Каша, брате, каша...

Автор: Любомир Любенов, "БЪЛГАРИ"


Каша, брате, каша... Пижо и Пендо, худ. Александър Божинов

Из тия батални времена българите отново са във вихъра на геополитическите страсти. Няма как да не си припомним, че това ни се случва не за първи път. Достатъчно е само да си припомним някои от класиците на националната литература.

Копривщенските първенци на Любен Каравелов например започваха да развиват възгледите си за околните страни в съответствие с гастрономическите си възприятия. Хаджи Генчо поучава дядо Либен така: влашката земя е “по-добра от България” и “ власите са много по-добри от българите: техните яденета и тяхното вино са по-добри и от твоите”. А срещу този несъкрушим аргумент получава убедителното опровержение: "...то аз пих и московско вино, и сръбско вино и мога като поп да ти кажа, че московските и влашките вина не са ни за божеците, а ракията им мирише на сливи.”

 

А когато обсъждат широкия свят, тези мили наивници, чието паназнайване на европейските войни се ограничава с имена като Панапарт, Кутузин и Саваров, викат на помощ въображението си. И то ги води уверено из дебрите на континенталната политика.

-А ако не са ингилизите, то кой ще да ни прави игли?…

-А знаете ли какво ще аз да ви кажа? Ингилизите пратили на московеца една игла и рекли му: “Я гледай ти какви работи правим ние!” А московецът я вземал, направил си от нея чибуче и върнал я на ингилизите…

 

Дядо Либен ще отиде още по-далеч в защита на политическите си симпатии, като “изобличи” в малоумие недолюбваните от него англичани, които бил виждал в Цариград:

- Дойде ингилизинът в някой дюкян да си купи хляб или сирене и ти не можеш да го разбереш… Той ти говори едно, а ти му даваш друго! А знаете ли и това, че повечето ингилизи са неми като немците?

 

С не по-малко наивни представи за света се отличават и Вазовите герои от “Под игото”. В Ганковото кафене европейската политика се бистри вече през плахите надежди за бунт и освобождение, изказвани гръмко и на френски. Но все със същата ограниченост и детинска обнадежденост.

- А Аустрия ще си наляга парцалите, защото Горчаков от Петербург ще й каже: “Стой! Колят ли се, бият ли се, то си е тяхна работа там…”

На вмъкналите се в разговора скептични нотки, чорбаджи Мичо отговаря “сгорещен”:

- Ти, Павлаке, да ме прощаваш, и ти, Хаджи, си пешак. В политиката от нищо става нещо…

 

Българинът трябваше първо да стане свободен,  да усети и силата си в героичните битки на Балканската война, сетне да преживее покрусата от националната катастрофа, за да достигне до просташката надменност на Бай Ганьо към цивилизования свят: “Какво ще й гледам на Европата – все гут морген, все пари искат…”

 

Ала из пожарищата на Първата световна война, тъкмо нашето трагично по крайните си резултати участие преминава през душите на шопите по ироничното наблюдение на Елин Пелин като… тържество на националния дух. С една неизчерпаема вяра в националния дух, с едно чувство на превъзходство над целия свят.

 

ПИЖО:

Какъв вее ветър,

що прави крал Петър?

Дедо Иван Руски

лъже ли го още,

че на помощ до-ще?

Що става надоле

по Косово поле?

Френци, англичане

гърбо ли ги хапе,

та са надовели

у Солун арапе? –

Разни дандабури

с дънести потури,

зурлести сусамци,

жълти афионци,

сини анасонци –

се от бои разни

и от разни вери,

човек да се дзвери!

 

ПЕНДО:

Гяволе проклети,

Европейци пусти,

нашите ги мачкат

като сухи гръсти.

 

ПИЖО:

Знам ги, знам ги, Пендо,

они ядат жаби,

затова са слаби.

 

ПЕНДО:

Слонове да ручат,

па си са таквие –

помисли си само

чия войска ги бие.

 

Тази патетична приповдигнатост черпи сили не от истинноста на фактите, а от бляновете за по-честити национални съдбини. И то измъкнати от хаоса на световните събития:

 

ПИЖО:

Свето умеша се

у бойове пусти,

тя каквато стана –

седни, па се кръсти.

 

ПЕНДО:

Каша, брате, каша,

ама сега вече

работата наша,

хелбете, хелбете,

ще излезе цвете.

 

И си струва да се замислим. Само мили картинки от миналото ли си припомнихме? Тези българи от далечната и по-близка история не оставиха ли по нещо от душевността си и на следващите поколения? Какво и доколко?

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот