Изборите в Кърджалийско между 1914 и 1934 г.

Автор: Василка Ташкова


Изборите в Кърджалийско между 1914 и 1934 г.

Кърджалийски регион влиза в границите на България след Балканската война 1912-1913 г. Междупартийните и вътрешнопартийните разногласия и борби се пренасят и в новите земи.

 

Почти всяка партия или отделни партийни дейци залагат на обещанията за решаване на проблемите както на мюсюлманите в региона, така и на бежанците – българи от Тракия, Мала Азия, Македония и Добруджа, заселили се тук след войните 1912-1918 г.

 

Парламентарните избори през 1914 г.

 

В създадената Гюмюрджинска избирателна колегия влизат всички новоосвободени околии, в това число и Източнородопските - Ивайловградска, Крумовградска, Ардинска, Момчилградска и Кърджалийска. За наличието на партийни бюра, групи или организации в предизборните месеци не може да се говори.

 

Избирателите от региона не са нито демократи, нито радослависти, нито социалисти, те просто са включени и участват в изборите.

 

В парламента влизат 22 представители на либералите от Гюмюрджински окръг. Сред тях е Салим Хаджи Мехмедов от Кърджали - първият народен представител в българския парламент от Кърджалийско.

 

В тези избори правителствената партия залага на мюсюлманското население и успява да мобилизира висок процент от избирателите. В голяма част от общините всички записани в избирателните списъци са подали своя вот. Например в Кирковска община от записани 585 души са гласували 585 души.

 

В парламентарните избори през 1919 г. успехи бележат земеделците. Те създават земеделски дружби в почти всяко селище. Земеделският съюз разпространява в региона свой

 

земеделски вестник на турски език „Чифчи Емблиси”

 

Всички политически партии се стремят да включат представители на местното население. Взаимни обвинения от страна на политическите опоненти за виновност за изхода на войната, а понякога и обещания, които нямат нищо общо с грижата за националното обединение на българите и националната сигурност, характеризират предизборната борба през 1919 г.

 

Високият процент на неграмотност - случва се в една избирателна комисия да има само един грамотен - създава предпоставки за нарушения, манипулации и използване на позволени и непозволени средства за печелене на повече гласове.

 

Хаосът в началото на 1920 г.

 

когато все още не е изяснена административната принадлежност на някои околии в областта, създава обърканост сред местните организации – не им е изяснено къде да регистрират листите си.

 

Затова закононарушенията по време на изборите не са малко. Особено тези на управляващите, които включват в предизборната борба цялата администрация - окръжен управител, околийския началник, пристави, стражари и други.

 

Техните кандидати обикалят селищата, придружавани от войскова част. Често се случва партийни дейци и кандидати за народни представители да агитират в изборния ден, съпровождани от стражаря.

 

След Деветоюнския преврат 1923 г. в региона се преследват усилено представители на бившия режим и се вземат мерки за обезоръжаването на земеделските организации. Общинските съветници от предишното, земеделското управление са притиснати да си подадат оставките преди провеждането на местните избори.

 

Закононарушенията в предизборната кампания са обичайна практика за региона. Най-често се среща неправилно заверена кандидатска листа. В

 

изборите през 1927 г.

 

в Крумовградския мирови съд е заверена кандидатска листа на тройната коалиция между демократи, националлиберали и БЗНС с оранжев, вместо с тъмносин цвят. Това обърква избирателите. Листата с оранжев цвят е незаконна и подадените бюлетини са недействителни.

 

В Момчилградското избирателно бюро посочвали зелената листа като листа на Демократическия сговор /правителствена/ и неграмотните избиратели гласували с нея.

 

По време на управлението на Демократическия сговор както при парламентарните, така и при местните избори в Кърджалийски регион най-ефикасният начин за печелене на гласове е управляващите да се включат с 2–3 до 6 листи. След изборите през 1931 г., когато на власт идва Народният блок, този метод за печелене на гласове се използва и от тях. Те стигат до 9 листи от свои кандидати само в една община.

 

Закононарушенията по време на

 

парламентарните избори през 1931 г.

 

бележат връх в Кърджалийско. Дни преди датата на изборите Демократическият сговор в Кърджали регистрира 6 листи, в Ардино – 3, в Крумовград – 2 листи. Изборният ден преминава в нарушения, заплахи и засади.

 

В село Мост е нарушена тайната на гласоподаване. На стената на т.нар. „тъмна стаичка” е имало отвор с диаметър около 40 см., през който секретар бирникът и стражарят наблюдавали кой за кого гласува. Същите давали на селяните бюлетини на управляващите и заплашвали с побой и интерниране тези, които не гласуват за Демократическия сговор. Арестували застъпника на Народния блок, прогонили привържениците му още преди изборите извън селото.

 

В село Миладиново гласуването започнало твърде рано и траяло само до 11 ч., преди да пристигне застъпникът на Народния блок, а когато той се появил в селото, бил арестуван. В село Чифлик лидерът на Демократическия сговор пристигнал в секцията въоръжен. Там също се оказало, че в „тъмната стаичка” имало отвор, откъдето някой постоянно наблюдавал.

 

В село Долно войводино, освен че не допускали опозиционните застъпници до избирателната секция, взели и други мерки. Преди да гласуват избирателите били обискирани и тогава допускани да упражнят правото си на глас.

 

В село Железник старши стражарят влязъл в стаичката за гласоподаване, заповядал на избирателите да показват с каква бюлетина гласуват, а на някои дори помагал като сам поставял бюлетините в плика.

 

В Чернооченска секция секретар-бирникът през цялото време стоял пред „тъмната стаичка” и карал всички гласоподаватели да се обръщат към него и да показват каква бюлетина поставят в плика. В село Душинково избирателите били наредени по 10 души на групи и всяка група влизала да гласува по заповед на полицая след като той е видял каква бюлетина е поставена в плика. Никой не е допуснат да гласува тайно.

 

От в. "Нов живот", Кърджали - със съкращения. Авторката е специалист в Регионалния исторически музей

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече

« Май 2022 »
пнвтсрчтпксбнд
      
     
  1. 19.05.1934г. – Военният съюз и кръг “Звено” правят държавен преврат
  2. 19.05. - Събития и факти
  3. 21.05. - Събития и факти
  4. 21.05. - Св.равноапостолни Константин и Елена
  5. 22.05. - Международен ден на биологичното разнообразие
  6. 22.05. - Събития и факти
  7. 22.05. Св.вмнк Йоан-Владимир, княз български, чудотворец
  8. 23.05.1417г. – българи и български благородници полагат клетва за вярност пред дука на Милано
  9. 23.05.1847г. – роден Михаил Греков, възрожденски деец и революционер
  10. 23.05. - Събития и факти
  11. 24.05. - Събития и факти
  12. 24.05. - Ден на българската просвета, култура и писменост
  13. 25.05. - Събития и факти
  14. 26.05.1876г. - в Янтра се удавя Панайот Волов, един от водачите на Априлското въстание
  15. 26.05. - Събития и факти
  16. 26.05. - Св.мчнк Георги Софийски Най-нови
  17. 27.05. - Събития и факти
  18. 27.05.1866г. - В Букурещ е създаден Таен български централен комитет
  19. 27.05.927г. – в разгара на подготвяната война срещу Византия умира Симеон І
  20. 28.05. - Събития и факти
  21. 28.05.1912г. – в Италия умира поетът Пенчо Славейков
  22. 29.05.1953г. – Едмънд Хилари и шерпът Тарзинг Норгай първи стъпват на Еверест
  23. 29.05.1453г. – султан Мехмед ІІ Фатих завзема Цариград и слага край на Византия
  24. 29.05. - Събития и факти
  25. 30.05. - Събития и факти
  26. 01.06. - Църквата отбелязва Свети дух
  27. 31.05. - Събития и факти