И без НАТО съмва, но кой да ни каже?

Автор: Светослав Терзиев


И без НАТО съмва, но кой да ни каже? Зад гърба на българсия външен министър го няма българското знаме, какво повече...

Управляващите успокояваха обществото по начин, който може само да го тревожи...

Как е възможно войната и мирът да се решават извън НАТО? Събраха се в Минск заинтересованите страни, без дори да питат обединеното командване в Брюксел, разбраха се, макар и след цяла нощ безсънни преговори, и кризата, която миришеше на европейска война, изфиряса. Франция и Германия предложиха добри услуги като европейски партньори, на които се доверяват Украйна и Русия. Съединените щати също им се довериха, че предлагат полезно решение, и показаха сдържаност въпреки намеците си за косвена силова намеса. 

Така извън блоковото мислене се видя, че светът има начини да се оправя с възможно най-прости и най-евтини методи, като разговори очи в очи, "няколко ведра кафе, бъркани яйца и млечни продукти" - по думите на домакина на срещата в Беларус президента Александър Лукашенко. Впрочем това е същият Лукашенко, поставен от години под международна изолация, заради когото Беларус е единствената европейска държава, която не членува в Съвета на Европа. В някои случаи обаче дори паянтов мост може да служи като връзка между два стръмни бряга.

У нас пък покрай кризата в Украйна се завъртя странен дебат 

 

по високите етажи на политиката. Сякаш ни предстоеше да влезем в НАТО и се питахме дали има смисъл. Който не е разбрал, трябва да знае, че сме в НАТО от 2004 г. Друг е въпросът доколко възприемаме НАТО като ориентир как да гледаме на света. Тук е проблемът на управляващите, които изпадат почти в истерия, че някой може да си помисли какво те си мислят, въпреки че говорят друго.

Да вземем за пример външния министър Даниел Митов, който вероятно поради младостта си е по-емоционален, отколкото би отивало на шеф на дипломацията. Вместо да обясни спокойно каква е позицията на България към конфликта в Украйна и защо се налага да бъде третирана като фронтова държава с изнесен на предна позиция "координационен център" на НАТО, той ни нареди на 11 февруари да престанем да се занимаваме с темата: "Искам да го кажа съвсем ясно и категорично - истериите около това каква е позицията на България и дали ще влизаме във война с някого или не трябва да престанат. България няма да воюва с никого, никой няма да воюва с нас. И спекулациите по тази тема трябва да престанат". Тропането с крак издаде истерия, която министърът приписа другиму, вместо да се овладее. Така направи лоша услуга на НАТО, чийто образ няма как да ни е безразличен. Обществото имаше право да пита 

защо България трябва да играе ролята на фронтова държава, 

за каквато ни смята командващият американските сили в Европа Бен Ходжис. Той избра шест подходящи места за изнесени напред командни (координационни) пунктове: трите балтийски държави, Полша, Румъния и България. От тях само нашата страна нямаше как да очаква пряка заплаха откъм украинска територия, защото Румъния и Молдова ни отделят от нея. Затова пък други две натовски държави - Унгария и Словакия - имат обща граница с Украйна, а генералът не ги смята за фронтови държави, изложени на някаква заплаха, и не им предлага командни пунктове. Излиза, че фронтовата линия на НАТО е прекъсната на някои места и България трябва да я запушва от дистанция. Логично е да се очаква обяснение защо е така, но министърът показа раздразнителност поради липса на подходящ отговор.

Военният министър Николай Ненчев му се притече на помощ и само влоши положението: България не е прекалено близо до Украйна, каза той уж успокоително същия ден в Министерския съвет. Близо са Румъния, Полша, Латвия, Литва, допълни той за незапознатите с географията. Но веднага оплеска официалната политика, добавяйки с укор към разтревожената общественост: "Само в България има този тип колебания, има особена чувствителност на тази тема". Има, защото хората се чудят - хем не граничим с Украйна, хем ни смятат в НАТО за фронтоваци. И тук възникна въпросът каква щеше да е позицията на България, ако от НАТО бе поискано участието ни при разрастване на кризата. Ненчев даде засечка и заяви, че не желае да отговаря на хипотези. "Не е постъпвало искане от НАТО за участие на български военни в операции, свързани с кризата в Украйна. Ако такова постъпи, парламентът ще трябва да се произнесе", каза министърът. Отклонявайки към депутатите отговорността да дават обяснения пред народа, той предприе и един 

отклоняващ темата "маньовър"

"Ние сме в клуба на благоденстващите нации", каза Ненчев и напомни, че България доброволно е станала член на НАТО. "За мен е удоволствие да бъда в клуба, където са Франция, Германия и прочие страни, в които ще учат нашите деца", похвали се Ненчев и подчерта, че не би искал да бъдем извадени от него.

Франция и Германия обаче не се оставиха някой в НАТО да им диктува как да се отнасят към Украйна, нито пък правителствата им наредиха на опозицията и своите граждани да престанат със спекулациите по тази тема. Забележете разликата в сравнение с България, където управляващите се хвърлиха в челен сблъсък с всеки позволил си да мисли по въпроса без инструкции от Брюксел. Докато президентът Франсоа Оланд убеждаваше Киев и Москва да приемат мирния му план, изработен заедно с канцлерката Ангела Меркел, главният му опонент от дясната опозиция и негов предшественик на президентския пост Никола Саркози свободно развиваше тезата си, че Крим се е присъединил законно към Русия. "Щом Косово имаше право да бъде независимо от Сърбия, не виждам защо да не можем да кажем, че Крим има правото да напусне Украйна и да се присъедини към Русия", заяви той на 7 февруари в Париж пред актива на своята партия Съюз за народно движение. 

По такъв начин не би посмяла да говори дори проруската опозиция в България. А Саркози, който се запомни като най-проамериканския френски президент, каза и още нещо: "Разделянето на Европа от Русия е драма. Може американците да го желаят, това е тяхно право и техен проблем (...), но ние не желаем връщане на студената война между Европа и Русия". Ако имаше индивидуално членство в НАТО, за такива думи у нас щяхме да изключим Саркози. Нормално е управляващи и опозиция да спорят по всякакви въпроси. 

Но как се държа по време на кризата президентът 

и върховен главнокомандващ Росен Плевнелиев, от когото се очаква да е надпартиен пазител на националните интереси? Той просто изпадна в познатата си безтегловност, като под лозунга "Молчать! Не рассуждать!" призова политиците да "оставят армията на спокойствие", да спрат манипулациите около НАТО и да не спекулират със страховете на хората. "Работата по този координационен център е започната от правителството на БСП и ДПС, което се подкрепяше от "Атака". Тя е продължена от служебното правителство и ще бъде довършена по един достоен начин от настоящето правителство. Нека тези, на които им се привиждат ракетни комплекси, бази, мобилизация с цел обявяване на война, използване на полигона в Шабла за атака на изток, да бъдат честни пред българския народ и да кажат на база на какви документи, решения и факти лъжат и манипулират българското общество по този безцеремонен начин. Нека да имат достойнството и да се извинят", заяви Плевнелиев. 

Тук, разбира се, президентът стъпва на хлъзгаво, защото повдига въпроса дали самият той ще се извини, че през цялото време, докато три правителства са се договаряли в чужбина за инсталиране на натовски команден център в България, прицелен на изток, той е крил тайната от българския народ. От изявлението му става ясно, че е бил в течение на замисъла, но не се разбира кой му е пречел да говори открито. Сега се оплаква, че някой се възползва за теснопартийни интереси "на гърба на най-естествените страхове на българския народ", без да си дава сметка, че народът най-много се плаши, когато нещо се прави зад гърба му.

Изводът е, че макар от десетилетие да сме в алианса, политиците продължават да го възприемат като нещо външно, което ни спуска задачи. 

С лакейско чувство за малоценност 

те не гледат на България като на равноправен член на съюза, който има право да участва в изработването на общата политика. Едва ли някой щеше да се изненада, ако България се бе разминала на дискусия в НАТО с мнението на балтийци и поляци, заявявайки, че не смята Русия за такава заплаха, каквато те я представят. Нали нашият принос щеше да е в намаляването на напрежението с Москва, а не в подклаждането му? Как поне веднъж наш пратеник в Брюксел не се осмели да изрази подобно мнение, което вероятно се споделя от много българи - онези с "естествените страхове", на които властта им нарежда да мълчат?

Колко дълбока може да бъде пропастта между общество и угодници на ръководни постове илюстрира отново емоционалният външен министър Митов. "Истериите около един координационен център с 40 души състав, създавани от определени политически партии, са безотговорно насаждане на омраза, паника и истерия в българското общество. Този тип реакция граничи с криминално поведение. Това трябва да се прекрати моментално. Не само че не е зряло, то излиза от рамките на нормалност", заяви той на 9 февруари след пътуване до Брюксел. Сега разбрахте ли? - ако не млъкнете моментално, ще ви броим или за криминали, или за ненормални. Което и в двата случая означава, че сте за решетки. Не смея да продължавам.

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот