Граф Игнатиев учел внуците си на български песни (1)

Олга Чевская идва в България за трети път. Тя е старши научен сътрудник в Института по черна металургия в Москва, дъщеря й е актриса. Има двама внуци.

Видната наследница разказа спомени за своя прапрадядо, които знае от своята баба Магдалина, доскоро единствената жива потомка, която го е познавала лично. Тя е била на 8 години, когато той почива.

"Той бил строг, но изключително добър с внуците си, които учел на български песни. Всяка вечер ги карал да му пеят "Шуми Марица", разказва тя. Граф Игнатиев бил изключително принципен човек, много религиозен, каквато била впрочем цялата фамилия.

Олга Чевская често споменаваше своята баба Магдалина, която имала тежка съдба. След 1917 г. тя бяга от семейното имение край Киев и отива да живее в Ростов на Дон със сестра си и брат си.

Потомствената дворянка пренаписва изцяло биографията си, за да не попадне под ударите на новата революционна власт. Издига се до главен счетоводител на местната банка. Когато към града настъпват германците, тя отива в банката и заварва всичко захвърлено - ценности, пари, документи.

Успява да намери каруца, натоварва всичко, увива знамето на банката през кръста си и успява да се измъкне под носа на германците. Но няма време да се върне вкъщи и да вземе личните си вещи.

"Затова нямаме почти нищо останало от граф Игнатиев". Но тя не е могла да постъпи по друг начин. Така беше възпитана - за нея дългът пред родината е бил над всичко. Затова се записва като доброволка - медицинска сестра, и преминава през цялата Втора световна война заедно с брат си и сестра си, допълва Олга Чевская.

Кой е прочутият дипломат

Роден е на 29 януари 1832 г. в Санкт Петербург. Родната му къща се намира близо до "Ермитажа", сега е паметник на културата и в нея се помещава Централният обреден дом. Завършва с отличие военното училище и генерал-щабна академия.

Участва в рисковани мисии в Азия и на 26 години става най-младият генерал в Руската армия.

Дипломатическата му кариера започва като военен агент в Лондон, военен експерт в Парижката мирна конференция (1856 г.) в края на Кримската война, началник на руската мисия в Хива и Бухара (Средна Азия), посланик в Пекин.

От 1861 до 1864 г. е директор на Азиатския департамент в Министерството на външните работи.

От 1864 г. до 1878 г. е посланик в Цариград. 14-те години в столицата на Османската империя се смятат за връхна точка на неговата дипломатически кариера. Той предприема енергична политика за подпомагане на културното и просветното движение на българите.

Руската легация оказва негласна подкрепа на движението на българите за независима българска църква. След разгрома на Априлското въстание организира международна комисия за разследване на кланетата и създава канал за подпомагане на близките на загиналите.

По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) той се намира в главната руска квартира. За малко да загине при преминаване на прохода Шипка. Каляската му се обръща, но той успява да се задържи за един храст над пропастта.

Само благодарение на него на картата на Европа се появява санстефанска България, граничеща с три морета. Игнатиев подписва Санстефанския мирен договор на 3 март 1878 г.

"Моят идеал беше свободна България. Аз мечтаех за това още от 1862 г. и в душата си съм благодарен, че можах да го видя осъществен. Моето сърце принадлежи на българите и аз желая на българския народ да процъфтява в тези мои мечти", казва той.

През 1881 - 1882 г. е министър на вътрешните работи.

1902 г. - посещава България по повод 25 години от Освобождението й. У нас е посрещнат като национален герой. Председател е на комитета по издигането на храм-паметника край с. Шипка.

Умира на 3 юли 1908 г. в имението си в с. Круподеринци, Украйна. Погребан е в криптата на семейната черквата в селото, построена от него

Едва 50-годишен граф Игнатиев се оттегля далеч от столичната суета, в Украйна. В разцвета на силите си той е отстранен от държавна служба, в резултат на политически промени.

Последните 20 години от живота си ексдипломатът живее в имението си в. Круподеринци, в Киевска област. Там той разгръща с пълна сила енергията си, като строи черква, захарен завод, мелница, училище за селските деца, лазарет и казарми.

Неговите дъщери - Екатерина и Мария (Мика) - правят кампания за набиране на средства за построяване на лазарета, издигнат и с личния труд на синовете му. В болницата пристигат ранени от Балканските войни и Първата и Втората световна война, а в мирно време там се лекуват безплатно бедните.

Въпреки че обикновено Катя и Мика не стоят във фокуса на историята на Игнатиевия род, защото те така и не се омъжват, не може да не споменем, че двете били забележителни жени.

Екатерина участва като милосърдна сестра в 4 войни, като се записва доброволка и преминава по фронтовете на цялата Балканска война, разказва нашата изследователка на фамилията Калина Канева. За Екатерина  искал да се ожени един от великите князе и претендент за престола, но бракът им не е разрешен, тъй като тя нямала царска кръв.

Мариана Първанова, в. "Монитор". Следва част втора - П.П.

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://www.bolgari.org//graf_ignatiev_uchel_vnucite_si_na_bylgarski_pesni__1_-el-211.html

Няма написани коментари.

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот