Истинската история: “Пир за чудо и помен”

Автор: Иван Петрински


Истинската история: “Пир за чудо и помен” Посрещане на руската войска в Свищов, "Илюстрированная хроника войны 1877-1878 г.", приложение към сп. "Всемирная иллюстрация", № 27, юли 1877 г.

Време е празничното угощение за 3 март да придобие исторически обосновани общобългарски очертания...

Много отдавна, вероятно още в каменно-медната епоха, е схваната връзката между кой да е празник и храната, потребявана на него.

Ритуалният смисъл на празничната храна има съществена роля за осмислянето на празника, а особеният ден се запомня и почита неоспоримо. Чрез неизменната храна празникът се самоопределя, отличава се от делника със завидна безупречност.

Така празничното се отдалечава от обичайното и най-често точно храната го приближава до сакралното и даже до божественото.

Исторически, в повечето случаи, с лекота може да бъде доказано, че преобладаващото количество празнични храни възникват не спонтанно, а се основават на ясни предварително определени правила, чийто смисъл не е общодостъпен винаги.

Обичайно е празничната храна, особено когато става дума за религиозни празници, да бъде определяна от малък кръг "посветени", като в тези случаи се очаква чрез храната да се постигне отчетлив пропаганден ефект. В същото време неспазването на хранителните "закони" е преследвано често с крайна жестокост.

Възникването на хранителни "правила" за светските празници, особено в наши дни, се отличава значително, днес празничната храна възниква и се налага повече спонтанно, без в това да се влага кой знае какъв политически, идеологически или исторически смисъл.

Можем да приведем класическия пример за руската салата (под различни названия и с някои регионални особености на приготвянето й), която от половин век има задължително запазено място на новогодишното угощение в повечето страни от Източна Европа и Централна и Северна Азия.

Много често историческият или религиозният смисъл на част от празнични храни днес се е позагубил, същинските основания за тяхното въвеждане се губят твърде назад в историческите епохи.

Така можем да твърдим, че нечетният брой храни, които трябва да присъстват на празничното угощение в деня на зимното слънцестоене не е нито християнско правило, нито е наследство от митраизма, а още по-малко е изконно български обичай. В Римската империя точно нечетните числа се смятат за щастливи, защото те не са "устойчиви", за да се закръглят след тях трябва да следва поне още едно. (Това правило важи днес и при поднасянето на цветя.)

Макар подобно обяснение да изглежда съвсем прилично, всъщност ние днес нямаме представа за по-ранната история на това поверие, най-вероятно неговите исторически корени са много по-дълбоки, те изглежда отиват много по-назад във времето от сравнително близкостоящата времево Римска империя.

Съвременната общобългарска празнична система страда от значителни недостатъци, недомислици и откровени извращения. Вероятно сред най-големите й недостатъци е отсъствието на храни, които да характеризират именно общобългарските празници.

Болезнено се усеща липсата на установени, при това исторически обусловени, празнични храни за националния ни празник Трети март. Сигурно тук ще да е мястото да подчертаем, че такива храни никога не са съществували за този ден. Тяхното установяване със сигурност ще въздигне още повече тоя свят ден, ще го изпълни с разбираеми исторически символи, ще го направи по-вълнуващ и още по-чакан от преди.

Хиляди са примерите за богати угощения, които българското население, особено в Северна България, приготвя за освободителите. След една от яростните атаки срещу обсадената в Плевен турска войска, един от участниците в поредния щурм, Жоржеско, си спомня, че българските им домакини били вече сготвили богато угощение за воините "и вечерта наедно с русите дръпнахме му един пир за чудо и помен".

Огромното количество писмени извори за Освободителната руско-турска война от 1877-1878 г. - официални документи, вестникарски статии и дописки, както и безчет лични спомени на участниците в тези събития, облекчават значително издирването на ясни и сигурни исторически основания за съставянето на празничното угощение за 3 март.

В същото време обилието и многообразието от извори затруднява съставянето на достатъчно тесен кръг храни и напитки, които в действителност биха могли да се употребят.

За основа на празничното угощение ще вземем един израз от писмата на граф Николай Игнатиев (1832-1908), сам непосредствен участник във войната. Веднага след встъпването в Свищов (вж. и изображението) графът става свидетел на възторжения прием на местното българско население - "обсипват ни с цветя и ни гощават с вино и домашни птици".

За виното е ясно, то е неизменно документирано като поднасяно на руските воини навсякъде по Българско и в хиляди документи на епохата. "Домашните птици" обаче звучат доста общо, а и не знаем точно в какъв вид са предлагани от свищовските българи.

Съществуват големи количества данни за изпечени цели животни, които били поднасяни на освободителите, но този начин на приготвяне е твърде варварски за да го подкрепяме и днес. Сега е времето да си припомним също и за Раковски и неговата "вкуснейшая болгарская баница", та какъв ще да е този български празник без нея.

Исторически справедливо ще е да обединим изразите на граф Игнатиев и на Раковски. А и само 7 години по-рано Петко Славейков вече ни е оставил автентичния начин на приготвяне на "кокоша баница" (вж  Извори).

Освен това особено през втората половина на ХIХ в. баницата е вече не просто храна, а народностен символ на възраждаща се България, в предните векове тя все още се формира като общоприета и общобългарска гозба (вж. Свързани текстове). Приготвянето на празнична баница би било и спомен за българските опълченци, тя несъмнено е била тяхната любима храна.

В същото време баницата има ясно изразен характер на военна, походна храна, тя е аристократичната предтеча на съвременните простовати сандвичи, които от своя страна са само нейна груба варваризация.

Ако се постараем да обобщим, вероятно в крайна сметка ще се получи отлично празнично угощение, при това с богат исторически смисъл.

Баницата с кокоше месо ще напомня за дългия поход на руската войска и на българските опълченски дружини от Дунав до Цариград; сладкото от рози (вж. Извори) в края на угощението ще е спомен за ония сладости, с които руския авангарден отряд е почерпен в Казанлък; сладкиши с вишни ще напомнят за това, че руските войници за първи път опитват този плод у нас; празничните напитки са три - вино, с което освободителите са посрещани навсякъде по българските земи вишнев сироп и газирана вода в чест на император Александър II.


Извори

"Кокоша баница. Като очистят добре една кокошка, варят я с малко вода докато омекне и подире я нарязват на ситни парчета. Сетне опражват 1-2 глави лук и го объркват с късовете. После намазват с масло една тепсия, турят отдолу 5-10 юфки [кори] добре разточени ["на всяка юфка турят по малко прясно масло"], по средата късовете и най-отгоре пак толкози юфки. Подире нарязват с един нож средата и краищата и ги попарят с вряло блажно масло, пекат го в пещ. [Другаде Славейков пояснява, че ако се "турят в средата на юфките кайма от месо . . . [или] добро сирене, нарязано на ситно с няколко яйца . . ., [то] тогаз става прочутата у нас баница".]"

Из "Готварска книга или наставления за всякакви гозби" на Петко Славейков, 1870 г.

"Господарят император [Александър II (1855-1881)] лично бе крайно невзискателен и изискванията му бяха крайно ограничени; той буквално не пиеше никакви напитки, освен содова [газирана] вода, а когато в Бяла тя му бе забранена поради [неговата] неразположеност [царят има там остър пристъп на "българска треска", пак по определението на В. О. Дубецки, предизвикана изглежда от "нездравословния въздух", по думите на граф Игнатиев, и качеството на водата], то той се ограничаваше [да пие] само пиво, по една бутилка [дневно], разделяйки [я] на две - половината изпиваше с обеда, а другата половина - с вечерята."

Из спомените на В. О. Дубецки, доставчик на император Александър II по време на Освободителната война, сп. "Исторически вестник", 12, 1888 г.

"Влязохме първо в прохладната църква на обителта ["Въведение" в Казанлък], където слушахме молебена, а после игуменката ни покани на закуска. До църковните стени, на сянка, послаха килими и ни угощаваха с разни сладости. Колкото и вкусен да бе вишневият сироп, разреден с вода, колкото и приятно да бе сладкото от рози, ние все пак от вчера не бяхме слагали залък в устата и ни бе нужно нещо по-питателно . . . Най-приятно угощение за нас бяха великолепните вишни, които опитвахме за първи път. Още по време на сраженията . . . попаднахме на великолепни вишневи храсти [sic]. Жегата беше страшна и ние ядохме от тях с голяма охота. Изстрелите трещяха наоколо, но на нас сега не ни беше до тях - едрите тъмни вишни ни примамваха с такава сила, че не можехме да се откъснем от тях."

Из дописка от 16 юли 1877 г., в. "Русские ведомости"-Москва

По в. "Сега"

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече