Иван Бърнев: Когато Менцел ме покани за главна роля, не спах от вълнение


Иван Бърнев: Когато Менцел ме покани за главна роля, не спах от вълнение Иван Бърнев Снимка: Авторката

Ако му трябваше друг персонаж в „Служих на английския крал”, просто нямаше да съм аз

Иван Бърнев е сред най-талантливите съвременни български театрални и киноактьори. Завършил е НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Стефан Данаилов. През 2007 година е сред фаворитите за най-добра главна мъжка роля на фестивала „Берлинале“ за участието си във филма „Служих на английския крал“ на носителя на “Оскар” чешки режисьор Иржи Менцел. Иван Бърнев е един от любимите български актьори на Менцел и участва в три от четирите постановки, които Менцел поставя на сцената на Сатиричния театър. В момента Иван Бърнев играе във „Вечеря за тъпаци“ в Сатиричния театър, в „Чайка“ в Театъра на армията и в „Никой не знае, че съм куче“ в Театър 199. На 5 март тази година е премиерата на филма „Козелът“ на режисьора Георги Дюлгеров, в който Иван Бърнев изпълнява главната мъжка роля.

 

- Как се превърна в любимия български актьор на Иржи Менцел и се стигна до там да ти повери главната роля във филма „Служих на английския крал“?

- Това звучи много приятно като го казваш, но аз си имам своя теория. Ако за ролята в този филм му трябваше някакъв друг персонаж, просто нямаше да го снимам аз. Иначе ние с него три пъти сме работили заедно преди това. Може би тогава той е видял, че отговарям на разбирането му за театър, за движение в пространството и че ставам за тази работа.

 

- Кое е отличителното при подхода на Иржи Менцел към актьорите?

-  Всички артисти много го обичат. Той е страхотен човек. Много скромен и дисциплиниран – не пуши, не пие, не обича компаниите. Пълна противоположност на бохема, както хората са свикнали да си представят известните режисьори. Изключително скромен и смутен човек. Той избухва във филмите си и в театъра. Жалко е, че вече не работи в България.

 

- Май в България имаше някакво неразбиране от страна на критиците за постановките на Иржи Менцел?

- Те обявиха повечето от представленията му за пълна отврат. Мислеха, че като идва тук Иржи Менцел, ще видим нещо супер „модерно“ или пък три часа невероятни драми. А той човекът просто си прави класически театър. И до ден днешен има негови неща, които се играят пред пълен салон и няма места за седмици напред. Но той не прави нищо модернистично - просто театър за публиката. При него не можеш да видиш да се пренася евтин телевизионен хумор в театъра.

 

- Как реагира като разбра, че Иржи Менцел те е избрал за главната роля в „Служих на английския крал?“

- Бяхме в Пловдив и както нещо си говорим с приятели, ми се обажда Ники, преводачът на Менцел, и с нечленоразделна реч ми казва: „Ванка, тука си избран… свободен ли си, можеш ли веднага да дойдеш в Прага?“, а аз казах само: „Да, свободен съм, идвам“. Вечерта преди полета изобщо не съм спал от вълнение. Качих се на самолета, пристигнах и още докато се чудех на летището кой ще ме посрещне, видях Иржи Менцел с една „кавалкада“ от хора, да препускат към мен. Дойде, прегърна ме, погледна ме и веднага ме попита: „Защо не си спал?“

Ейии… какво да му кажа? Той иска да ме води, да ме показва на продуценти, да ме снима, да ме пробва, като мечка да ме развежда, аз съм главният герой, а не съм спал! Денят беше много натоварен, всичко беше ново за мен, повече от 24 часа не бях спал, но вечерта като си легнах в хотела, пак не можах да заспя.

 

- Кои от качествата на Менцел го правят режисьор на световно ниво?

- Ако можеше да се отговори на този въпрос, сигурно вече щяхме да имаме световни режисьори и в България. Струва ми се, че той печели най-вече с изключителното си, общочовешко чувство за хумор.

Филмите на Иржи Менцел са като балет и симфония. Всяко нещо е преценено и в перспектива. Изчислено е предварително как ще изглежда след монтажа, и като влезе музиката, и как ще води погледа на зрителя в нишката на действието. Филмът е в главата му, още преди да го е направил. Това е голямото изкуство. А не – дай ще направим така, пък ще видим после при монтажа какво ще излезе. Няма такова нещо при него. Измисля си предварително всички изключително сложни неща. В неговото изкуство няма нищо битово или натуралистично. Пак всички са истински и живи, но те са герои на филма и играта им е празник за окото. Общото за филмите му е, че сякаш във всеки от тях виждаме по една странна птица, която не си е на мястото и ражда комедийните ситуации. Това важи и за „Строго охранявани влакове“, и за „Селце мое централно“, и за „Служих на английския крал“.

 

- Всеки артист има свой начин за влизане в роля. Ти как го правиш?

- Аз играя себе си, определено. Понякога, като ми дадат някаква по-нетрадиционна роля, се случва да си бия главата и да се чудя: „Добре де, защо точно мен ме избраха за това нещо?“ Но да си призная, много ми става приятно. Дори когато героят е нещо различно, аз се лаская, че са го видели в мен. И същевременно – бавно и полека гледам да си придърпам ролята, така че да бъда аз. Не се преобръщам в нещо друго, по-скоро приспособявам ролята към себе си.

 

- Предстои премиера на филма „Козелът“ на режисьора Георги Дюлгеров. Каква е твоята роля в него?

- Сценарият е вдъхновен от една новела на Йордан Радичков „Козелът“, но Георги доста я е променил. Там става въпрос за един дивак козар, който живее в планината.

Идва една археоложка да прави разкопки и се влюбват. Това е може би единствената любовна история в творчеството на Радичков и прехвърчат невероятно силни енергии и светкавици. Има страсти, кръв – много е сериозно положението. Дюлгеров го променя и моят човек вече не е толкова див. Той просто е един българин, който се среща с чужденка и от трайна ненавист (защото човекът е ограничен, с много предразсъдъци към чужденците), постепенно той започва да вижда тази жена истински, влюбват се и разрушават всички прегради. За това е филмът. Как се изминава пътят между двама човека.

 

- Каква роля ти се иска да изиграеш, но още не си имал шанса?

- Няма такава. Аз самият нямам план за живота си, но очевидно животът има план за мен, и то много интересен. Доволен съм на това, което ми се предлага. Благодарен човек съм. Много ми беше приятно, когато Коко Азарян ме покани за „Чайка“ и ми даде тази малка роличка на Медведенко. Това ми даде възможност да осъзная колко много сила има в тези роли. Разбрах смисъла на думите на Станиславски, който казва: „Няма големи и малки роли“.

 

E-vestnik, Светослава Банчева

Бел. Ред. Статията препечатваме със съкращения. – С. М.

 

 




Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот