Извъневропейски Балкани...

 (2 коментара)


Извъневропейски Балкани...

Според Оксфордския речник на английския език балканизиране означава "да се раздели областта на по-малки и неприятелски настроени части".

Така беше направено с Балканския полуостров в края на XIX и началото на XX век. Както пише Дейвид Норис в книгата "Балкански мит", използването на термина балканизация за първи път е забелязано през 1920 г., но е останало до днес в британския политически речник.  
 
Сега в Оксфорд има допълнение - че балканските отношения се характеризират с опасна нетърпимост на балканските държави една към друга или към останалата част от Европа.  
 
Разбира се, това е един от митовете, който създава представи, несъответстващи на историческите събития.  
 
По-нататък Норис казва, че източникът на балканския мит се намира на Запад, който така създаде основата за възникването на идеи за балканския примитивизъм, за хора, които трябва да бъдат колонизирани и чиито дела трябва да бъдат ръководени от чужденци, или за хора с инатлив характер и независим дух, които ще се защитават от такава външна намеса.  
 
В своята и в европейската история Балканите дълго време са смятани за нестабилен район. Оттук идва и името "буре с барут".  
 
За това допринесоха и самите балкански народи, с подялбите и войните, но трябва да се знае, че голяма част от Балканите векове наред е била под чуждестранна окупация или поне mfo доминация.  
 
Това положение бе добра основа за изграждане на стереотипи и поддържане на предразсъдъци. На всички географски ширини е имало народи и личности, постигнали добър успех със създаването на "излишък" от история.  
 
Не е честно тези неща да се свързват само с Балканите и такива междунационални отношения в света да се наричат "балканизация" в обиден симсъл.  
 
В историята, а и днес, отговорността е поделена между великите сили и балканското пространство.  
 
В някои други книги, публикувани първо на английски, а след това и в превод на "наш език", автори от Балканите подхождат към тази тема много по-сериозно и отговорно, давайки приноса си за разбиване на неразбирателствата и предразсъдъците.  
 
Така белградчанката Весна Голсуърти, сега професорка в Лондон, пише "Измислянето на Руритания като империализъм на фантазията", а хърватският автор Виекослав Перица пише "Балканските идоли - религия и национализъм в югославските държави".  
 
Най-известен автор е българката Мария Тодорова, която започна своята книга "Имагинерните Балкани" с посвещението, че обича Балканите, без да е необходимо да се гордее или да се срамува от тях.  
 
След последните балкански войни, с които завърши ХХ век, страните от Балканите отново са на съдбоносен път. Повече отвсякога този път може да се трасира със стабилност и сътрудничество.  
 
Както много пъти досега, това, което е останало и което наричат Западни Балкани, решава много малко неща.  
 
Великите сили скроиха разпадането на Югославия, както и най-важните балкански държави, а днес, заети със себе си, мързеливо и нетърпеливо дават рецепти: изпълнете условията и може би един ден ще бъдете приети в общността на привилегрованите.  
 
Тези условия все повече се възприемат като двойни стандарти, мотивирани с политически решения, и изглежда, че всъщност са пречки.  
 
Как да се обясни, че Румъния и България могат да влязат в ЕС, Хърватия и Македония могат да бъдат кандидатки, дадено е право на Черна гора да се кандидатира, Албания да стане член на НАТО. Да не говорим, че не се знае от каква територия Кипър е приета в ЕС.  
 
Не искаме да омаловажаваме усилията на другите страни, нито резултатите, които са постигнали в процеса на присъединяване към евроатлантическите асоциации.  
 
Само че и останалите балкански страни очакват такова отношение, чак до пълноправното им членство в евроатлантическите асоциации.  
 
Какво означават посланията, че ЕС е уморен от разширяването, че за дълго време е изчерпал капацитета си да се разширява.  
 
Като че ли Брюксел смята, че е достатъчно да направи около Западните Балкани обръч от държави от ЕС и НАТО и да го остави да чака неопределено време.  
 
Не е чудно, че в целия район нараства евроскептицизмът, въпреки декларативните изявления на всички правителства - европейските и балканските.  
 
Безвизовият режим няма да увеличи значително пътуванията, но би бил истински сигнал, че разчитат на нас. Или може би ние трябва да престанем да разчитаме на тях.  
 
Спорните решения подкрепят някои оценки, че Европа след 10 години ще изглежда по-различно и ще бъде разделена на 3 части, както казва ЦРУ.  
 
Затова не ни изненадват ироничните американски изявления, че винаги са гледали на ЕС като на симпатичен експеримент. Босна и Херцеговина е случай сам за себе си.

Баня Лука,  в. "Независне новине", редакционна статия - П.П.

Коментари
2009-04-15 12:15:48 От: Шагерски

Едва ли има сериозен човек в България, който да не си дава сметка, че на присъединяването на нашата страна към Европейския съюз старите му членки гледат като на разширяване на задния си двор в посока към селското бунище. За съжаление нашите политици са лишени от достойнство, дипломатите ни са заразени от лизоблюдство, националният ни идеал е под забрана, национална стратегия липсва въобще. Единствената перспектива, която обслужват с необикновена активмност и наши, и чужди чиновници, е превдръщането на българите в нация от обслужващ персонал.

2009-04-16 15:49:44 От: Okdey

термина и понятието Балканизация е функция на западноевропейската политика !тя пък е символ на нехуманност несправедливост ,дребнава злоба отмъстителбност!защото ако беха дали на българия българското и не бяха раздули румъния Сърбия и гърция щеше да има мир и добросъседство !ревнашизма щеше да е ненужен .нямаше да има буре с барутни емоции!това всичко го направи Енропа -Франция Англия и техните отммъстителни кученца Гърция и Сърбия!е...после пак балканите са виновни !дай да приложим същите мерки щкъм тях и ще видим реакцията им !тя ще е същата !

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот