Как турците прегърнаха православието?

 (7 коментара)


Как турците прегърнаха православието? Президентът Абдулла Гюл и забрадената му съпруга не са най-добрата атестация на днешното турско общество - но има и съвременни турци, като румелиотите

Общността на румелиотите – християнски мост, за него малко се знае у нас, но той вероятно ще играе все по-съществена роля за приобщаването на Турция към Европа

Срещаме се всяка година в една от гръцките енории в Нихори (Еникьой) край Босфора на Великденската служба, като да имаме нарочна среща. Мислех си, че са поредните двама сред множеството турци, дошли да проследят празничната служба от интерес към обичаите на гръцката православна Пасха или за да празнуват заедно с приятелите си християни, участвайки в една многонационална и събрала различни вери литургия.


Елегантни, образовани и видели много свят, двойката Ахмед и Неджла Узгюнеш принадлежат към онези хиляди турци, които избраха през последните години да променят религията си и към малцината, които не крият този свой избор. Те сами поискаха да говорят за вътрешните си търсения, довели ги до православието и затова какво означава да си едновременно и турчин, и християнин, няколко месеца преди да емигрират в чужбина.


- Статии в турския печат, посветени на неотдавнашни покръствания на мюсюлмани, твърдят че повечето от тях имат гръцки или арменски произход или с други думи „се връщат към корените си”. Бил ли е някакъв подобен произход причината, която ви отведе към християнството?


Ахмет: Произходът играе роля в някои случаи, но това сигурно не важи за нас. Аз, лично, съм роден в Кападокия, като имам някои предци, дошли от Кавказ. Доколкото знам, в нашето семейство не е имало християни. Влизането ми в лоното на православието дойде в резултат на мои лични търсения.


Неджла: Майка ми произхожда от Кавала, а баща ми от Понтос. В семейството ми някои говорят румелиотски (местния гръцки диалект, използван от ислямизираните). Но изборът ми да изоставя исляма и да се присъединя към православието е личен и няма нищо общо с произхода.


Румелиотската нация

- Исторически, идентичността на турците е свързана толкова тясно с исляма, че много турци не могат да приемат как може някой да е турчин и да не е мюсюлманин. Вие как се чувствате?

Н.: Истина е, много хора не те смятат за турчин, ако принадлежиш към друго вероизповедание, особено ако си християнин или евреин. Мислят, че не принадлежиш просто към друга вяра, а към друг етнос.

А.: Това се дължи на исторически причини. Отоманска традиция е разделението на етноси (миллет) на основата на религията. Например, всички православни представлявали „православната нация” и администрацията не е отдавала значение на националния им произход, т.е. дали са българи, сърби или гърци. В Кападокия, откъдето произхождам, това, което разделяло жителите на румелиоти или турци е била религията.


Православните от района на Талаш, моята свидна родина, говореха на турски като майчин език и извършваха дори светата литургия на турски. Онова, което ни постави в „румелиотската нация” беше принадлежността ни към православната църква.


Историята на турците обаче дава и други, различни примери. В различни исторически периоди турски племена приемали християнството и то сред цялата турска диаспора. Има турци-християни в Централна Азия, православни гагаузи в Румъния, както и хиляди турци в самата Турция, които са приели християнството. Това че са християни, не означава, че не са турци. И аз съм, значи, християнин, но 100% турчин и майчиният ми език е турският.


Освен това, разделението на етноси на основата на религията е вече остаряло понятие. Хората тук все още се стряскат от факта, че един турчин е християнин, но това бавно-бавно става все по-възприемано.

- С какво се занимавате в професионален план?

Н.: Учила съм диетология и работя на доброволни начала.


Α.: Бил съм шеф на големи държавни монополни предприятия и съм живял няколко години в САЩ. По-късно работих като предприемач в Белгия.

Пътят към православието

- Ахмет, дали решението Ви да се присъедините към християнството датира от времето, когато сте живели в християнски страни, заради работата си?

- Не, почвата беше подготвена много по-рано. За съжаление, в Турция християнството се представя като нещо, идващо „отвън”. Това е грешно, защото православието представлява значима част от историята на региона. Това се вижда и от привилегиите, дадени от Мехмед Завоевателя на Патриаршията. От деца имаме някаква предварителна представа за християнството през призмата на исляма. Много мюсюлмани чувстват голямо уважение към християните, уважение, налагано от самия Коран, който приема Исус за пророк.


Мюсюлманите, изобщо, хранят уважение и към Богородица. Виждали сте, предполагам, множеството вярващи мюсюлмани, влизащи в ромейските църкви на Истанбул, за да се помолят на светците и да поискат от тях някаква помощ или съдействие. В Турция от рано сме готови да приемем посланията на християнството.


Ако има някакви проблеми, те се дължат на получаваното и от двете страни образование и на незнанието. Например, много мюсюлмани не разбират понятието за Светата Троица и смятат, че се прекланяме на три божества, че християнството е политеистична религия. Не го казвам, за да обидя някого, просто го отбелязвам като признак на неинформираност. Нямам правото да отправям каквато и да била критика към исляма, една религия, от която съм се отказал.

- И Вашите ли търсения, Неджла, са започнали в Турция?

- Да, бях в университета. Семейството ми беше относително вярващо, без това да означава, че следваше буквално всички канони на исляма. Моите близки се самоопределяха като мюсюлмани, както и аз, докато започнах да се отдалечавам от исляма по време на следването си в Анкара. Родителите ми ни бяха оставили доста свободни по въпросите на религията. Изоставяйки исляма, почувствах една празнина, която трябваше да запълня. Четях, търсех сама. Тогава започна онзи мой път, който ме заведе до православието.

- Пътят Ви към православието е следователно резултат от „местен” опит и търсения, без влияние от чужбина….


Α.: Каквото и да е влияние от християнството в Америка и Европа може да бъде само негативно. Не съм се чувствала изобщо добре в компанията на тамошните християни. Отблъскваха ме от християнството, защото са го превърнали в психотерапия. Отиват неделя на църква, за да разпуснат. Религията обаче има за цел да запълни някаква друга празнина. В Европа християнството се е превърнало в зрелище, изчистено от религиозните препратки. Нека вземем за пример Рождество Христово: много хора вече не си пожелават „Честито Рождество!”, а „Честит празник!”. В Европа хората имат една много повърхностна връзка с християнството. Нямат представа за неговите послания и духовност.

- Християните тук с какво се различават от тези в Европа?

Н.: Много по-близо сме до същността и традицията на християнството.


Α.: Много по-вярващи сме.


Н.: Ние двамата поне следваме всичко, което проповядва нашата религия. Ходим на църква всяка неделя и четем Светото писание заедно всяка вечер поне за час. И се молим.

- Поддържате ли отношения с общността на румелиотите тук?

Α.: Поддържаме тесни отношения, тъй като се срещаме всяка неделя в църквата. Общността на румелиотите включва много симпатични хора и сме създали много приятелства. Всеки има и нещо да ти даде. Богослуженията се извършват на ротационен принцип в различни църкви. Посещаваме често църквата в Нихори. Лакис Вигас, Председателят на общността, кара Неджла да чете Отче наш на турски.

Н.: Да, чета го за турскоговорящите вярващи (смее се).

- Сигурно се затруднявате богослужението да е изцяло на гръцки ….

Α.: Подготвяме се още от вкъщи за всяка литургия, за да можем да я проследим. Имаме двуезично издание на Светото Писание, за да следваме и турския текст. Важно е да разбираш, да участваш….


- Болезненият опит с отстъпничеството на отец Евтим от Патриаршията и от учредяването на „Турска-православна църква” през двадесетте години на миналия век затруднява може би още навлизането на турския език в гръцките енории на Истанбул, нещо което вече се е случило при другите вероизповедания….

Α.: Да, сигурно … Надявам се с течение на времето да се провеждат и богослужения на турски език в православната църква. Днес само Символът Верую се чете и на турски. Трябва и въпросът с отец Евтим да бъде разрешен, не е възможно да съществуват враждуващи помежду си църкви… Всички православни трябва да сме обединени в рамките на Вселенската патриаршия.
Уважиха решението ни

- Имахте ли някакви негативни реакции от социалното Ви обкръжение по повод промяната на вярата? Имате ли притеснения?

Α.: Никаква отрицателна реакция нямаше, нито мога да кажа, че се притеснявам от нещо.


Н.: Негативна реакция нямаше. Семейството реагира с изненада, но уважи моя избор.

- Смятате ли, че и много други в Турция ще последват Вашия пример, тръгвайки по стъпките на християнството?

Α. и Н.: Да, много.


- До момента обаче малцина са се покръстили ….

Н.: Факт е, че онези, които са се покръстили са много повече от тези, които го показват „наяве”. Страхуват се от реакциите на техния социален кръг. Те са християни скришом.


Α.: Да, страх има. Но това трябва да се промени, както и позицията на обществото спрямо всички, които променят вярата си. При всички положения, Православната църква тук не упражнява никакъв прозетилизъм, натиск. Обратното, поставя на голямо изпитание всички, които искат да променят вярата си. Трябва да изминеш дълъг път и да докажеш искреността на своето желание и воля.


- Да влезете, значи, в лоното на Православната църква беше трудно?

Н.:Беше нужно време, но много го искахме. Грешка е подценяването на Патриаршията


- Смятате ли, че признаването от държавата и налагането на вселенския характер на Патриаршията би било от полза на Турция?


Α.: Много ясно. Според моето мнение, Патриаршията е една институция, чрез която може да бъде постигнато едно сближаване между турците и православните, нещо което е от жизнено важно значение за Турция. За една Турция, която иска да стане член на ЕС, ролята, която може да изиграе Вселенската Патриаршия, приближавайки страната до Европа, е много значима. Освен това, Вселенската Патриаршия е най-подходящата за диалога между религиите, след като нейните вярващи са живели рамо до рамо с мюсюлманите от векове.


Не казвам, че това съжителство винаги е било мирно и приятелско, но поне е създало мостове за общуване. Не разбирам как е възможно някои в страната ни да искат да омаловажават ролята на Вселенската Патриаршия. Учудвам се и съжалявам затова.


Въпросът с признаването на вселенския й характер е много по-важен за страната ни, отколкото за Гърция или Русия, например. Ако правителството активно действаше за издигане на ролята на нашата Патриаршия като център на православието, щеше да се издигне и международната роля на Турция в духовната сфера. Някои националистически кръгове в Атина не искат Патриаршията да има значима роля, защото се намира в Турция. От своя страна Русия иска да бъде призната Москва, за сметка на Истанбул, като център на православието. За съжаление, много са тези, които подриват устоите на Вселенската Патриаршия

- Разтревожени ли сте от нападенията срещу християни, като убийството на свещеник Санторос в Трапезунда и клането на християни в Малатия? Кой смятате, че стои зад тях?

Α.: Не мисля, че подобно нещо може да се случи в Истанбул. В рамките на преговорите с ЕС Турция се променя видимо. Турците стават все по-отворени и толерантни. Но на тези промени е нормално като следствие да реагират някои крайни елементи. Параноичната реакция срещу прогреса се среща сред крайни кръгове навсякъде. Става дума за тъмни сили, които нямат нищо общо с държавата. Те са маргинални.



По в-к  Катимерини, Гърция

 

Коментари
2012-11-24 00:23:21 От: Емилия-Боряна Славкова

Стремежите Турция да не изпусне нито една възможност да стане действителна суперсила, конкурираща се с другите източноправославни средища, и чрез издигане и разширяване ролята на Вселенската Патриаршия, която да продължи да бъде под тотален турски контрол. Не може да се отрече, че сред политиците в Турция има стратегически мислещи.

2012-11-24 06:43:16 От: Тези еничари

имат албанско мислене.Важна е националноста а не религията .Почват да потурчват и чрез религията.Сега се вижда колко сме ограничени в мисленето си -направо нискочели.

2012-11-24 11:13:45 От: +

Е, и при нас уж тръгнаха някакви такива процеси - напр. покръстванията на отец Саръев в Родопите, но те са на българи-мохамедани. Лично аз, български турчин, приел православието в последно време, не знам. Но е възможно да има.

2012-11-24 11:29:38 От: Tashunko

Т. нар. вселенски патриарх е като монарсите в Европа - има титла, но не и власт. Водеща православна църква е руската - третият Рим.

2012-11-25 17:37:26 От: аз имам предвид друго

Не е задължителнио да си християнин за да си добър българин,макар че помага.може да си мохамеданин и пак да си български патриот.може да си християнин и да си предател каквито са туркоманите сърбоманите и гъркоманите българи,преди патриаршисти а сега само шисти,казано на шега.
тоест като албанците националноста да е преди всичко и над всякаква религия

2012-11-25 23:17:30 От: Asterix

Постила се новият път на неоосманизма. Империята беше и ще бъде гарант за всички етноси и религии - добре дошли православни под контрола на турската Патриаршия. Много интересно, защо няма наплив към протестантството или католицизма ? :)

рии няма много протестанти и католици.Но явно и там може да се насочат претенциите им .Стига запада -ватикана да не е на мястото си относно католиците а за протестантите ....!?По важжното е че ние продължаваме да се фрагментираме на религиозен и териториален принцип и фрагментите от нас се усвояват и ще се усвояват от по умните и действени от нас.

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот