Генерал Вазов е героят при Дойран

 (3 коментара)


Генерал Вазов е героят при Дойран Архивна снимка: в-к Труд

Майор Готлей, Великобритания: “Ще дам думата на българския генерал Вазов. Той е от малкото чужди генерали, чието име фигурира в официалната ни история.”

 По-малкият брат на народния поет и писател Иван Вазов записва една от най-блестящите страници в българската военна история - победната битка при Дойран през 1918 г. Фамилията Вазови дава още един генерал - третият брат Георги Вазов.

 

Генерал Владимир Вазов е от най-големите български военачалници. Роден е на 14 май 1868 г. в Сопот. Трагично събитие по време на освободителната Руско-турска война белязва живота му - когато семейството бяга през Балкана, малкият Владимир става свидетел на убийството на баща си - съсечен е от тълпа башибозуци.

 

По време на Съединението (6.IX.1885 г.) Владимир е на 17 години и иска да се яви на наборна комисия. Не го приемат, защото другите му братя Иван и Георги вече са в армията. Ентусиазмът му обаче е огромен и той заминава с тях доброволец. След Сръбско-българската война Владимир е категоричен - иска военна кариера, и през 1886 г. вече е юнкер във Военното училище. На следващата е произведен в чин подпоручик и е изпратен в Шумен.

 

Качествата и достойнствата на Вазов веднага са забелязани - това ще бъде

 

офицер с добро бъдеще

 

И логично следват 10 години като командир на батарея. През 1903 г. е изпратен в Русия, там завършва стрелковата артилерийска школа в Царское село. През 1912 г. по време на Балканската война полк. Вазов е командващ артилерията на Първа софийска дивизия. Участва в победните боеве при Гечкинли и Люлебургас, в щурма на укрепената Чаталджанска позиция.

 

Името на Вазов като опитен артилерист нашумява в навечерието на Първата световна война. Историкът Румен Манов цитира интересни разсъждения из Вазовия дневник: “Изпитвам истински неприятно чувство, че тръгваме с Германия. Но дълг свещен на всеки български офицер сега е да даде живота си за успеха на българското оръжие”. Заради подозрения в русофилските му чувства царят има недоверие към него. Но монархът Борис III забравя: Преди да е русофил, Вазов е фанатичен българофил!

 

През 1915 г. неговите батареи са ангажирани първо в боя при Гиляне - Вазов неуморно ръководи цялото действие, гледа винаги да е напред. В края на 1915-а е тежко ранен в дясното рамо.

 

Освен добър военачалник, Вазов е страхотен психолог, казва Румен Манов. Бездействието е негов враг и той безжалостно изисква от всеки да работи и съзнателно да изпълнява своя дълг. Заболява от малария, страда от висока температура, но не напуска командването на бригадата.

 

През 1917 г. главнокомандващият ген. Жеков лично дохожда при Вазов, за да му възложи командването на Девета плевенска дивизия, разположена в долината на Вардар - от реката до Дойранското езеро. Това е най-важният участък от дългата българска позиция, намира се на достъпен за противника фронт - близко до Солун и жп линията. Вазов извършва подготвителна работа - запознава се с бойците, а по време на обиколките създава дълбока връзка между защитниците на позицията. Той веднага става народният генерал.

 

На 24-25 април и на 8-9 май 1917 г. той отблъсква английското нападение с контраатаки. Тези два успеха правят Вазов любимец на всички- началници и войници. Той е произведен в чин генерал. На 30 август дивизията му открива огън по време на друга атака. Той е навсякъде, посред бял ден отива на предна позиция,а офицери и войници не вярват на очите си - никой досега не го е правил. Всички го гледат слисани - той е в окопите - говори на войниците, седнал между тях.

 

Наближават най-критичните месеци на войната. В 1918 г. Вазов отива в София. Тогава България е в една от най-тежките ситуации, но Вазов уверява ген. Жеков, че дивизията му ще издържи докрай отбраната на позициите. Дойран, 16 септември 1918 г.- артилерията на противника започва да стреля. Ужасът от стрелбата е огромен - 350 хил. тежки снаряди и мини са пръснати на позицията на дивизията. Тогава започват да използват и газ срещу нашите войски, които стоят с часове с газови маски на лицето. Вазов казва: “Трябва да победим или да умрем - друг избор няма.”

 

На 18 септември в 5 ч сутринта червени ракети заливат целия фронт, а врагът е успял да заеме цялата предна позиция. И дори част от главната. Това действа угнетяващо, но Вазов изрича - “Какъв позор!” Той не е в състояние да преживее катастрофа и за момент му минава мисълта за самоубийство. Но скоро се съвзема. Боят вече е в пълния си разгар. Отбранителният механизъм, подготвен от Вазов, действа прекрасно. След кървава борба на нож изгубените пунктове от главната позиция са завладени отново. Силният противник е омаломощен. Четирите атакуващи английски дивизии, както и гръцките, понасят огромни загуби и се оттеглят ужасени от полесражението. Към обед боят започва да стихва.

 

На 19 септември противникът атакува със същата упоритост. След 5-часова свирепа борба пак е отблъснат. Така големият Дойрански бой - единствен в нашата история по упоритостта на борбата и по изкуството на нашето командване, завършва успешно. Ген. Вазов влиза в историята като победител. Утрото на 20 септември обаче не е добро - неуспели още да се нарадват на своето тържество над врага, българите получават

 

заповед за отстъпление

 

И храбрите защитници на Дойран трябва да напуснат обляната с толкова кръв позиция. Вазов е съкрушен повече от всички. В момент, когато неговите полкове огласят още позицията със своето победно “Ура!”, големият българин не може да си представи по-голямо нещастие от това, че отстъпва толкова отбранявана позиция. Като верен кормчия

 

напуска последен

 

от всички на 20 септември.

 

След края на войната ген. Вазов се установява да живее в София, защитава своите политически убеждения, когато е нужно. От 1925 до 1931 г. той е кмет на столицата, като подготвя София за дооформянето й като голям европейски град.

 

През 1936 г. Вазов е поканен от Дойранските си противници - англичаните, да присъства на техния конгрес. На гара “Виктория” в Лондон българинът е посрещнат от кмета на град. Настанен е в замъка на лорд Харболи, където е отсядал Наполеон. Когато минавал с влака, вижда построен почетен легион със знамена. Тогава генерал Хамилтън, който го придружава, извиква: “За почест, мирно!” На парада участват 3000 военни и 200 бойни знамена. Когато се явява делегацията с българина, лорд Милн се провиква: “Свалете знамената! Минава ген. Вазов - победителят от Дойран!”

 

На същия този конгрес майор Готлей го представя: “Ще дам думата на българския генерал Вазов. Той е от малкото чужди генерали, чието име фигурира в официалната ни история.”

 

Забележете какво внимание и почит са оказани на българския генерал от англичаните -  това е признание за добродетелите и воинските качества на българина. И как няма да е така, като край Дойран са убити 70 000 души - англичани, французи и гърци. Българите дават само около 500 жертви. Т.е. 7 чужди дивизии са унищожени от 1 българска. В никоя война в цялата си история Англия не е имала толкова много убити войници наведнъж, признава известният неприятел на България политикът Лойд-Джордж.

 

Владимир Вазов направо боготвори по-големия си брат - народния поет и писател Иван Вазов. Той отдава службата си на неговите блянове за свободен и щастлив български народ, за обединена България.

 

Ген. Вазов има трима сина. Владимир - кавалер на орден “За храброст” от боя за Стражин, осъден от Народния съд на 10 г. строг тъмничен затвор, Иван - изселен заедно с цялото си семейство и възрастната си майка Мария Горанова, и химикът Георги - изпратен в концлагера мина “Бобов дол”, откъдето се връща с избити зъби.

 

На 20 май 1945 г. в Рибарица, Тетевенско, героят от Дойран получава сърдечен удар и умира на 77 години.

 

 

 

По в-к Труд, Мариела Балева  -  С. М.

 

 

Коментари
2012-12-05 20:37:47 От:

ВЕЧНА СЛАВА НА ГЕРОЯ И НЕБЕСНО МУ ЦАРСТВО .

2013-09-19 16:32:04 От: Kmeta

Ген. Вазов има трима сина. Владимир - кавалер на орден “За храброст” от боя за Стражин, осъден от Народния съд на 10 г. строг тъмничен затвор, Иван - изселен заедно с цялото си семейство и възрастната си майка Мария Горанова, и химикът Георги - изпратен в концлагера мина “Бобов дол”, откъдето се връща с избити зъби.

няма какво да се коментира ... комуниЗъма унищо всичко славно в този народ ....

2016-08-06 15:00:40 От: ZZarsstvo Balgaria

T.ZZivkov e Igrael na karti i tabla po ZZal den v kruchmata s Daskala,Popa i Kmeta, Trite Nai-Vazzni Lichnossti v Nasselenite messta na ZZARSSTVO BALGARIA,koito SStalin sus SSpezzialno Narezzdane Podlozzil na TOTALNO UNISTOZZENIE,za Da Unistozzi Elita,Znaestite i Mozzestite,za da gi Zameni s NEGRAMOTNI selani,Ovchari,Obustari,Govedari,Orachi,Kopachi,Kriminalni prestupnizzi,Kradzzi,Ubiizzi,Izmamnizzi,Izpolzvachi i Nekadurnizzi i Podmazvachi,SSlugi-zzigani,turzzi,iudei,pomazzi,armenzzi...T.ZZivkov E imal Motor i karta,za da Preminava Vsichki Posstove na Polizziata i Voennite vuv Voennoto Togava vreme...Toi uzz se " kriel " ,bil e " nelegalen " ...Toi SSe krieshe , No Nikoi Ne go turseshe-kakto pisaha po-kusno ...

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече