Как се става възрастен?

Автор: Иван Петрински, Герасим Петрински


Как се става възрастен? "Бръснене на младоженеца" и "Плетене на булката" отбелязват официално края на преходния период между детството и зрелостта.

Средновековните балкански общества отбелязват със спазването на сложни задължителни обичаи прехода от детството към зрелостта

 

 

Може и прав да е Гален, когато в старобългарския превод на един от медицинските си трактати описва пролетта като време, в което количеството на кръвта в човешкото тяло се увеличава, та поради това се налагат здравоносни кръвопускания и редовно очистване на стомаха.

 

По същия повод в най-ранната българска енциклопедия - Първия Симеонов сборник (Х в.), известен още и като Изборник на великия княз Святослав Ярославович (1073 г.), категорично се забранява употребата на свинско месо през май ("Месяц май . . . Прасе не яж!"). Пак Гален на старобългарски препоръчва за засищане на глада през пролетта предимно топли зеленчуци.

 

Ако тези мерки се прилагат всяка година към випускниците на българските средни училища, със сигурност в последната десетдневка на май ще се радваме на чиста интонационна и звукова среда в градовете ни. Ще ни бъдат спестени вероятно гледките на иначе миловидни девойки, облечени като уличници и сластно извиващи тела в училищните дворове при гърмящи точно от училищните високоговорители маанета, под снизходително-умилителните погледи на собствените си учители.

 

Тогава, може би, централните части на българските градове няма да се огласят цяла нощ от малоумното броене от 1 до 12 и от истеричните крясъци на вече понапити невръстни младежи с разкопчани предимно лилави ризи, накачени по покривите на колите или висящи от прозорците им.

 

Задължителното лепене на вендузи и пиявици по гърбовете на зрелостниците, всекидневната строга зеленчукова диета и организираното раздаване на очистителни на завършващите средното си образование може да облекчи значително живота на мирните обитатели на българските градове през последната десетдневка на всеки месец май, но едва ли ще ни върне оня прекрасен мил празник, времето, когато довчерашните деца вече са пораснали и стават напълно законно равни на възрастните.

Още веднага ще се уговорим, че тук съвсем ще се откажем от разглеждането на твърде екзотични за представите ни инициационни (initiatiо, от лат. "посвещаване в мистериите") практики, разпространени сред племената в Африка, Америка и по островите на Океания, за които в наказателните кодекси на така наречените цивилизовани държави са предвидени дълги години в специализирани заведения със сурови нрави.

 

Точният превод на понятието "инициация", т. е. сбора от обредни практики при преминаване от една в друга възрастова група, е най-верен за зората на Средновековието. При последователите на бог Митра са действащи седем степени на посветеност, както ни става известно от един текст на св. Йероним, потвърден от данните в цяла серия надписи (Ф. Кюмон, 1913).

 

В първите три степени - гарван (corax), окулт (cryptius) и воин (miles), които не дават право на участие в мистериите, според Порфирий, се посвещават деца и подрастващи. Поради отсъствието на данни днес не ни е известно нито кога и как се преминава от една степен в друга, нито дали има определен срок за престой в дадена степен. Във всеки случай, вероятно бащите (pater; седмата, най-висша степен на посветеност при митраистите) решавали кога някой е готов да встъпи в по-горна степен на посветеност.

 

И ако първите три степени могат да се характеризират като подготвителни, то преминаването в четвъртата степен - лъв (leo), дава право на участие в мистериите. Вероятно посвещаването в четвърта степен трябва да е ставало тогава, когато юношата е счетен за възрастен, за равен и по възраст на всички участници в мистериите - персиец (perses), вестител на Слънцето (heliodromus) и баща (pater).

 

Посвещаването в лъв, както и в останалите степени, митраистите наричат "тайнство" (sacramentum) и го свързват, доколкото изворите ни позволяват да съдим за това, с еднократни или многократни умивания, които в зависимост от случая може да са просто напръскване със светена вода или с цялостно потапяне във воден басейн.

 

Пред посветения се поставят хляб и купа с вода, която по-късно е заменена от гроздов сок или вино, според сезона, което е възпоменание за пира, устоен от Митра преди възнесението му.

 

От късноантичните градове по западното малоазийско крайбрежие произхождат няколко каменни надписа, които дават сведения за посвещаването на деца и юноши в степените на митраизма. Обредите по посвещаването на момчетата се възприемат като ритуал по влизането им в общността на възрастните. Посвещаването се празнува от роднините и приятелите на семейството в продължение на няколко дни.

 

Изчерпателен, макар и непряк писмен извор е "Изповедта на св. Киприан", автентичен текст, датиран между 350 и 370 г. н. е. Според анонимния му автор родителите на малкия Киприан положили големи грижи бъдещият светец да придобие познания във всички идолопочитателски науки. Първата стъпка в "кариерата" му било именно посвещаването в първа степен (гарван) на седемгодишна възраст. Точно между 7- и 12-годишна възраст започва обичайно преходният период към зрелостта на Балканите през цялото Средновековие.

 

Християнството заимства усърдно митраистката литургика и символика, поради което първите три митраистки степени съответстват на християнските оглашени, намерени са съответствия и на следващите степени. Особено ще ни интересува фактът, че посвещаванията в степен както при митраистите, така и при християните са групови. Те са групови и днес - вече посочените абитуриентски балове, за които бяха направени определени недвусмислени внушения по-горе.

 

Ще видим, че точно така, групово, децата преминават в юношеството, а после и в зрелостта и в българската народна обредна практика. Обичаите, свързани с инициацията, с преминаването от детството и юношеството към всепризната зрелост, показват забележителна устойчивост поне за последните 16-17 века.

 

До края на IV в. е често срещана практика кръщаването на късна възраст. Император Константин I предприема тази стъпка няколко дни преди смъртта си, например. Впрочем груповото кръщаване налага изграждането на нарочни кръщелни към християнските църкви, в които се разполагат малки басейни, обикновено с форма на четирилистна детелина.

 

От V в. нататък постепенно първата инициация на детето става кръщението. До VI в. тя се извършва обичайно на тригодишна възраст (Taft, 1998). След това ритуалът се изтегля още по-рано - между единадесетия и четиридесетия ден с цел да се избегне евентуалната смърт на новороденото преди приемането му в лоното на християнската общност. Точно този период се смята и от талмудическата еврейска традиция за начало на инициацията - евреите от късната Античност и Средновековието смятат, че демонът Лилит има власт над момчетата до единадесетия ден и над момичетата до двадесетия.

 

Въпреки ранното кръщение във Византия и на Балканите изобщо детето не се смята за религиозно зряло до 10-годишна възраст. Преди навършване на 12 години от него не се изисква признаване на греховете пред свещеник. Според Юстиниановото законодателство, както и според Еклогата след десетата или след дванадесетата година съответно вече се позволява на момичето (а и на момчето) да проституират, което ги приравнява към възрастните (Patlagean, 1973).

 

След 12-годишна възраст момчетата се смятат за подсъдни за хомосексуални актове, което е още едно категорично потвърждение, че вероятно точно това е възрастта, на която юношата вече е смятан за възрастен. И още - възрастта на вменяемост настъпва обичайно пак на 12-годишна възраст. Само при много малко тежки престъпления тя е по-ранна - например при предумишлено убийство (!), за което законно се налага смъртно наказание на каквато и да е възраст според Еклогата (VIII в.) и след 7-годишна възраст според Исагогата (IХ в.).

 

Сведенията от житийната книжнина са също категорични - момчетата се изпращат да учат занаят, щом навършат 12 години. Точно такъв е случаят с жителя на Дамаск Илия от Хелиополис (759-779).

 

Извън християнското възпитание са някои обичаи, свързани с постепенното приемане на детето в обществото на възрастните. Ако съдим по повсеместното им разпространение в Източна Европа изобщо, те изглежда имат много дълбоки времеви корени. Общ широко разпространен народен обичай както във Византия, така и на Балканите изобщо дори до наши дни е първото подстригване на косата при момчетата и първото сплитане на косата при момичетата.

 

Тези ритуали обикновено се извършват между третата и седмата година, като по-късното им осъществяване бележи началото на преходния период между детството и юношеството.

 

Преходният период към зрелостта започва при девойките, когато те започнат да участват в пролетния обичай "лазаруване" на 10-12-годишна възраст. За юношите това става, когато ги приемат в коледарските дружини.

 

В българската народна обичайна практика приемането на детето/юношата за зрял става най-късно при сватбените обичаи. През цялото Средновековие младежите се женят на ранна възраст. По-късно това става само при градските жители - занаятчии и търговци, които трябва преди това да осигурят достатъчно средства за препитание на бъдещото си семейство. През ХIХ и ХХ в. възрастта за брак както при юношите, така и при девойките забележимо върви нагоре.

 

За край на преходния период към зрелостта се смятат два обичая, извършвани обикновено още в ранни зори на сватбения ден. При юношите това е бръсненето или бриченето, което се извършва независимо от това дали младоженецът действително има нужда от него. При девойките се преплита косата, а при българите мохамедани косата се и къносва.

 

- От в. "Сега" - Р. С.

 

 

 

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече