Главен секретар на МВР стана шпионин от злоба и яд

Автор: Ваня Георгиева (1 коментар)


Главен секретар на МВР стана шпионин от злоба и яд

Иван-Асен Георгиев се поставил в услуга на ЦРУ, за да отмъсти на бившите си съпартийци от БКП

Първият главен секретар на МВР след Девети септември 1944 г. е Иван-Асен Христов Георгиев. Човекът, който години по-късно ще скандализира не само комунистическия режим у нас, но и целия Източен блок с разкритието, че е продал идеалите на строя, като става шпионин с псевдоним Жорж Дювал, на най-големия враг по време на студената война - САЩ. Самият той ще каже, че е избрал да бъде предател от яд и злоба към властта. Биографията на юриста прилича на увлекателен роман за световната политика, дипломация и власт, за шпионски игри, любовници и пари. Само дето нищо в него не е измислица. Животът му е пъстър, а краят - трагичен. Завършва със смъртна присъда, издадена от Върховния съд.

Знаел Хегел наизуст

Иван-Асен Георгиев е ярка и противоречива личност. Членува в БКП, но е нетипичният комунист. Елегантен, фин и с обноски, знае пет езика, цитира Хегел наизуст. Все качества, които силно контрастират на партийните другари. Роден е на 15 март 1907 г. в София. Заминава да учи право във френската столица, през 1927 г. е избран за секретар на комунистическата група в Париж. Година по-късно се връща в България и завършва Софийския университет. Стажува като съдия и като адвокат при Нисим Меворах, баща на поета Валери Петров.

През пролетта на 1943 г. е изключен от БКП поради „отдръпване от партийна работа“, става ясно от запазените архиви в Комисията по досиетата. Изследователи на Георгиев твърдят, че той бил агент №2 на царския топполицай Никола Гешев, заради което бил нарочен от новата власт и Мирчо Спасов. В следственото и съдебното дело няма запазени такива данни.

Неизвестен факт е как Георгиев е избран да стане главен секретар на МВР през септември 1944 г., когато започва насилствената смяна на системата, а министерството се оглавява от Антон Югов. Години по-късно, през 1953 г., в писмо до следствието посланикът в Париж Борис Манолов ще си спомни, че са гледали на Иван-Асен Георгиев като на човек с „добра политическа подготовка, оперативност, размах в работата“. „Министерството имаше отговорна работа, извършваше се коренно преустройство на службите“, казва Манолов. А Георгиев с неговата подготовка, ерудиция и ум изиграл важна роля в изграждането на службите. Въпреки че мнозина го намират за анархичен, през 1946 г. е назначен като легационен съветник в Париж. Бохемското му поведение със скъпи вечери в престижни ресторанти, умението му да се сближава с хората, дори и с елита на капиталистическа Франция, изостря вниманието на колегите му. До властите в София пристигат донесения, че е шпионин. Дипломатът научава от своя приятел - българския банкер и американски агент, евреин по произход Анжело Куюмджиев, че се готвят да го въвлекат в процеса срещу Трайчо Костов, който ще бъде осъден на смърт.

Георгиев се разминава с обвинения, но е отзован. Оттук насетне срещу себе си Иван-Асен усеща една хладина от страна на властта. Изолацията продължава до 1956 г. Изглежда все пак е имал протекции, защото е назначен за секретар в постоянното представителство на ООН в Ню Йорк. Бил е делегат на България в икономическия, юридическия и бюджетния комитет на организацията. Каква е обективната оценка за петгодишната му работа там, днес е трудно да се установи. В архивите мнението на неговите колеги е крайно
негативно. Наричат го груб кариерист, без принос в работата на мисията. Самият Георгиев твърди, че дейността му там била впечатляваща и дори бил поканен от първия човек на организацията У Тан (1961 г.) да го назначи на висок пост. От италианската мисия казвали, че е голям оратор и е жалко, че „свободният свят“ няма повече такива хора. Дипломатът е отзован през 1962 г.

 Арестуват го в Москва

На 3 септември следващата година заминава в командировка в Москва, където е арестуван и върнат обратно. На разпитите пред следователя полк. Иван Охридски на въпрос защо избира да стане шпионин, Георгиев отговаря: „Бях назначен в Ню Йорк, но убеждението, че срещу мен има подозрения, породени още от Париж, си оставаше. У мен вече имаше и злоба, и огорчение, и неверие, и страх, че каквото и да правя, каквото и поведение да имам в Ню Йорк, ще има подозрение. Чувствах се унизен. В себе си реших да направя най-лошото, за да си отмъстя за всичко това. Станах шпионин от яд и злоба. В края на октомври 1956 г. пристигнах със съпругата си в Париж. Потърсих Куюмджиев и направо му заявих: „Искам да ме свържете с американското разузнаване, за да се поставя на тяхно разположение.“ Обясних му, че съм много огорчен, че не мога да понасям срещу мен такова отношение.“

Куюмджиев му обещал да го свърже с разузнавателната служба на Алън Дълес (б. а.- петия поред директор на ЦРУ). Дипломатът признава всичко - че е предавал сведения от политически характер, а за връзка му служел американският разузнавач Жорж Андерсон. Андерсон всъщност се оказва българинът Кирил Бляк. Едно от донесенията на Георгиев е, че социалистическите страни възнамерявали да поставят за разглеждане в ООН точка за подривната дейност на САЩ в Източния блок. Това става точно след събитията в Унгария през 1956 г. Георгиев предал също шифъра на мисията ни, таен доклад на Тодор Живков, а сред най-ценната информация за янките е политическата му оценка за ситуацията в соцстраните, както и предположението му, че отношенията между СССР и Китай ще се обтегнат.

Вини американците, че не разбират от агентура

След отзоваването му през 1962 г. връзката на българина с американското разузнаване продължава като в шпионски филм. Предаването на сведения става чрез писма, написани на бяла хартия и със специално мастило, чието съдържание се показвало на листа след намазването му със специален разтвор. Чуждата служба му дала и указания как да предава шифрограми до американския радиоразузнавателен център в Атина. Радиостанцията му не работела добре и почти нищо не свършил. Според българското разследване за 7 г. служба към ЦРУ той получил 200 000 долара. Екстравагантното поведение на Иван-Асен проличава и в дейността му като шпионин. При една от срещите си с Андерсон той казва, че в предаванията „Гласът на Америка“ емисиите предизвикват смях, били „примитивни, с евтини вицове от изветрели емигранти“. Андерсон го питал могат ли ТКЗС да се разформироват и да станат частни. Искал имена на избягали от режима българи. А Георгиев го обвинил, че не иска да бъде „полицейски доносчик“, а да се „занимава със задълбочен политически анализ“.

Прави впечатление, че българският дипломат много успешно използва ролята си на шпионин за лични облаги. Така например той поискал чуждата служба да се намеси, в случай че българското правителство предложи друг човек за пост в секретариата на ООН. Настоявал американците да помогнат финансово и за създаването на международно дружество за философия, което да оглави той. Андерсон отказал и подхвърлил, че иска парите за себе си. Думите на агента жегнали дълбоко нашия шпионин и той преустановил сътрудничеството си с чуждата служба. Георгиев се уплашил, че могат да го убият. Затова изпратил писмо до Алън Дълес, след което той подновил работата си с ЦРУ, а Андерсон бил изпратен на работа извън САЩ.

На 31 декември 1963 г. Върховният съд на НРБ произнася присъдата за Иван-Асен - смърт чрез разстрел. Шпионинът Жорж Дювал( това е агентурното му име) е убит четири дни по-късно.

Казвал, че Хрушчов нямал качества за водач

Иван-Асен Георгиев неведнъж скандализирал и свои, и чужди колеги в централата на ООН. Позволявал си да изрича революционни твърдения, за които в онези времена убивали. Ето какво разказва по време на разследването постоянният представител в ООН д-р Петър Вутов: „Много пъти сме разговаряли за отношенията ни с Китайската народна република. По този въпрос той развиваше някаква си странна теория, че революцията неизбежно изяжда своите хора. Изказвал е пред мен, че сега социалистическият лагер няма водач, че другаря Хрушчов го издигнали обстоятелствата, но той не притежавал качества на водач. По югославския въпрос сме разговаряли много. Той теоретизираше, че Джилас е прав, че се създавала една нова класа - класата на управляващите.“ През лятото на 1960 г. Георгиев представил докладна записка с молба да я препратят до външното министерство. В нея той предлагал на предстоящата сесия България да разкритикува „грешките извращенията, които били допуснати от органите на партията и правителството при масовото коопериране на селското стопанство през 1951/1952 г.“. Разбира се, идеята му била отхвърлена.

Колегите му били шокирани и когато той сам направил постъпки пред Външно да бъде номиниран за работата в ООН. Той смятал, че дори може да стане генерален секретар на организацията.

ЦРУ осигурявало частни полети за любовниците му

Американското разузнаване с голяма грижа посреща всички желания на своя агент Жорж Дювал. Дори осигурява посещение в САЩ на двете му любовници - нелегално с частни презокеански полети.

Иван-Асен Георгиев имал връзка със секретарката си Роза Аронова и с д-р Тонка Карабашева, съпруга на негов състудент. За разлика от съпругата му д-р Блага Ганчева двете му метреси знаели за двойствения му живот. Според протоколите от разпитите на д-р Карабашева двамата се залюбили още през 1944 г. След заминаването на Георгиев в Париж Тонка започнала да го притиска да се разведе. Той нямал деца от Блага, но не смятал да я изостави. Карабашева все пак успяла да го убеди да й уреди специализация в Париж. По това време юристът вече бил на работа в ООН в Ню Йорк. За да се види с любовницата си, ЦРУ няколко пъти извеждало нелегално без паспорт от Париж Карабашева и я отвеждало със самолет до Ню Йорк. Американците осигуряват и фиктивна стипендия за Тонка. 

Другата любовница на Георгиев е Роза Аронова. Момичето е негова секретарка в София, която той взема в посолството в Париж. В мисията всички знаели за тяхната афера. Тъй като имало подозрения, че тя работи за чужди служби, съмнението се прехвърлило и върху него. Роза също била превозвана нелегално със самолети от Европа до Америка за любовни срещи. На нея американското разузнаване осигурявало месечна издръжка и й купило апартамент в Тел Авив.

По в-к Преса

Коментари
2014-11-19 15:28:41 От: Николов

Злоба, яд - глупости. Навремето така са го изкарали - "буржоазен елемент", за да оправдаят "проспиването" му от нашите служби. А Иван Асен Георгиев не е бил удобен на СССР с позициите си, които никак не са уйдисвали на руснаците. Те го вдигат на "ура" и той, виждайки, че няма накъде, се предлага на американците да им служи. Но че е предател - по това спор няма... Има и много бели петна, все още, в цялата работа.

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече