Иван Хаджийски: Колко политици у нас са полити­ци, понеже ги не бива за нищо дру­го

 (1 коментар)


Иван Хаджийски: Колко политици у нас са полити­ци, понеже ги не бива за нищо дру­го

Думите „българин" и „българ­ска работа" у нас често се употребяват като най-унизителни нарицания.

...Българинът, в черните очила на нашето самоподценяване, е онова двукрако без перуши­на, което населява сивите прос­транства от двете страни на Балкана и което заради парче хляб е способно на всичко.

 

...Българска работа (конгрес, кул­турно тържество, състезание, обществено предприятие и пр.), това е работа необмислена или недомислена, зле започната, без ръководство или нескопосно ръководена, която сякаш по задъл­жение свършва със скандал, за да послужи само за позорна регис­трация на печалните си герои.

 

...Днес не може да се буди национално и социално въодушевление с наив­ни идеализации на българския на­род, каквито правеха история­та от 1762 г. и писанията на Ра­ковски. Днес ще бъде смешно да сочим българския народ като пръв народ в Европа, доказвайки това с обстоятелството, че санскритският език всъщност бил български, понеже „санскритски" значело „сам-скритски", т.е. таен език, и понеже френската дума tete идела от българската тетю (татю).

 

...Поня­тията „честност", „чест", „доблест" нямат високи курсо­ве у нас. Честният човек е онзи вечно измамван „балама", който работи на доверие и не се запа­сява предварително с писмени документи. Честта, това обик­новено е качество на глупците, които с негова помощ сигурно и безвъзвратно си провалят ка­риерата.

 

...Колко политици у нас са полити­ци, понеже ги не бива за нищо дру­го; които, след като сами са се убедили, че не са в състояние да оправят собствените си работи, са добили кураж да оправят работите на цяла България? Колцина от нашите общественици гледат на обществената си кариера не като на едно по-тлъсто или по-постно дробче?

 

...Какво да кажем най-сетне за прочутата масова болест у нас – завистта; за тази болест на посредствеността, на несполучилия дребен собственик на мо­рални и материална блага, коя­то е превърнала почти всяка ус­та в стискало, което дъвче злъчка и пръска.

 

...Пак поради ограничените ни стопански възможности вместо енергията на нашата интелиген­ция, разгърната в разтворените пространства, да се превърне в съревнование, тя, затворена в тясната ни черупка, се превръща в самоизяждане, злорадство, завист, ненавист.

 

...Изходът е един – България трябва да стане богата, благоденстваща и щастлива, но – за всички... Поради това всяко бяг­ство от обществения живот е престъпление. Не пораженство, а предателство е кабинетното капсулиране и хвърлянето от­там стрели на песимизъм върху измъченото чело на нашия на­род, чакащ своите водачи...

 

И тъкмо готовността да се бърка в калта на живота със съзнанието, че тази кал по пътя на историческото превращение ще заблести с лъчите на слънце, се нарича историческо мъжес­тво. Историята е градена не от хамлетовци, а от хора на волята и историческото мъжество.

 

Из "Оптимистична теория за нашия народ", 1938 г.

 

 

Коментари
2011-10-10 10:26:36 От: Чичо Мичо

Забележителни изводи, преди 70 години направени, и пак няма кой да се поучи !

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот