Истинската история: Византийското вино на прах

Автор: Иван Петрински


Истинската история: Византийското вино на прах Възвръщането на течната форма на виното става чрез разреждане с вода в по-големи съдове, точно като византийския амфоровиден съд (вляво) от държавното съкровище на Старата Велика България...

Захарий от Митилена: „Изкуството за приготвянето на тази приятна напитка беше изгубено за синовете на църквата...”


Голяма рекламна шумотевица в началото на този месец се вдигна поради разрешената вече продажба на рalcohol в задокеанските земи. Под тази търговска марка за първи път ще се предлага алкохолна напитка на прах, чиято употреба ще налага предварителното й разреждане с малко вода. Производителите на рalcohol вече почти месец ни уверяват настървено, че такова нещо - алкохол на прах, никога и никъде досега не е правено.

Рекламата, разбира се, е едно, а историческата истина - друго. Вероятно поради необразованост производителите на рalcohol всъщност лъжат. Епископът на Митилена Захарий ни е оставил едно красноречиво съобщения, което можем днес да отнесем сигурно към събитията от месец януари 503 г.

Тогава, на 11 януари, на 80-тия ден от началото на обсадата, персийският цар Кавад I (488-496 и 499-531) с щурм превзема мощните отбранителни съоръжения на град Амида (днешния Диарбекир, така печално известен от безчислените заточения на най-размирните дейци на българското национално-освободително движение през ХIХ в.). В новото си владение царят на царете сам вижда едно от чудесата на тогавашния свят.

Иноците в обителта към църквата "Св. 40 мъченици" в града владеели никъде невиждани умения - чрез безгранично търпение и нечовешко старание те добивали вино на прах (нарочно тук страним от понятието "сухо вино", понеже то днес означава нещо съвсем друго), наричано на сирски език "h'nono" (вж. изписването в края на текста), сиреч "благодат[ен прах]".

Наложително в името на точността е да започнем с едно уточнение. Приемаме тук, само сега и само за нуждите на тоя текст, да отъждествяваме двама късноантични автори - Захарий Ретор и Захарий, епископът на Митилена (на о. Лесбос), което правят всъщност и повечето изследователи. Може би друг път, когато това е възможно, ще се заемем и с разграничаването на приписваните му (им) произведения - пак само сега ще назоваваме това произведение "Сирийска летопис". В него има също и сигурни довършвания от неизвестен ни амидиец, когото за леснота на възприемането назовават обичайно Псевдо-Захарий.

Днес е запазен текст на това произведение само на сирски език, старогръцкият се смята за изгубен, без при това да знаем с абсолютна сигурност кой от двата е оригиналният. Цялото това недълго уточнение ще ни помогне наверно да се съсредоточим върху главната задача - историческото сведение за производството на вино на прах във Византия, защото именно това съобщение е наистина безспорно.

"Сирийска летопис" на Захарий от Митилена е изобщо безценно произведение, смятано за абсолютно сигурен източник на сведения за времето на Късната античност. Въпреки това, или може би точно поради това, едно съвсем кратко съобщение в глава 4 на книга 7 остава почти неизползвано от съвременните изследвачи, тук ще го приведем изцяло по английския превод на F. J. Нamilton and E. W. Brooks, Syriac chronicle, known as that of Zachariah of Mitylene, London, 1899:

"Той [цар Кавад I] намери там [в църквата "Св. 40 мъченици" в Амида] хубаво вино, изсушено [предварително до състоянието на] утайка, което обикновено се изнасяше навън и се оставяше на слънце за седем години, като накрая ставаше сухо [прахообразно]. Слугите имаха обичай да взимат, когато пътуват [с господарите си], известно количество от това вино на прах, [опаковано] в чисти ленени торбички. И те можеха да сложат малко от него във вода и по този начин да направят смес, която, когато я пиеха, придобиваше сладостта и аромата на вино. И те казваха на несведущите, че това било "h'nono". И царят силно се възхити от това [вино] и го взе. И изкуството за приготвяне на тази приятна напитка беше изгубено за синовете на Църквата оттогава."

Названието на прахообразното вино уточняваме по немския превод на "Сирийска летопис" (K. Ahrens, G. Kruger, Die sogenannte Kirchengeschichte des Zacharias Rhetor, Leipzig, 1898), чийто автори са много по-смели, те превеждат сирското h'nono като "благодатен прах" ("Gnadenstaub").

Нека накратко обобщим. В Амида, която съвсем до скоро преди персийското нашествие е част от Велика Армения, персийският шах Кавад I научава за производството на прахообразно вино, чиято употреба в поход, или изобщо на път, е много по-удобна от тежкия течен вариант на най-разпространената по това време напитка. Заинтригуван, царят отвлича иноците, които се занимават с това производство, и те отнасят тайната му в Персия, която съвсем скоро ще преживее разорително арабско нашествие. Така за Старият свят тайната на производството на прахообразно вино е загубена завинаги.

Добиването на прахообразно вино Захарий от Митилена описва най-общо само на няколко реда в пространното си произведение, дори в рамките на глава 7 те заемат незначително място.

Тук ще трябва ново уточнение - химико-технологичната страна на добиването на прахообразно вино изисква специализирани знания, поради което няма да се разпростираме в тази посока. Най-общо известното за технологичния процес се свежда до няколко несложни операции - несложни, но изключително продължителни. Висококачествено вино се сгъстява, изглежда чрез продължително излагане на слънце, което никак не липсва в Амида, до състоянието на гъста каша, а после и до прахообразно състояние, в продължение на цели 7 години.

Впрочем, споменаването по-горе на Велика Армения не беше съвсем случайно, вероятно иноците от Амида са били посветени в много по-стари знания, изобретяването на прахообразното вино е възможно да е станало първоначално в резултат на разрешаването на проблема с пренасянето на вино за църковни нужди, при това именно в отдавна християнизираното Закавказие и в неопределено минало.

Цената на добития продукт, впрочем, трябва да е била впечатляваща - първо заради цената на доброто вино, което винаги е скъпо, а после и поради изумителната продължителност на процеса. Прахообразното вино е било със сигурност крайно скъп продукт, който малко византийци можели да си позволят, та поднасянето му трябва да е било подобно на възстановката, която си позволихме (вж. изображението).

Крайният резултат се смествал в платнени торбички, които слугите носели за из път, та да приготвят на господарите си напитка със "сладостта и аромата на вино". Дали наистина след разреждането с вода от прахообразното съдържание на платнените торбички се е получавало истинско вино?!

Неразредено вино се използва за лечебни цели, както става ясно от запазените до днес византийски лечебни трактати. Дори на владетелските пирове виното се разрежда, обратното се смята за разсипничество, а следователно и за неморално, както научаваме от едно писмо на никейският император Теодор II Ласкарис до Никифор Влемид от началото на 1255 г. Там, оправдавайки разходите, направени за издръжка на държавата, императорът уверява, че златото се изразходва разумно, а не за ловни занимания, пищни и скъпи угощения или "за несмесени питиета".

Изглежда основателно подозрението ни, че сортовете грозде, от които се прави вино през Средновековието, всъщност преди разпространението на филоксерата през 1884 г., дават вина, които са много по-гъсти от днешните. Това е второто ни основание, освен технологичните неясноти, поради което ще твърдим, че днес добиването на прахообразно вино по описанието на Захарий от Митилена е невъзможно.

В заключение е време е да съберем двете сюжетни линии от началото на текста - състоянието на съвременното винопроизводство и скорошното начало на продажбите на рalcohol.

Кратък преглед на съществуващите днес прахообразни продукти, добивани от грозде и/или от вино ще ни убеди, че никой от тях не съдържа алкохол - нито българските таблетки еновит, които са съдържали извлек от люспите на гроздовите зърна, нито прахообразния продукт, извличан от вино и ползван като хранителна добавка и с козметична цел, нито "сухото" вино, което се разтваря с вода в домашни условия за седмица-две. Всички тези продукти не съдържат, както личи от описанията им, алкохол.

В същото време новият рalcohol със сигурност съдържа алкохол, както гласи рекламата, но и цялата Менделеева таблица несъмнено, а и той няма да е вино. Вещи химици твърдят, че довеждането именно на алкохола до прахообразно състояние е същественият проблем. От друга страна, дали витиеватият изказ на Захарий от Митилена - "сладостта и аромата на вино", не крие точно отсъствието на алкохол в отново втечненото вино на прах?!

Тайната на иноците от Амида май наистина може да се окаже загубена завинаги, още повече при днешното обилие от най-разнообразни и нескъпи "течни" вина.

От в. "Сега"

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече