Гениален фалшификатор цепи книжни долари на две

Автор: Боян Драганов


Гениален фалшификатор цепи книжни долари на две Тодор Кривналиев в работния си "кабинет" в с. Ново село, Русенско, 1946 г.

Тодор Кривналиев е легенда сред световния престъпен свят, умението му да подправя банкноти остава ненадминато и днес, макар че негови следовници доближиха класата му с подправени евро тези дни:

През 30-те и 40-те години на миналия век името му е легенда сред световния престъпен свят. Умението да подправя банкноти, главно долари, е ненадминато и днес.

Тодор Кривналиев е първият в света човек, разцепил на две доларова банкнота. Той е феноменален, гениален майстор. По удивителен начин съчетавал в себе си умението на художника, гравьора, механика, фотографа, печатаря...

Тодор Кривналиев е роден през 1896 г. в русенското село Ряхово. Изключително бързо усвоява тънкостите на печатарството и цинкографията. В началото на века софийските вестници са пълни с примамливи обяви, които приканват младите българи да потърсят щастието си в Америка.

Тодор не се мае много и през 1913 г. пристига в Ню Йорк. Известно време е фабричен работник в Охайо. В един бар се запознава с двама американци, които се занимават с контрабанда на алкохол от Мексико.

Скоро е заловен от полицията и осъден на една година. В затвора един американец - фалшификатор на долари, му разкрива някои от секретите на занаята.

След като излиза на свобода Тодор започва усилено да чете всичко, свързано с цинкографията, литографията, фотографията и производството на долари. Набавя си необходимите печатарски пособия, химикали и започва да прави безкрайни опити.

С гениално прозрение открива, че доларите от 1 до 100 са едноформатни. Започва да избелва в хлорна вар еднодоларовите банкноти и после върху тях печата 2- и 3-цифрени стойности. Качеството е толкова високо, че американските банки трудно различават фалшифицираните от действителните банкноти.

С времето Кривналиев разработва още по-съвършени способи и химикали за фалшифициране на долари. Най-ненадминатото му майсторство е умението да разцепва на две книжни долари.

Според криминалисти това става по следния начин: Кривналиев вземал два твърди картона, намазвал ги от едната страна с туткал и чрез притискане залепвал върху тях парчета от хасе с размер 12/20 см.

Изчаквал известно време да изсъхнат и отново ги намазвал с туткал. Изваждал от вана с вода добре накисната доларова банкнота, подсушавал я с попивателна хартия и я поставял между двата картона с лице към хасето. Силно притискал картоните в продължение на 1 час. След това хващал двете парчета плат и внимателно започвал да ги разделя.

Така банкнотата се разцепвала на две, като едната половина оставала върху единия картон, а другата - върху втория.

Поставял картоните във вода, докато парчетата се разлепят сами и изплуват на повърхността на съда. Изваждал ги от водата и ги прилепвал към чисто парче целулоид.

След добро изсъхване и изглаждане пристъпвал към тяхното фотографиране. Понеже не разполагал със силен обектив, правел снимки в оригиналната големина.

С получения по този начин негатив, чрез специално изработена от него пирамидална кутия правел позитивно увеличение върху фотохартия с размер 85/38 см. Това увеличение ретуширал с тънки перца и туш.

На така полученото увеличение премахвал серията, номера и контролния зелен печат, като изстъргвал с ножче желатина от хартията. За да маскира тези заличавания, туширал местата с бял туш.

От полученото увеличение в позитивна форма с фотографиране от определено разстояние правел снимки върху стъклена плака с точните размери на доларовите банкноти. След сполучлива снимка копирал от същото стъкло позитивни снимки върху целулоидна плака.

След като изрежел медните пластинки с желания размер и ги обработел с необходимите химикали, започвал фотоцинкографските операции. Така полученото медно клише поставял на специална преса-ротативка и започвал печатането на банкнотите.

Процесът на печатане бил още по-сложен. Голямо изкуство било да се нанесат липсващите серии, номерът и кръглият зелен печат. За да предаде автентичност на банкнотите, с тънки перца имитирал влакънца от коприна, след което ги обработвал в разтвор на ацетон. Така те ставали пръхкави и напълно отговаряли на хартията на действителните долари.

В САЩ Кривналиев има две квартири - в едната съхранява техническите съоръжения, химикалите и фалшифицираните банкноти, а другата обитава. Бързо забогатява, живее на широка нога, кара луксозна кола, като всяка година сменя модела.

Фалшивите долари пласира в игрални казина, главно в щати с либерални закони към чужденци. Интересно е, че всички банкноти маркира със свой незабележим отличителен знак. Според американските закони това намалява наказателната отговорност.

Сред верните му пласьори е една българка от цигански произход.
Колкото повече Кривналиев увеличава производството на долари, разширява пласментната мрежа и увеличава печалбата, толкова повече стават сигналите от банките за фалшиви банкноти. Постепенно полицията затваря кръга около Тодор Кривналиев и той е арестуван в Детройт с 1500 фалшиви долара в него.

Осъден е на 15 години затвор. След две години престой в затвора през 1935 г. е екстерниран в България. На път за родината кратко време престоява в Марсилия, където между другото изработва фалшиви зарове за пристанищните комарджии.

Но тъй като е обявен за особено опасен международен престъпник, полицейската преса около него е толкова плътна, че до фалшифициране на франкове не стига.


Още преди да пристигне в България, нашата полиция получава от американските служби сведения за дейността му в САЩ. Тодор Кривналиев е поставен под дискретно, постоянно полицейско наблюдение. Проверяват личната му кореспонденция.

Кривналиев се установява в русенското Ново село и на 15 януари 1937 г. се оженва за Неделя (Дена) Йорданова от Ново село. Тодор приема нейните две деца от предишен брак като свои и се грижи добре за тях.

На външен вид е бил висок, слаб, носи очила със силни диоптри. Владее няколко езика, говори тихо, обноските му се отличават с финес. Помага на хората с каквото може, най-вече с техническите си умения - бил и отличен специалист по двигателите.

Трябва да се знае, че от Америка се връща само с джобни пари. Започва да се занимава със земеделие, но скоро се свързва с престъпна групировка от Пловдив, която го финансира да си набави необходимите приспособления и материали за направа на фалшиви долари.

Кривналиев започва производство на 20-доларови фалшиви банкноти, които за няколко месеца са пласирани в по-големите градове на страната. Полицията бързо го разкрива и през 1939 г. е заловен в Русе. Окръжният съд го осъжда на 12 години и половина тъмничен затвор. В суматохата около 9 септември 1944 г. е освободен по погрешка, заедно с политическите затворници.

Известно време работи като специалист в Монетния двор - София, след което се завръща в Ново село. През периода 1945-1946 г. Кривналиев заедно с известния пловдивски аферист Георги Геров решават да изработват фалшиви съкровищни бонове от 5000 лева, които се използват и като разплащателно средство.

За целта Кривналиев започва направата на печатарска машина, като всяка част е изработвана в различни работилници и предприятия на страната. След като малогабаритната машина е готова, Кривналиев я сглобява в дома си в Ново село.

Пробните бонове, излезли изпод гениалните му ръце, са съвършени. Машината на Кривналиев можела да произвежда всекидневно по 400-500 бона по 5000 лева. Освен това Кривналиев създава и напълно непознат дотогава начин за получаване на негативи и клишета.

Но междувременно русенската полиция внедрява в групата около Кривналиев агента Л.А., който докладва, че Кривналиев и неговите помагачи с псевдоними Джамбаза (Джамбаз Ради) и Фотографа често пътуват до София, където усилено търсят и купуват фотографски материали, печатарски мастила, медни плочи, хартия.

По други агентурни канали се научава, че Кривналиев пуснал в действие печатарска машина и за кратко време изфабрикувал 2 млн. фалшиви бонове, които трябвало да бъдат прехвърлени през Варна в Израел. Купувачът на боновете е един еврейски изселник.

В началото на септември 1946 г. спешно за Варна заминават русенските криминалисти Васил Колаксъзов, Любен Андреев, Рачо Семерджиев и др. Джамбаза е заловен в момента, когато се качва на кораба с куфар, пълен с бонове, които трябва да предаде на евреина.

В същото време в Русе, в къщата на Фотографа (около централния стадион), е заловен Тодор Кривналиев. По това време той е висок около 1,75 м, физически здрав, облечен с моден костюм. Изключително спокоен. В себе си не носи пари. Едва след очна справка с Джамбаза се съгласява да говори.

Първото, което казва, е, че милицията избързала и не си свършила добре работата. Трябвало да оставят Джамбаза да предаде куфара на евреина, за да арестуват и него и да му конфискуват турските лири, с които щял да плати фалшивите бонове. Бил удивително прав.

Мнението на специалистите матричари от Монетния двор и служители от БНБ е, че боновете са изработени с невероятно майсторство. Единственият им недостатък е малко по-лошото качество на хартията.

Сведенията на Кривналиев за начините за фалшифициране на долари служат за съставянето на едно от първите учебни помагала за криминалисти и банкови чиновници. Иззетата от Ново село малка печатарска машина и днес се съхранява в музея на МВР-София.

Кривналиев е осъден на 10 години затвор, Джамбаза - на 2, а Фотографа - на 1. В Софийския затвор Кривналиев изработва матрици за ценни книжа и марки. През 1954 г. е амнистиран и освободен.

Със съдействието на МВР-Русе е настанен на работа като матричар в завод "Найден Киров", но работата не му допада и няколко години работи като цинкограф в русенската печатница.

Прибира се в Ново село, обзавежда си малка работилничка вкъщи и се занимава с дребна бижутерия, гравиране на монограми, изработвал ювелирни гравюри и часовникарство. Редица лица се опитват отново да разпалят авантюристичния му дух, но той категорично отклонява всяко предложение.

Покойният русенски полиграфист Веселин Владов ми е разказвал, че когато Кривналиев идвал в града, винаги гостувал на бившите си колеги цинкографи бай Злати (Златко Петков) и Алтъна (Станчо Алтънов). Присядал край ваните с химикали и тримата кротко споделяли житейските си проблеми.

Понякога Кривналиев разказвал за живота си в Америка. Отначало не бил алчен, изработвал стотина долара и докато не ги изхарчи, други не пускал на "пиацата". Така спокойно карал доста време, докато не завързва любовна връзка с една жена.

Когато тя разбрала с какво се занимава, започнала да иска все повече и повече долари... Твърдо бил убеден, че ако не била жената, никога нямало да го хванат. За разлика от останалите, пиел само лимонада, странял от алкохола.

Фалшификаторът на всички времена Тодор Кривналиев умира на 4 декември 1960 г. в Ново село. Човекът, фалшифицирал хиляди долари, напуска белия свят, без да притежава лична собственост, с няколко лева в джоба...

В. "Дума": Из книгата "Зад завесата на големите скандали" - П.П.

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече