Границите на българския език са двойно по-големи от държавните

Автор: Доц. д-р Ана Кочева, Институт за български език при БАН (5 коментара)


Границите на българския език са двойно по-големи от държавните

Общите черти, които обединяват всички родни диалекти, говорят за единството на българския в миналото и днес...

Проблемът за границите на българския език е решен отдавна в българското езикознание.

 

Българският диалектен език днес, поради промени от извънезиков характер, се открива във и извън държавните граници на Република България в трите историко-географски области: Мизия, Тракия и Македония.

 

Той има оригинална самобитност: през IХ в. е класически славянски език, а сега - екзотичен балкански език, характеризиращ се вече с безпадежност, с богато членуване и др.

 

Тези граматични черти (с незначителни изключения) са характерни за всички диалекти и върху тях се изгражда спецификата на българския език като единствен славянобалкански език в света.

 

Тази характеристика е потвърдена и от стотици чуждестранни изследователи.

Безспорен е фактът, че в езиковедската наука се прави разлика между държавна територия, заключена в политическите граници на страната, и езикова.

 

Българската държавна територия е претърпяла многократни корекции, докато придобие настоящия си вид; в резултат на войните, водени в края на 19-и и през 20-и в. тя е намалена силно, като 7 части остават извън държавните граници и затова историко-географската територия е по-голяма от държавната.

 

Там, където се говорят диалектите на българския език, останали извън държавата, е българският езиков континуум.

Първата част, останала вън от държавните граници,

е Северна Добруджа с главни центрове Кюстенджа (сега Констанца) и Мангалия.

 

Тя е предоставена от Русия на Румъния през 1878 г., когато се води война за освобождението на България. Русия завзема Молдова, която дотогава е част от Румъния, и за компенсация й дава територията на българската Северна Добруджа. 

Диалектите в този ареал се наричат източномизийски. Разпростират се в Дунавската равнина на изток от Янтра, на юг от Дунав и на север от Стара планина. Българското Северно черноморие е най-източната им граница.

 

Макар че са архаични, в резултат на експанзията на по-будното и енергично балканско население, слязло в равнината през 19-и и 20-и в. и смесило се с автохтонното (хърцойско), голяма част от тях са загубили редица свои особености и сега вече биха могли да бъдат разглеждани като мизийско-балкански или дори още по-общо - като смесени североизточни диалекти.

 

От тях добре са съхранени три диалекта, доста близки помежду си: шуменският (или плиско-преславският, в т.ч. и съртският в Провадийско), гребенският - в Тутраканско, Силистренско и донякъде в Русенско, и капанският - в Разградско. Същите говори са налице и в Северна Добруджа (днес в Румъния).

Поморавието е отнето от България през 1878 г. Сърбия се включва в Руско-турската освободителна война и превзема от Турция българските земи около Южна Морава с главни градове Ниш, Неготин, Зайчар и Пирот, но "забравя" след войната да се изтегли.

 

По-късно е сменено името на реката: р. Българска Морава (южната част) и р. Сръбска Морава (северната) са обединени в р. Велика Морава, а след това по тези места идват сръбски заселници и постепенно етническият облик на региона се променя.

В езиково отношение моравските говори влизат в състава на крайните северозападни български говори. Простират се върху ареалите, очертани от двете страни на днешната българо-сръбска и македоно-сръбска държавна граница.

 

Делят се на две части: погранични (у) говори в Белоградчишко, Трънско, Брезнишко (у нас), Кривопаланско, Кумановско, Тетовско (Р Македония) и Царибродско (Димитровградско) и Босилеградско (Р Сърбия) и моравски (у) говори по поречието на р. Българска (Южна) Морава (Р Сърбия).

 

Критериите за отнасянето на тези говори към българските крайни северозападни диалекти са единствено лингвистични. Всички те се обединяват в единство въз основа на

типични фонетични, акцентни

и особено граматични черти: наличие на характерната за българската фонетика ерова гласна ъ: сън, дъш, бЪчва, тЪмно, ударение, нехарактерно за сръбски и др.

 

Най-съществената морфологична черта, по която тези говори рязко се отличават от сръбския език, е аналитизмът на целия граматичен строй. Докато в сръбски има добре запазени седем падежа, в крайните северозападни говори, както и в целокупния български език се срещат само отделни падежни остатъци.

 

Тези диалекти на българския език са развили и основната категория определеност (отново нехарактерна за сръбски), изразяваща се в поява на членна форма (на места членът е дори троен, какъвто е в Родопите и на запад от р. Вардар).

Третата част, която България губи, са Западните покрайнини (с главни градове Босилеград и Цариброд). Цариброд днес се нарича Димитровград и носи името на българския комунистически лидер Георги Димитров, голям приятел на Й. Б. Тито. Дружбата между двамата била скрепена допълнително и от факта, че първата съпруга на Димитров е сръбкиня.

 

След I световна война в пределите на Сърбия попада дори и част от Видинско. И в Западните покрайнини диалектите са от същия тип, т.е. - продължение на ареала от сегашната територия на българската държава: царибродският - от Западнософийско и Годечко; босилеградският - от Кюстендилско.

Четвърта част от българската езикова територия е Вардарска Македония. След Балканските войни от 1913 г. тя влиза в състава на Кралство на сърби, хървати и словенци, след I световна война е част от Кралска Югославия под името Вардарска бановина, а след II световна война - една от социалистическите федеративни републики на Югославия.

 

След разпада й през 1990 г. Македония става самостоятелна република. Официалната езикова политика на България и до ден днешен определя т.нар. македонски книжовен език като една от писмено-регионалните норми на български. Това е така, защото диалектите в днешната Р Македония са

български по своя лингвистичен характер

и представляват естествено продължение от говорите в границите на България, образувайки с тях неразкъсваема лингвистична цялост.

 

Новата писмена норма, създадена в Македония с декрет през август 1944 г. в манастира "Прохор Пчински" на базата на западно-българския а-говор, по своя характер е писмено-регионална форма на българския език не само защото се изгражда върху основата на български говори, които и след нейното провъзгласяване не промениха своята фонетична, морфологична и синтактична същност, но и защото всички най-важни нейни черти са типични за големи говорни области на територията на България.

В диалектно отношение тези говори се разпростират в Р България по високите западнобългарски полета на юг от Стара планина и Витоша. Обхващат редица диалекти от Пиринския край и продължават ареалите си във Вардарска и Беломорска (Егейска) Македония на запад от Солун.

 

Югозападните говори с писателите от тези краища са взели важно участие в първия етап от създаването на новобългарския книжовен език през епохата на Българското възраждане (Отец Паисий, К. и Д. Миладинови, К. Шапкарев и мн. др.) Подразделят се на две части: същински югозападни и крайни югозападни говори, които продължават и в Албания.

Следващата, пета част от българската езикова територия - Егейска (Беломорска) Македония - днес се намира в пределите на Гърция. Тя достига до устието на р. Места, а България я губи след 1913 г. 

Тук се намира и солунският говор, който е най-представителният и най-архаичният югоизточнобългарски диалект от западнорупски тип. С широките си рефлекси на ятовата гласна, със следите от назализъм - зъмп (зъб), дъмп (дъб) и др. Той

несъмнено е родина на Кирило-Методиевия

старобългарски език. Изследван е многократно от наши и чужди учени въз основа на диалектите на трите села - Сухо, Зарово и Висока. Това е т.нар. солунски говор (в тесния смисъл на думата).

 

Тъй като много от неговите старинни особености се откриват на юг - в Странджа, Родопите, а дори и в Корчанско, Албания, под солунски говор (в широкия смисъл на думата) - според редица учени - трябва да се разбира цялата южнобългарска говорна област: на изток до Цариград (Истанбул) и на запад - до Корча.

Шеста част от българския езиков континуум е Западна Тракия (в днешна Гърция). Отнета е от България по силата на Ньойския договор през 1919 г. В езиково отношение говорите около Ксанти, Гюмюрджина и Караагач са тракийски.

 

Автохтонните тракийски диалекти са близки до родопските, но не са толкова архаични - те отразяват по-късен етап от тяхното общо развитие. Представени са от два типа: северен - в България: Първомайско, Хасковско, Свиленградско, и южен - в Беломорска Тракия. Носителите им са насилствено прогонени от родните си места и са се преселили в различни части на Източна България.

Последната седма част от българската езикова територия е Източна (Одринска) Тракия, която след 1913 г. окончателно остава в пределите на Турция. В равнината местното население силно се е смесило със загорци (според някои изследователи - преселници от Мизия), с носители на подбалкански говори и с др.

 

Тези т.нар. източнорупски говори са два вида: странджански и тракийски. Странджанският се простира на север в българската част на Странджа и на юг - в турската. Насилствено изселените носители на южностранджанските говори след войните на Балканите днес живеят на различни места в Източна България. 

Изследванията на българските диалекти в наши дни продължават да показват пълна успоредица в развоя на говорите в Мизия, Тракия и Македония. Общите езикови черти, които обединяват всички родни диалекти, говорят за единството на българския език в миналото и днес.

 

От в. "Сега"

Коментари

...............................................туканските диалекти на няколкото милиона тукани в Севернодунавската бивша България Влахия и молдова,по кйсно метаболизирана от фанариоти като Румъния!Защо също не говри за банатските диалекти за есегелите,за гагузите за каракачаните.никой до сега не дава разумно обяснение за тях.

2014-04-21 20:39:14 От: Генади Савов

Български език се говори в Кладовско,Неготинско,Княжевацко-торлашките-български диалекти.Смесено и бълг.за българите и сръбски за сърбите-преселници ок.седемнадесети век се говорят в Пожарево-Пожаревац и Парачин.По Г.Занетов-съчинения.

2014-04-21 20:45:10 От: Генади Савов

Автора на горепосочената карта е допуснал техничиска грешка и нее упоменал земите от зад Тимок до Пореч,Кладово,Княжевац,Неготин и р.Морава,като български по говор.

Аман!науката е за да се научиш а политиката е за да намериш най безболезнен начин пълноценно да оползотвориш наученото.А при нас нещта са тотално объркани .почваме да се лъжим в наученото вкл. и със затаяване на истини и този филтър е последван и от политически филтър при което резулатата е ...СПЪНАТ КОН ,а сега при нас ,на тоя етап СПЪНАТО МЪРШАВО МАГАРЕ!ГРОЗНО НО ИСТИНА!Ако има очи да видят ако има уши да чуят а дано има и мозък някъде да се осмисли ..

2014-12-27 18:46:49 От: Историк

Вижте тези карти по въпроса!

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Koledarov_Balgarska%20nacija_i_Euzarhijata_19_v.GIF
http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Karta_Dragomir_BG.jpg
http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/KARTA_NA_ZANETOV.PNG
http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Karta_BG_dialekti_2.GIF

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече

« Май 2022 »
пнвтсрчтпксбнд
      
     
  1. 19.05.1934г. – Военният съюз и кръг “Звено” правят държавен преврат
  2. 19.05. - Събития и факти
  3. 21.05. - Събития и факти
  4. 21.05. - Св.равноапостолни Константин и Елена
  5. 22.05. - Международен ден на биологичното разнообразие
  6. 22.05. - Събития и факти
  7. 22.05. Св.вмнк Йоан-Владимир, княз български, чудотворец
  8. 23.05.1417г. – българи и български благородници полагат клетва за вярност пред дука на Милано
  9. 23.05.1847г. – роден Михаил Греков, възрожденски деец и революционер
  10. 23.05. - Събития и факти
  11. 24.05. - Събития и факти
  12. 24.05. - Ден на българската просвета, култура и писменост
  13. 25.05. - Събития и факти
  14. 26.05.1876г. - в Янтра се удавя Панайот Волов, един от водачите на Априлското въстание
  15. 26.05. - Събития и факти
  16. 26.05. - Св.мчнк Георги Софийски Най-нови
  17. 27.05. - Събития и факти
  18. 27.05.1866г. - В Букурещ е създаден Таен български централен комитет
  19. 27.05.927г. – в разгара на подготвяната война срещу Византия умира Симеон І
  20. 28.05. - Събития и факти
  21. 28.05.1912г. – в Италия умира поетът Пенчо Славейков
  22. 29.05.1953г. – Едмънд Хилари и шерпът Тарзинг Норгай първи стъпват на Еверест
  23. 29.05.1453г. – султан Мехмед ІІ Фатих завзема Цариград и слага край на Византия
  24. 29.05. - Събития и факти
  25. 30.05. - Събития и факти
  26. 01.06. - Църквата отбелязва Свети дух
  27. 31.05. - Събития и факти