгиев (11 август 1882 - 28 септември 1969) е един от най-изявените и оспорвани български политици и общественици на XX век. Храбър офицер, той участва  във войните от 1912-1918 г., а в едно от сраженията е тежко ранен и губи окото си. Въвлечен във водовъртежа на гражданските междуособици, взема ръководно участие в три военни преврата в името на държавната идея и за по-голяма социална справедливост.

През годините на Втората световна война той се противопоставя на включването на България в Тристранния пакт, солидаризира се с лидерите на Съветския съюз, САЩ и Англия и отстоява каузата на Обединените нации. Като министър-председател участва в мирната конференция в Париж през 1946 г. и на следващата година подписва мирния договор между държавите от анхитлеристката коалиция и България.

Общественикът Гиньо Ганев, женен за по-голямата му дъщеря Мария, го определя като „далновиден политик, който ратува за стегната държава с национална пестеливост и ред, за единна и неделима България“. „Преса“ отиде на гости в дома на известния държавник, където живеят част от наследниците му и още се чувства духът от онези години.

Привилегията да живее години наред заедно и много близко до българския политик и държавник Кимон Георгиев има Гиньо Ганев. Под покрива на общия им дом години наред са политикът и съпругата му Веселина, по-голямата им дъщеря - Мария, омъжена за Ганев, самият той и двамата им малки (тогава) синове Кимон и Ивайло.

Още преди човек да влезе в къщата на столичния булевард „Евлоги Георгиев“, усеща в нея дух на възраст и традиция (построена е през 1928 г.). Дървена врата пази полъх от едно време, а каменна плоча припомня за държавника.

„Личността му винаги излъчваше усещане за стабилност, за спокойствие и сигурност. Независимо от обстоятелствата, които го заобикаляха или пък връхлитаха - спомня си днес Гиньо Ганев, като прави негово описание.

„Говореше малко и сдържано, толкова спокойно, че мускул не трепваше на лицето му, налагаше се с бавно, разсъдъчно, аналитично и тихо говорене. Притежаваше харизматична сила, имаше въздействие над много хора, които искаха да го приближат и да го последват, защото създаваше  впечатление за някакви извънредни качества. Нямаше външен, шумен и демонстративен начин на живот.“

В дългия елегантен хол веднага се забелязват две неща - старата камина в единия край, а в другия - голяма елипсовидна маса. „За него масата е шахматната дъска на политическия живот. Той разглежда фигурите и ги мести с интуиция и  със здрав разум“, така разсъждава за известния си тъст Гиньо Ганев. „Това е прочутата маса на превратите“, усмихва се Ганев и сочи кафявата мебел от масивно дърво, обяснявайки как около нея са седели известни политици и общественици на царството, по-късно - на републиката. Точно там са се чертали намерения и са се разменяли бележки. Тук се събират министри и кандидати, хора от духовния елит, офицери. В този хол и на тази маса се обмисля извършването на два военни преврата. Пие се кафе или чаша добро вино. Второто става особено при посещенията на Георги Димитров, царския регент Цвятко Бобошевски, Сергей Бирюзов, земеделеца Никола Петков, художника Константин Щъркелов и много други.

В къщата са запазени много от мебелите от онези години. Освен масата там е и бюрото на държавника, където сега неговите правнуци - малкият Гиньо и брат му Ники - играят на компютърни игри. „Минало и съвременност заедно“, с усмивка казва майка им Руми, която е съпруга на единия от синовете на Гиньо Ганев - Ивайло. Човека Парламент, както наричат първия омбудсман Ганев, показва всяка една вещ и мебел и разказва историята й. На перваза на един от прозорците е запазен и подарък от Сталин за Кимон Георгиев - комплект свещник и лампион. „Живеем като в музей“, допълва го снаха му.

Губи окото си по време на сражение

Кимон Георгиев e военен по образование и добродетели. Пред себе си и пред мъжете в българската войска той остава полковник Кимон Георгиев.

Завършва Военното училище в София през 1902 г. и започва да расте във военната йерархия по време на две войни. Капитан Георгиев участва в Балканската война като командир на втора рота с частите на 27-и Чепински полк, който е в състава на Родопския отряд. А по време на Първата световна война през октомври 1916 г. майор Георгиев е героят в голямото сражение на завоя при река Черна до село Брод през октомври 1916 г. Съвременници подчертават, че сражението държи „първенство пред всички други“ и в него е проявена „нечовешка издръжливост“.

Кръвопролитието не спира 7 дни! Битката разтърсва фронта и приковава вниманието на страната. Иван Вазов публикува стихотворението „При Черна“. Майор Кимон Георгиев е изправен пред фронта и командва частта си, когато идва миг, който ще бележи съдбата му завинаги. На 18 октомври 1916 г. край него избухва шрапнел. Офицерът оживява, но остава с едно око. Лепнато му е и неприятно прозвище Кьоркимон, което го съпровожда през годините. След направена операция и лечение едното око на политика ще остане стъклено, а парченце от шрапнела няма да може да бъде извадено.

След края на войната той се очертава като един от интелигентните и влиятелни офицери. На 3 декември 1920 г. е уволнен от армията като подполковник, но продължава да расте във военната йерархия. Малко след 9 септември 1944 г. вече е генерал-майор.

Кимон Георгиев е един от 500-те ранени по време на атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 г. Той се оказва под свода, а не под нейния купол, което спасява живота му. Атентатът, дело на ЦК на БКП, е предшестван от убийството на ген. Константин Георгиев от Военния съюз. По думите на организатора на злодеянието Димитър Златарев, казани след това, в началото плановете са други - замисляно е било убийството на полк. Владимир Начев, директор на полицията, или на Кимон Георгиев като виден деятел на режима.

Последвалата политическа кариера на Кимон Георгиев е впечатляваща - народен представител (в осем парламента от 1923 до 1965 г.), няколко пъти министър, два пъти премиер (1934-1935 и 1944-1946 г.). Един негов акт като министър отеква за дълго в общественото пространство.

Оставката

На 1 март 1928 г. Кимон Георгиев подава оставка като министър на железниците, пощите и телеграфите в кабинета на Андрей Ляпчев. На заседанието на Министерския съвет (1 март 1928 г., четвъртък) той иска от министър-председателя да се изяснят най-после условията, при които българската делегация възнамерява да сключи с Финансовия комитет в Женева т. нар. стабилизационен заем. Пет-шест пъти Министерският съвет се занимава само с този въпрос, повдиган всеки път от Георгиев. Той предупреждава, че няма да се съгласи заемът да се сключи при условието Българската народна банка да се превърне в акционерно дружество с участието на чужди капитали. Когато научава, че нещата вървят точно по този начин, на правителственото заседание на 1 март Кимон Георгиев много остро (по неговите думи) отправя въпрос към Ляпчев. После става и тръгва към вратата. Военният министър ген. Иван Вълков и Ляпчев го настигат и започват да го увещават: „Недей бе, Кимоне, какво правиш, ще се разберем, обсъди по-добре нещата…“ Следва само „довиждане“ и толкоз. Кимон Георгиев се отправя във втория си кабинет в сградата на старата поща и в състояние на силна възбуда и нервно напрежение пише оставката си от правителството.

Неговата оставка - със своя обществен резонанс, включително и сред финансовия комитет на кредиторите - прибавя политическа тежест и заемът е сключен, като се запазва българската самостоятелност на банката.

В оставка Кимон Георгиев остава за кратко време в дома си - не желае да се среща с много хора и да обяснява шумно мотивите си. „Обратното биха направили много други, именно за да извлекат политически дивиденти. Той не иска да предизвиква правителствена криза, но не може да допусне криза в собствения си морал и достойнство“, смята Гиньо Ганев.

Въпросът как ще издържа семейството си се изправя пред Кимон Георгиев. Майка му Мария само плахо го пита какво мисли да прави и потъва в мълчание. В дома му идва ген.  Вълков, изпратен от Ляпчев да го убеди, че постъпката му е грешка; нека той се върне в кабинета „все едно, че нищо не е станало“.

Военният му предлага и висок пост в армията. Но Кимон Георгиев е непреклонен. Отговорът е: „Не искам абсолютно нищо.“ И двамата се разделят. Завинаги, както събитията ще покажат по-нататък.

Ляпчев му предлага също да го изпратят като дипломатически представител - в Америка, в Берлин, но получава едно и също - пренебрежение и отказ. Това дълбоко засяга Ляпчев. Димо Казасов също го увещава приятелски да стане пълномощен министър - добре платена и престижна длъжност, а Георгиев шеговито му отвръща, че ако е искал да стои министър, нямало е да напуска кабинета.

Останал без доходи за сносен живот, Кимон Георгиев след време приема предложение да стане директор в акционерното дружество „Каучук“. Това на пръв поглед го отдалечава от политическите пътеки.

Любопитен щрих от онова време е една среща с цар Борис III. Монархът е вежлив и показва добро чувство към него. Георгиев му изяснява непоследователността на Ляпчев по македонския въпрос. Обяснява, че трябва да се озаптят ВМРО и Иван (Ванче) Михайлов. Обвиненията към Ляпчев са, че не предприема нищо радикално, за да спре продължаващите убийства и терор. Царят го слуша много внимателно и му казва: „Все пак вие не трябва да разкъсвате окончателно отношенията си с г-н Ляпчев. Може би в бъдеще ще ви се случи да имате обща работа с него.“

Участник в три военни преврата

Три преврата разтърсват България през ХХ век. Три пъти армията разпуска парламента и отстранява законно избрани правителства. И в трите главен участник е Кимон Георгиев. Най-напред на 9 юни 1923 г. е свален кабинетът на Александър Стамболийски и е разпуснато 20-ото народно събрание. Някои историци смятат, че операцията е неизбежна, но тя се заплаща на висока цена. Самият премиер е зверски убит, жертви на промяната стават и шестима министри и много депутати.

Следващите два преврата са замислени в дома на Кимон Георгиев. „Стаите на къщата много помнят, защото такива разговори не се правят в заседателни зали на министерствата. Така че ако стените на този дом можеха да говорят, историята ни би била много по-пълна“, отбелязва Гиньо Ганев.

И така, седнали около прословутата „маса на превратите“, Кимон Георгиев и неговите съмишленици решават съдбата на страната си. Единият е на 19 май 1934 г., когато  е отстранен законният кабинет на Никола Мушанов и е разпуснато 23-тото народно събрание. Превратът е посрещнат с надежди и облекчение поради партизанско-котерийните сплетни и бездействие, обхванали страната. Създава се български модел на управление в идващото военно време, но той недопустимо забранява партиите, ограничава гражданските свободи и суспендира конституцията.

Интересен щрих е, че когато Кимон Георгиев отива при Борис III, за да бъдат подписани подготвените укази, в левия вътрешен джоб на сакото му е имало и написан готов проект за абдикация. За всеки случай, ако монархът откаже да сложи подписа си. Този документ всъщност показва, че военните са били готови на всичко. Не се налага обаче политикът да бърка в левия си джоб - царят подписва всичко.

Третият преврат е извършен на 8 срещу 9 септември 1944 г. На 8 септември около 4 ч. следобед в дома на Кимон Георгиев се провежда последното заседание на заговорниците – готви се ударът по правителствените учреждения. Решението за него, както и за 19 май, е взето в дома на Кимон Георгиев. Дейците, които сядат около масата както преди 10 години, са същите - Дамян Велчев, Кирил Станчев и други по-млади офицери, редят следващото правителство. Още вечерта всички излизат от къщата и се отправят по групи на четири различни места, за да пренощуват до сутринта - конспирацията го е изисквала.

На другия ден точно в 6,20 ч. сутринта Кимон Георгиев прочита прокламацията за низвержението на тогавашния режим, пълна смяна на военната ориентация на България. Това става в стая 25 на партерния етаж на военното министерство, където е преместено Радио София.

Последиците от преврата обаче са тежки. Той широко отваря вратите на комунистическо-тоталитарната доктрина и практика, допринася и за включването на страната в Източния блок.

„Военните преврати трябва не само да бъдат отхвърлени, те трябва да бъдат отречени! Те развенчаха окончателно илюзиите и фалшивите очаквания от антиконституционните действия. Но не могат да бъдат зачеркнати. Историята е по-интересна от роман, но нейната фабула не е романтично съчинена.“ Такова е мнението на Гиньо Ганев за случилото се, в което една от главните роли се пада на неговия тъст Кимон Георгиев.

По в-к Преса

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://www.bolgari.org//kimon_georgiev_prekroiava_nasilstveno_tri_pyti__sydbata_na_bylgariia-h-626.html

2012-08-20 16:04:15 От:

Тъп поръчков матреал за редактиране на историческото време.

2012-08-21 10:41:04 От: Tashunko

Ми да, къде е другата гледна точка, освен тази на Гиню Ганев,който възхвалява тъста си

2013-07-22 14:25:00 От: vladimir aleksandrov

Tashunkoto si e Tashunko ! AMI pokaji ia tazi "drugata" gledna tochka . Nishto ne mojesh pokaza ,zashtoto si samo edin tap Tashunko .

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот