Как да се впишем в многоезична Европа

Автор: Стоян Димитров, "БЪЛГАРИ"


Как да се впишем в многоезична Европа Илюстрацията е от news.bg

Българският език е най-ценното богатство, което нацията ни притежава – като член на Европейския съюз, като обитател на планетата Земя, че и като брънка от Вселената.

Политиците ни внушават да се гордеем с икономическия прираст през  последните години, но забравят – това са преходни постижения. Днес икономиката върви, утре идва криза, резервите се изпаряват. Истинското богатство е - познание и култура. И след хиляда години те пак биха донесли разцвет на нацията – ако не друго, то душевен. Защото материалните блага се постигат с труд и усилия, докато моралните добродетели са даденост. Народът или е възпитан и грамотен или не.

 

Вече стана дума за безпорядъка в публичното пространство при употребата на Българския език и кирилицата. (Бел. ред. - Виж в нашия портал, панела Корени Български,  статията „Да защитим българския език” .) Всичко започва с масовото навлизане на компютрите на работното място. Преди двадесет години нямаше и една компютърна програма на български, та новите и бързи технологии наложиха английския език. Последва решителното нахлуване на чужди сателитни програми, разпространявани от нароилите се в демокрацията кабелни оператори. За капак чужди компании завладяха българския телевизионен ефир и въведоха латиницата на екрана.

 

В първите две фази процесът стимулираше развитието на нацията – интелектуално и културно. След половин век изолация от половината свят именно чуждите програми, филми и музика позволиха на българина да надскочи познанията си и да почерпи от чуждия опит. Децата, родени през Прехода, неусетно, почти без уроци научиха английски език благодарение на звучните и експресивни анимационни филми по „Картун Нетуърк”. Много рязко обаче настъпи третата фаза, когато гражданите се оказаха с промити мозъци и днес дори не усещат, че родният им език е погазен и със затихващи функции. Дори табелите на магазините и менютата в ресторантите за бързо хранене (МакДоналдс и КейЕфСи) са на английски език.  

 

Никой не се замисля, че в България дори големите градове са непригодни за живот за болшинството от българите над 40 годишна възраст – онези, които не познават западни езици и букви. Единственото адекватно оправдание е Глобализацията. Стремим се да сме модерни, да ни възприема светът.

 

Но най-интересното е, че държавата е непригодна дори за чужденците, което би било целта на това полатинчване. Ние нямаме официална номенклатура за транскрипция на българските звуци и букви на латиница. Името на столицата София фигурира в официални документи както Sofia, така и Sofiya, а неофициално някои пишат Sofiq – понеже на „Кверти” клавиатурата на компютъра, при фонетичния стандарт за българска клавиатура, я се намира на мястото на q.

 

Радостно е да се отбележи, че последните версии на Уиндоус могат да се инсталират изцяло на български език. Така потребителят патриот започва от А и Б обучението по компютърна грамотност, защото опциите изглеждат необичайно. Вече спираме да даунлоудваме – ще изтегляме и няма да даваме кенсъл,  а отказ. Патриотичната душа се изпълва с радост – вече си е у дома, дори и пред компютъра. И се моли горещо богу – полатинчването започна от Уиндоус, дано кирилизацията му повлече тенденция повсеместно. Какво е нужно за целта?

 

Доминацията на английския е световен феномен, затова е важен чуждият опит.

Франция има закон за употреба на езика – още от 1994 – именно за защита от английската инвазия. Елементите от социалния и икономически живот, които законът отстоява, са: образованието, труда, търговията и държавната служба.

 

Задължението за употреба на френски език се налага за: продукти или услуги – наименование, оферта, опаковка, упътване за употреба, гаранционни условия, фактури и квитанции; публични съобщения, упътвания на публични места, и в градския транспорт; договори, по които са страна публични институции и държавни юридически лица; материали, свързани с публични протести, събрания, форуми; издания, публикации, реклами свързани с дейността на публични институции и държавни юридически лица; трудови договори, вътрешни регламенти и документи относно работата в предприятията; колективни договори; всякакви емисии и реклами в националното аудиовизуално пространство.

 

Не се позволяват чуждици когато те имат аналог на френски език. Законът предвижда и санкции: полицията, както и длъжностни лица, контролиращи спазването на Закона за защита на консумацията (за стоки и услуги в търговската мрежа), дирят и констатират нарушения. Допустимо е да проникват в помещения и превозни средства, да конфискуват доказателства. Пишат актове, има глоби.

 

Тази система се оказва свръхограничаваща, което довежда до отстъпване от някои норми, противоречащи на Конституцията, най-вече по отношение свободата на словото. Въпреки всичко създаването й поставя удивителна върху употребата на чуждици в общественото пространство. Възражда утихващото по онова време усещане у гражданите, че езикът е най-важния елемент от националния суверенитет и изключителен консолидиращ фактор за други етноси, гравитиращи около френската култура. Не случайно тази система е внесена в Канада – щата Квебек и дори е подсилена. Държавна комисия за защита на Френския език приема оплаквания на граждани от дискриминация на езикова основа. Целта е да се съхрани от поамериканчване самосъзнанието на жителите-франкофони на Квебек.

 

В Англия системата за защита на националния език е по-отворена. Английският език е официален в Обединеното Кралство и е с обща употреба, само Уелс е двуезична провинция. За Северна Ирландия и Шотландия специална служба – Департамент за култура, изкуство и сближаване - се грижи за съхранение на разнообразието на културите и езиците. Спонсорира производството на филми, обучава персонал за радио и телевизионни емисии на ирландски.

 

Английският език е официален и в САЩ, но не е институционализиран със закон. Акт на Конгреса предполага езикът да е официален за държавните дела и кореспонденции: закони, наредби, регламенти, програми. За да се превърне в закон, текстът трябва да бъде утвърден от всеки щат – до момента това се е случило в 30 от 52.

 

В тези две държави процесът е обратен – за да се обедини нацията се признават лингвистичните различия на етносите, като консолидиращото звено е националният език – средството за комуникация помежду им и между тях и държавата, без това да се формализира.

 

В немскоговорящата общност – най-многобройната в ЕС няма система за защита на езика, въпреки че навлизането на английския също поставя проблеми, най-вече в научните среди. Специален термин – Денглиш – илюстрира смесената употреба на двата езика.

 

Докато в шовинистка Франция традиционно се търси аналог на термините на националния език (например компютър е термин навлязъл във всички езици, докато французите са го превели и ползват термина ординатор – в превод нещо подобно на командник), немците усвояват директно английската терминология, с всички следващи от това преводи и трансформации. Може би проблемът с немския език не е толкова наболял поради факта, че двата езика са от една и съща подфамилия – Германски, освен това повечето северни държави са двуезични, с немски и английски.

 

В Испания, в региона на Каталуня местният език е признат като официален. На местните власти е позволено дори да превеждат табелите от националната пътна маркировка. Това се е наложило именно за да се приобщи стремящият се към независимост каталунски етнос към испанската нация.

 

От другата страна, близостта между испански и португалски прераства в пограничните райони между двете държави в наречие шеговито назовано Портиньол.

 

Става видно, че режимът за употреба на националния език е в основата на консолидацията на една нация. Различните езикови групи са избрали различни подходи при институционализиране на езиците си, в зависимост от геополитическите си интереси.

 

В ЕС официално признати са 23 европейски езика. Болшинството са от Индоевропейската фамилия, класирани в три подфамилии: Германски, Романски и Славянски. Те съжителстват с гръцкия, балтийските езици на Литва и Латвия, и келтския на Ирландия. Извън Индоевропейската фамилия в Европа са признати Угро-фински езици в Естония, Финландия и Унгария, и Семитски – в Малта. Всички ползват латинската азбука, с изключение на Гърция – с гръцката азбука и България – с кирилицата.

 

Европейският съюз води политика по съхранение на езиковото и културно многообразие на континента, което се потвърждава от наличието на Европейски комисар по многоезичие и Декларация за равнопоставеност между националните езици на всички държави-членки на Европейския съюз. Специално проучване на ЕК – Евромосайк е локализирало употребата им на територията на континента. Изброяват се неофициално 65 регионални езика, като например се отчита, че Българският се използва в Гърция – сред помаците, в Унгария, в Чехия, в Словакия, в Румъния – при Банатските българи. Фактически българският е един от най-разпространените европейски езици извън границите на държавата, в която е официален.

 

Този факт, както и кирилицата са причина той да бъде признат със самото влизане на страната в Общността. Докато малтийският и ирландският не са били признати дълго време след приемането им. Люксембургският продължава да не е, въпреки че държавата-град е един вид столица на ЕС, приютявайки едно от седалищата на Европейския съд.

 

От официализирането на даден език в Общността следва, че гражданите, служещи си с него, могат да изискат всеки публичен документ на националния си език, както и свободно да боравят с него в европейските институции, що се отнася до публични въпроси, което е документирано в споменатата Декларация за равнопоставеност между езиците. Излиза, че в резултат на пропуски в националното ни законодателство българите биха се чувствали по у дома си в Брюксел, отколкото в София.

 

Геополитическият интерес на България в този момент от развитието на обществото налага да бъдат защитени кирилицата и езика на местно ниво. Това е морално задължение на българските политици, защото може скоро Европа да признава официално език, чиято литературна форма никой не владее. Вместо да се погрижи за това, правителството обсъжда проектозакон за отмяна на държавните образователни изисквания.

 

Това намерение е лишено от всякаква отговорност, защото подрастващите – същите тези, отраснали с „Картун Нетуърк” -  заменят българския с английски, дори в ежедневните си разговори. Къде за по-лесно, къде за да не ги разбират големите.  Безотговорно е спрямо предците ни, умирали за защита на родния език и идентичност, спрямо идните поколения, които няма да знаят кои са в Европа, спрямо Европа, която ни подсказва, че сме ценни и интересни заради самата ни идентичност, а не заради икономическия прираст, ниските инфлация и безработица.

 

Безотговорно е и спрямо милионите българи зад граница, които милеят да учат и познават корените си. Увлечени в управление на икономически единици и рейтингови ходове, политиците разпиляват нацията като пясък от шепите си. В една държава, бедна на природни ресурси, образованието, науката и културата са елементите, които ще стабилизират икономиката един ден, когато нямаме валутен борд и еврофондове. Образованието и науката са в основата на бруталната англосаксонска експанзия. А дори и молекулярната биология, дори атомната енергетика започват от Ази-Буки-Веди.

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот