Как се празнува от Игнажден до Водици

Автор: Йото Пацов


Как се празнува от Игнажден до Водици

“За мен лъжа, за тебе истина” – е казвал българинът и е слагал бъдника с покрита “глава” до огнището – отсечен от средата на ствола. Защо от средата?

Защото стволът е от този свят, короната е в Горната земя, корените – в Долната, и той ги свързва, а когато бъдникът се е слагал в огъня, това, което става в Горната земя и което става в Долната се е изписвало в пламъците и в жаравата.И ако човек се взре в огъня през тази свята вечер, ще може да види там тайните на миналото и тайните на бъдещето – затова се вика бъдник, затова се вика Бъдни вечер. А ако момичето хвърли в тази жарава еньовденската китка, ще види в лумналия от сухите цветя пламък лика на онзи, който и е наречен.

 

Лика на бъдещата си невеста ще види и момъкът, ако и той хвърли в огъня китка, с която е бил закичен на сватба на приятел. Но всъщност това таинство започва още четири дни преди това, на 20 декември – Игнажден.

 

По църковния календар на източноправославните християни това е денят на св. Игнатий Богоносец, любим и верен ученик на св. Йоан Богослов, откаран в Рим от християнските гонители, хвърлен там на арената и разкъсан от дивите зверове. Царство му небесно на св. Игнатий, но колкото и да се взира човек в неговото достойно житие няма да може да открие основание българите да поставят на такава изключително почит този ден. Обяснението се крие другаде – в таинствените традиции на българския тангристки календар – един от най-съвършените в древния свят, в който именно Игнажден е първият ден на Новата година.

 

Един щрих от традицията – още в зори на този ден слагат квачките да мътят – преди да се пекне зората на Игнажден това е забранено. Нареждат те яйцата в полога и слагат кокошките върху тях – новото начало, новият живот, новата надежда.

 

След това цялото семейство се хваща на работа – дворът се подрежда и почиства, къщата се стяга за гости, и докато шетат, всички поглеждат към вратницата – кой пръв този ден ще се отбие у тях? Такъв е обичаят “поляз” – какъвто гост ти влезе пръв в къщата през този ден – такава ще е и годината, такъв ще ти е късметът и сполуката. Този пръв гост се нарича “полязник”, и ако е донесъл добро и късмет – на следващата година ще се калеса с бъклица пак да дойде пръв още в тъмни зори, да не би да го правари някой, а ако не е донесъл добро – яка му душа – жините ще го кълнат и одумват, цялото село ще научи, че не носи добро, и вратите ще се затворят пред него.

 

Влиза полязникът в къщата, след като е взел от дръвника клечица, и първата му работа е да седне пред огнището – рови с клечката въглените и благославя: “Колкото искрици – толкова пиленца, шиленца, яренца, теленца, жребченца, дечица, а най-вече мед и масло, здраве и берекет, и бяла пшеница по сираци, по сиромаси и по цял народ!”. Заобиколили го отвсякъде, домашните викат “Амин, дай, Боже!”. Свърши ли с благословията, дават му кринче жито, той обикаля къщата и двора, все едно че сее, и повтаря:”Да се роди, дето рало ходи, дето ходи и не ходи!”.

 

Разбира се, днес само възрастните хора само пазят спомен за този обичай, но вярването, че какъвто човек ти влезе пръв в къщата по Игнажден – такъв ще ти е и късветът през годината, го има все още. Така че внимавайте.

 

Следващият празник, който подготвя Коледа, или както го нарича църковният календар Рождество Христово, е Малка Коледа – на 24 декември. Това е истинска репетиция на същинската Коледа. Ден преди нея момченца-коледарчета обикалят всички къщи, влизат при стопаните, и ги питат: “Славите ли Млада Бога?” – т.е. вярвате ли, радвате ли се и готвите ли се да приветствате раждането на малкия Бог? Пеят коледни песни с щедри пожелания за здраве и добруване, после си тръгват отрупани с подаръци и задължително – дарени с коледни кравайчета. Те слагат началото на празника, чиято кулминация настъпва вечерта – най-обичаната от българите Бъдни вечер, последната вечер на Коледния пост, след която под Витлеемската звезда на новата надежда се ражда новият Бог.

 

Докато жените месят обредните хлябове и върху тях извайват от тесто всичко онова, което тпрябва да бъде благословено през този вечер, последният младоженец в семейството или момък за женене отсича в гората бъдника – ствол гръница, цер или друг дъб, а в някои краища – круша или друго дърво. Окастря го и го донася в къщата, където влиза с думите “Язе вкъщи и Бог с мене!”. После поставя бъдника до огнището, където го миросват – пробиват дупка в дебелия край и сипват в нея зехтин, тамян и восък, а после я затварят с клин. Сетне пребраждат бъдника с чиста кърпа и го оставят да стои, докато се прекади трапезата – после го слагат в огъня да гори цяла нощ.

 

Жените слагат трапезата, на която най-важното нещо са обредните хлябове, и на която заедно с тях трябва да има девет вида постни гозби – джуркан боб, пълнени чушки и/или сърми, пълнени с ориз или булгур, леща и други. Не забравяйте, че всички тези ястия имат магическо значение. Например ако няма сърми кокошките и децата ще боледуват, ако няма чесън – ще дойде лошата болест, ако няма кромид лук – няма да има сговор вкъщи, ако няма ошав – сланата ще попари градините, и маната – лозята.

Особено място се отделя на орехите – всеки трябва да счупи по един, и ако е пълен – пълна ще е игодината, ако е празен – не е на добре. По ядките се гледа и какво ще е бъдещето – има ли път, венчило, сполука...

 

Като се сложи трапезата, идва ред на каденето – то се прави от най-възрастния и почитан член на семейството, от старейшината, който слага въглени върху палешника на плуга, и върху тях посипва тамян или корени от бял оман. Прекадява се трапезата, всички домашни, цялата къща, двора, добитъка. После се разчупва питата с късметчетата и всеки  получава своето парче и гледа какво му се е паднало – здраве, пари, път, учение и др.

 

А на Коледа, веднага след Бъдни вечер, в полунощ тръгва коледарската дружина от неженени мъже, водени от станеник или цар. Много важна задача имат – да се преборят с тъмните сили, за да може Младото слънце да изгрее, да се роди Млада Бога. Корените на празника, а и народното му име – Коледа, идват от римските Календи – празненствата, с които се е срещало зимното слънцестоене. Затова коледарите са въоръжени, затова обикалят от къща на къща, за да пеят благословиите си и да играят обредните си танци – никъде да не остане място, неосветено от тях, за да няма къде да се спотаят силите на мрака. Навсякъде ги срещат с почерпка и ги даруват щедро.

 

След изгрев слънце се коли прасето, отглеждано специално за този ден, и по вътрешностите му се гадае, особено по стомаха, каква ще е годината за тази къща.

 

После се ходи на църква, прави се голямото хоро, а сетне настъпва най-трепетният миг за младите. Девойките сами са омесили и опекли своите момински краваи, и ги изнасят на мегдана, където коледарите и другите младежи наддават за тях, като всеки се стреми да откупи кравая на своята избранница. Откупи ли го – може да праща сватове.

 

После коледарите отварят бъчвата с коледарското вино и черпят съселяните си, и пак минават по къщите – този път да захранят кокошките. Прави се кръг от въже или с пояс и в него се сейва житото – слънцето да дари плодородие и да нахрани всичко живо...

 

Традиционният български езически календар определя дните от Коледа до Водици /6 януари/ като мръсни, погански дни. Вярва се, че още в ноща след Рождество Христово злите сили идват при хората, за да правят лошо, носят болести, причиняват нещастия.

 

Поради това са наложени редица “табута” – не бива например да се излиза нощем от къщи, за да не срещне човек караконджото – същество от пъкъла, което излиза само в това време от годината и броди от полунощ до първи петли, за да яха хората и да им взима силата. То е грозно, рогато и гърбаво, с копита, обрасло с козина и тръни. Като срещне човека го яха и го язди до пълна изнемога, като при това го боде с тръните, за да му източи кръвта.

 

Трапезата не се вдига цяла нощ, за да могат и невидимите сили да се гощават и да закрилят през годината гостоприемната къща.

 

А на Коледа, веднага след Бъдни вечер, в полунощ тръгва коледарската дружина от неженени мъже, водени от станеник или цар. Много важна задача имат – да се преборят с тъмните сили, за да може Младото слънце да изгрее, да се роди Млада Бога. Корените на празника, а и народното му име – Коледа, идват от римските Календи – празненствата, с които се е срещало зимното слънцестоене. Затова коледарите са въоръжени, затова обикалят от къща на къща, за да пеят благословиите си и да играят обредните си танци – никъде да не остане място, неосветено от тях, за да няма къде да се спотаят силите на мрака. Навсякъде ги срещат с почерпка и ги даруват щедро.

 

След изгрев слънце се коли прасето, отглеждано специално за този ден, и по вътрешностите му се гадае, особено по стомаха, каква ще е годината за тази къща. После се ходи на църква, прави се голямото хоро, а сетне настъпва най-трепетният миг за младите. Девойките сами са омесили и опекли своите момински краваи, и ги изнасят на мегдана, където коледарите и другите младежи наддават за тях, като всеки се стреми да откупи кравая на своята избранница. Откупи ли го – може да праща сватове.

 

После коледарите отварят бъчвата с коледарското вино и черпят съселяните си, и пак минават по къщите – този път да захранят кокошките. Прави се кръг от въже или с пояс и в него се сейва житото – слънцето да дари плодородие и да нахрани всичко живо...

 

Традиционният български езически календар определя дните от Коледа до Водици /6 януари/ като мръсни, погански дни. Вярва се, че още в нощта след Рождество Христово злите сили идват при хората, за да правят лошо, носят болести, причиняват нещастия.

 

 

Поради това са наложени редица “табута” – не бива например да се излиза нощем от къщи, за да не срещне човек караконджото – същество от пъкъла, което излиза само в това време от годината и броди от полунощ до първи петли, за да яха хората и да им взима силата. То е грозно, рогато и гърбаво, с копита, обрасло с козина и тръни. Като срещне човека го яха и го язди до пълна изнемога, като при това го боде с тръните, за да му източи кръвта.

 

Така че спазвайте древния ред в празниците, та да ви не среща караконджото!

 

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече

« Декември 2021 »
пнвтсрчтпксбнд
  
  
  1. 09.12.1885г. - Край на Сръбско-българската война
  2. 09.12. - Събития и факти
  3. 09.12. - Зачатие на света Ана. Празник на майчинството
  4. 10.12. - Събития и факти
  5. 10.12.1877г. - Годишнина от падането на Плевен
  6. 10.12.1906г. - Убит е Даме Груев
  7. 11.12. - Събития и факти
  8. 11.12.1868г. - Апостолът започва своята първа обиколка
  9. 12.12. - Събития и факти
  10. 12.12. - Св. Спиридон: празник на занаятчиите
  11. 13.12. - Събития и факти
  12. 14.12. - Събития и факти
  13. 15.12. - Събития и факти
  14. 15.12.1995г. - Държавите от ЕС обявяват Валутен съюз и срок за въвеждане на еврото
  15. 16.12. - Св. свещеномъченик Елевтерий
  16. 16.12.1920г. – България е приета в Обществото на народите
  17. 16.12. - Събития и факти
  18. 17.12. - Св. пророк Данаил
  19. 17.12. - Събития и факти
  20. 18.12. - Събития и факти
  21. 18.12.1852г. - Роден e Данаил Николаев, участник в Щипченската епопея
  22. 19.12. Св. мъченик Бонифаций
  23. 19.12.1873 - Роден е Никола Петров
  24. 19.12.1877 - След атака на ген. Гурко турските войски отстъпват от Арабаконак
  25. 19.12. - Събития и факти
  26. 20.12.1977 - Завършва първото българско околосветско плаване
  27. 20.12. Игнажден
  28. 20.12. - Събития и факти
  29. 21.12. - Събития и факти
  30. 21.12 - Св. мъченица Юлиания