









Камилите в българската армия, земеделие и транспорт
Български войници с камили. Снимка от архива на Варненския музей
И въпреки това, ровейки се из виртуалното пространство, се натъкнах на наистина невероятни снимки: български войници водят керван от камили... Камилите са били част от оборудването на 17-и пехотен Доростолски полк, на чиито гърбове е било пренасяно войсково имущество, за нуждите на бойците при Чаталджанските позиции.
Всъщност камиларството не е ново за България! Представете си, още Херодот споменава за използваните камили за пренасянето на боеприпасите, описвайки похода на Ксеркс в Тракия. Един друг хронист, византиецът Теофан, разказва за големия брой коне и камили, доведени от арабите, измрели от студа през зимата на 717 г.
Камилите са били познавани и по време на Първото и Второто българско царство, но не се знае точно какво е била ролята им в живота на българите. Знае се обаче, че цар Калоян изпраща една камила като подарък на папа Инокентий ІІІ.
Благодарение на турците след 14 век камилите навлизат като превозно средство първо в Южна Тракия, а след това и в района на Източна Тракия и Родопите.
В Пловдивско също е имало немалко камили и за това научаваме от Константин Иречек, който описва събирането на преживни животни за похода на Османската империя срещу Унгария. И пак за турската армия са използвали камили в Странджа, откъдето са извозвали дървени въглища за Малък Самоков, използвани за отливането на гюлета.
В периода между 1824 - 1925 г. в Кърджали се заселват бежанци, които водят над 500 камили, а в Тополоград са били регистрирани приблизително 300 камили.
След Освобождението на България от османско робство Фелиц Каниц разказва за камили, използвани при износа на платове от Сливен.
Малко по-различна е била функцията на камилите в Добруджа. Двугърбите животни са били ползвани за оран, като доказателство за това са снимките на царския фотограф от началото на миналия век, които и до днес са изложени в двореца "Царска Бистрица". В добруджанските села Септемврийци и Белгун заможен българин, който се заселва от Котел, има в стопанството си 40 камили, използвани за обработката на големи парцели земя.
Камилите в Добруджанския край изчезват към края на трийсетте години на миналия век.
Всъщност двугърбите камили, или наречени по-точно бактриана, живеят до 35-40 г. , като се използва месото, млякото и вълната. От женската камила се добиват от 700 до 800 литра мляко с 5,4 процента масленост. Освен че двугърбата камила има два пласта козина, тя има невероятната способност да живее при изключително разнообразни атмосферни условия, които варират между: минус 30°С до плюс 50°С и не само...
Всички знаем, че камилата издържа на безводие и е силна като животните за впряг. Тя би могла да изпие до 100 - 120 литра вода, имайки предвид, че повечето камили тежат между 400 и 600 килограма. Казват, че едно животно може да даде мляко колкото 20 крави.
Спомням си, че преди 30 или повече години моите родители ме бяха качили в Слънчев бряг на една камила за снимка. Доста се поуплаших, но пък споменът си заслужава!
От dnevnik.bg













Хм...любопитна информация! Добре ще е по-често да представяте такава на страниците на списанието:-).
"Камилите са били познавани и по време на Първото и Второто българско царство, но не се знае точно какво е била ролята им в живота на българите".
Че каква може да бъде,по долу описваш всичко ,а не можеш да си отговориш на въпроса.Месо,мляко,вълна,полска работа,транспорт.
Най-вероятно камилките не са измрели от студ през зимата на 717-718 г., а са били изядени от арабеските. Отрязани от снабдяване, великите правоверни воини са яли дърво, дори малки камъчета и нечистотии.