Ислямизирани ли са богомилите

Автор: Иван Петрински


Ислямизирани ли са богомилите "Поп-еретик, проповядващ еретично учение", начало на XV в., рисунка в ръкопис от сбирката на търговеца-староверец Ал. Ив. Хлудов (1818-1882)

Широко разпространено е мнението, че богомилите с лекота и първи, още в края на ХVI в., приемат исляма, а техни наследници са днешните българомохамедани

 

Поп Богомил със сигурност е действително съществуваща личност. Сред морето от историческа литература за богомилството, създателят и идеологът на ереста понякога се причислява към митичните личности. Друг път се прави опит да се отъждестви с известния автор на апокрифни съчинения поп Йеремия (Х в.). Трети твърдят, че бил от знатен род.

 

Всъщност разполагаме само с известието на презвитер Козма (Х в.), че "в българската земя се появи поп по име Богомил . . . той пръв почна да проповядва ерес по българската земя". Това е. Ни повече, ни по-малко.

 

Макар името на метежния свещеник да ни е познато днес от един-единствен ранен извор, но пък какъв извор - "Беседа против новопоявилата се богомилска ерес от недостойния презвитер Козма" (!), не може да съществува дори нищожно съмнение в достоверността му като историческа личност.

 

Даже с голяма доза увереност ще предположим, че разполагаме и с едно ако не портретно, то поне обобщено, но все пак достатъчно изразително изображение на поп Богомил (в Хлуд. № 10, ГИМ-Москва). Наистина такова предположение е чисто умозрително, но все пак нелишено от някои основания.

 

Така или иначе вече сме в полето на предположенията, та нека да посочим и легендите, разказващи за поп Богомил

 

Легендарно сведение от Бабуна планина, западно от Велес, ни уверява, че попа-еретик е роден в с. Богомила. Местните жители са категорични, че в околностите на селото е и неговият гроб, над който днес имало параклис. Когато преди няколко години помолих да видя този параклис, само ми указаха неопределено с ръка посоката, поради което нито успях да открия параклис, нито средновековен гроб.

 

Обитателите на близкото Нежилово също са запалени по богомилството и разполагат ранносредновековните еретични сбирки в пещерите около селото. Впрочем, в същите тези пещери също отсъстват каквито и да е следи - керамика, графити, костен материал, от средновековна дейност.

 

Наистина, съществува един късен извор, Синодик от 1221 г., според който богомилството възниква в "Българска Македония, във Филипопол [Пловдив] и околностите му". След като добре знаем къде се намира областта Македония след IХ в. - на мястото на днешна Тракия, то няма да е чудно и защо Пловдив е споменат във връзка с възникването на нова ерес.

 

Впрочем днешна Тракия е точно на пътя на разпространение на еретичните учения от Мала Азия към Балканите, там са заселени павликяни през втората половина на VIII в., и поради това днес на практика е всеобщо убеждението, че в Тракия се оформя през Х в. и богомилството.

 

Никой не би могъл да каже дали попът-еретик е кръстен Богомил при рождението си, или и неговото име, и названието на учението са просто добър пиар. Известни са и други, може би по-ранни или паралелни названия на богомилството, като торбеши, например. Разпространението на това название е най-вече в днешната географска област Македония.

 

Дълго се смята, че "торбеши" е племенно название - например "най-старото сръбско племе" (М. Павлович, 1939). В Мала Азия през ХI в. богомилите били наричани неласкаво и фундагиагити, сиреч "торбоносци" (от лат. и гр.) или "торбеши" (Д. Ангелов, 1969). Православни християни в земите, населени с торбеши, които в Македония са предимно славяни-мюсюлмани, били получили името си, понеже "се потурчили според едни за торба гиза [извара], а според други за торба с брашно" (Й. Хадживасилевич, 1924).

 

Скорошно е предположението (Ал. Стояновски, 1987), че названието "торбеши" е по Torba Organlari, едно от названията на специален списък, по който османската власт събира еничарите, и който бил съхраняван със специална опаковка - торба.

 

Широко разпространено е мнението, че богомилите с лекота и първи, още в края на ХVI в., приемат исляма, а техни наследници са днешните българомохамедани. Особено напоследък това мнение е почти общоприето, без за това да са налице кой знае какви доказателства. Като основание се привежда съвпадането на земите на средновековните богомилски общини, доколкото те са ни известни, с днешните българомохамедански селища.

 

Наистина някъде съществува съвпадение, например в Западните Родопи, в Бабун планина, но другаде отсъства подобна приемственост - Мелнишката богомилска община от ХII в., например, не се преобразува в българомохамеданска общност.

 

Сведенията за ислямизацията по българските земи през ХVI-ХVIII в. подсказват повече за постъпателна ислямизация, а не толкова за масова и организирана дейност, освен когато няма приложено насилие. Могат да се наблюдават вероятно и идеологически пречки за подобно преобразуване.

 

Богомилството е най-яркият средновековен опит за създаване на общество, основано на справедливостта, равенството и братството и е трудно да се повярва, че такава общност при нормални обстоятелства ще търси разрешаване на обществените противоречия в исляма. Та точно богомилите се вълнуват безкрайно от въпросите на доброто и злото . . .

 

Извори

 

Из "Беседа против новопоявилата се богомилска ерес от недостойния презвитер Козма", Х в.

"Случи се в годините на православния цар Петър в българската земя се появи поп, по име Богомил - по-вярно е да се нарече Богунемил. Той пръв почна да проповядва ерес по българската земя . . . Външно еретиците са като овце: кротки, смирени и мълчаливи. Наглед лицата им са бледи от лицемерния пост. Дума не продумват, не се смеят с глас, не любопитстват и се пазят от чужд поглед. Външно правят всичко, за да не ги отличават от правоверните християни, а вътрешно са вълци и хищници . . ."

 

 

 

 Из "Тайната книга на богомилите", ХI-ХII в.

"Аз, Йоан, ваш брат . . .

После запитах: "Господи, преди да беше паднал сатаната, каква слава имаше той пред твоя отец?" - Той имаше, отговори ми, такава слава, че заповядваше на небесните добродетели ...

 

Сатаната беше строител на всички неща и подражател на отца ... И ... пожела да стане подобен на всевишния ...

 

 

И пак аз, Йоан, попитах господа: "Когато падна сатаната, на кое място той обитаваше?". Отговори ми: "Моят отец го преобрази поради неговото високомерие: светлината му бе отнета, лицето му стана на цвят като нажежено желязо и се уподоби изцяло на човешко лице ... Тогава той бе изхвърлен от божието седалище и лишен от управлението на небесата ...После [сатаната] намисли да направи човека да прилича на него и да му слугува ...

 

И запитах господа, казвайки: "Докога сатаната ще царува в тоя свят над човешкия род?". Отговори ми: "Моят отец му позволи да царува седем дни, които са седем века ..."

Това е пълната със заблуждения тайна на еретиците ... донесена из България от Назарий, неин епископ."

 

 

Из писмо на цариградския патриарх Теофилакт (933-956) до цар Петър (927-970)

"Божията църква, като отсече като гнили и съвършено гибелни членове онези, които пък упорстват в злото и болеят от неразкаяние, като ги предаде на вечно осъждане, подлага ги на проклятие. Гражданските закони на християните ... определят за тях смърт ...

 

Онзи, който казва и вярва, че има две начала - добро и зло - и че един е създателят на светлината и друг на нощта ... да бъде проклет.

За онези, които празнословят, че лукавият дявол е творец и властелин на материята и на целия този видим свят и на нашите тела, анатема . . ."

 

Бел. ред. - От в. "Сега", с малки съкращения, заглавието е на "Българи" - Р. С.

 

 

 

 

  

 

 

 

 

 

  

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече