Какво евангелие четат клириците ни?

Автор: Христо Буковски, "БЪЛГАРИ"


Какво евангелие четат клириците  ни? Св. Патриарх Евтимий Търновки. Илюстрацията е от www.krostev-art.com

Не съм сигурен дали европейският съд по правата на човека, който се зае да отсъди има ли т.нар. алтернативен синод на Инокентий да получи собственост над 100 църкви и манастири, е наясно, че е вкаран в грях.

“Който не изпълнява клетвата, в която се е клел пред Евангелието,

т.е. във вярата и честта си,

той е най-низкият и гнуснавият човек на света!

Утре е ден и ще се каже на такъв: не си честен,

не си Българин, лъжеш и в Евангелието”. (Йеродякон Васил Левски)

 

Магистратите в Страсбург сигурно не знаят, че за традициите на близо 1150-годишната Българска православна църква наличието на два синода е по-нелепо от наличието на два враждуващи помежду си генерални щабове на българската армия. Откакто България целокупно е православна християнска страна, се е случвало държава да няма, партии да няма, българска светска власт да няма, но единна българска църква е имало непрестанно!

 

Знаем ред примери българските власти да са продавали страната, но (поне до средата на миналия век) Църквата не бе предавала Народа си. Докато има българи ще се разказва, че последният средновековен български цар Иван Шишман подозрително не бил в престолнината си в дните на най-тежките й изпитания, но Патриархът – Свети Евтимий Търновски! – е поел едновременно и дълга на държавния глава, и дълга на духовния обединител и закрилник. Той е организирал и наставлявал отбраната на Търновград, той е обгрижвал духовно и воини, и народ, когато са били изоставени от царя си в дни фатални и за България, и за православието!

 

Когато воинската сила не достигнала да бъдат отблъснати нашествениците, Патриархът лично посрамил анадолците като показал не само на търновци, но на цял народ, че и най-варварското оръжие е безсилно пред достолепието и непоколебимата вяра на Духовника, чиято едничка земна грижа и болка е Народът му.

 

За жалост не само на продажните ни държавници, но дори и на червоугодните клирици е по-изгодно историците да пропускат, че дори борбата за национално възраждане е започнала от светото воинство на Църквата. Колцина са изследователите, които се сещат за непримиримите българи и българки, понесли доброволно нечувани издевателства от турците за да дадат пример на събратята си християни, че упованието в Православието и Църквата са несъкрушими и от смъртта?

 

Десетилетия преди да се появят войводите от ранга на Георги Раковски и Панайот Хитов, за да подхванат оброчна битка на живот и смърт с поробителите, народът ни вече е имал цял нов набор свещено небесно войнство от помазаници Божии, които вече са спечелили победа след победа над агарянците.

 

Под крилото на Българската Църква се възражда просветата – край черкви и манастири, в които първите учители са били духовници и посветени в християнските правила и норми хаджии. Манастирските книжовни школи създават новите български писатели, живописци, ваятели, историци, лечители...

 

Когато през 1806 г. на руското войнство му трябва легитимен български лидер, за да излезе с прокламация към българите в навечерието на новата руско-турска война, такъв човек се търси само сред българските клирици. И избраникът е владиката, писателят, общественикът Софроний Врачански. Воистине светец!

 

Под стрехите на черкви и свети обители са отгледани дори най-ревностните революционери на освободителното движение. Мъжът, споил за пръв път миряните от цялата страна в единна революционна организация, се представя гордо като човек на църковния клир, макар и на най-ниското му стъпало – Дякона! Всяка негова стъпка, постъпка, дума и дори укор са дела и слова на човек, който следва примера на предходниците си – новобългарските мъченици.

 

Затова народът ни си го припозна като светец и макар да е неканонизиран, го държи в сърцето си редом с Равноапостолите Кирил и Методий и с небесния всебългарски покровител Св. Йоан Рилски.

 

За великата мощ на Българската Църква светъл пример е Българската екзархия – и през турското иго, и след Освобождението на Княжество България тя обгрижва, пази и обединява безусловно всички православни българи – независимо дали са в държавните територии или в неосвободените земи. Но висшият църковен клир още не се бил оял и не скланял митри пред слуги на чужди интереси, произведени в български политици...  

 

Умът ми не го побира как във време, когато народът ни е на предела на оцеляването си; когато децата ни бягат навън като от чумава земя, а в полетата ни базират чужди военни сили, “висши” духовници ще си турят за първостепенна грижа да завземат имоти, свещоливници и право на салтанатлък!? Нима в Завета на Спасителя има реч: бранете имотите си и сторете всичко по силите на адвокатите свои щото да заемете повече земни блага, докато миряните безутешно се озъртат за подкрепа, изоставени и от държавата си, и от Църквата си?! Аз ли разсеяно съм чел или има Новейши завет и той е отрекъл предишния, пред който съм кръщаван и венчаван?!

 

Несъмнено, при сегашния хал на Църквата, мнозина смятат, че тя вече си е изпяла песента. Вярно е, че тя не върна миряните в храма. Днес черквите ни са дори по-празни и отколкото в годините на официалното безбожие, когато ревностните християни се надяваха, че свещенослужителите са страдалци, притиснати от властта. Но аз съм убеден, че духовната институция все пак има по-големи възможности да обедини българите и да укрепи душите ни, отколкото политици като сегашните биха могли да ни изведат до благополучие и достоен живот.

 

Затова искам с това гневно изложение да сложа началото на поредица за грешките и проиграните ползи, които не бива да забравяме, та дано видим новите възможности, които нямаме право да пропуснем. 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот