Генерал Георги ВАЗОВ: Истинският завоевател на Одрин

Автор: Горан Благоев (2 коментара)


Генерал Георги ВАЗОВ:  Истинският завоевател на Одрин Съба Вазова с децата си. Седнали: Анна, Иван и Никола Прави: Владимир, Кирко (Кирил), Въла, Георги, Борис.

„Това е вече сън. Сън чудесен. Сън наяве! Подобни сънища се повтарят след столетия“, пише генералът след превземането на града. Не подозира, че го очакват нови изпитания.

Георги е пето дете в прочутия Вазов род. Любознателен и непокорен, учи в прочутата Априловска гимназия в Габрово, но заради бунт през 1876 г. е изключен. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) големият му брат Иван Вазов е помощник на свищовския губернатор Найден Геров. Благодарение на двамата Георги завършва Одеското юнкерско училище. За кратко служи в София, но заради конфликт с руски капитан отива при брат си Иван в Източна Румелия.

В Пловдив представителният млад офицер става един от адютантите на губернатора Алеко Богориди. През 1882г. постъпва в Николаевското военно инженерно училище в Санкт Петербург, минава тригодишния курс на обучение само за година и влиза във Военната академия. Междувременно е обявено Съединението (1885 г.). България очаква нападение от Турция и Георги се завръща в родината. През Сръбско-българската война се отличава при боевете край Цариброд и Пирот.

След края на войната започва да преподава фортификация във Военното училище. Тук през 1886 г. неговият приятел капитан Радко Димитриев го привлича в заговора, който цели детронирането на княз Александър I Батенберг заради опитите му да откъсне България от влиянието на Русия. „Краен русофил и по родство, и по политическо минало, Вазов одобри идеята с ентусиазъм“, пише Симеон Радев. По време на преврата, задействан в нощта на 9 август, на кап. Георги Вазов е поверено овладяването на столичния телеграф и ареста на някои видни личности. Заговорът обаче успява за кратко. В същия ден, в който детронираният Александър I се връща в София, Вазов поема към Кюстендил, отказва да се предаде, нелегално минава границата и емигрира в Русия. „Извършихме свято дело, но... се превърна в трагикомична история. Изгонването на княза желаеха всички... основната ни грешка е, че нямахме план какво да правим след това. И така изпуснахме инициативата.“ Такава е горчивата равносметка на Вазов.

При обявяване на Балканската война през октомври 1912 г. ген. Георги Вазов е мобилизиран. Но опитният военен инженер е оставен в тила – като началник на войсковите съобщения и транспорта. След месец е назначен за военен губернатор на Лозенградска област - правомощията му са приравнени с началник на дивизия. Поверено му е да организира живота и да поддържа реда в обширната област от Василико (дн. Царево) на Черно море до Дедеагач на Бяло море. Въоръжава новосформираните доброволни милиции от местни българи. Грижи се за подслоняването на бедните семейства.

Междувременно Втора българска армия затяга обсадата на Одрин и в края на 1912 година командването започва да обмисля щурмуване на града, превърнат в истински бастион. Военните специалисти от Западна Европа го смятали за непревземаем. Командирът на Втора българска армия генерал-лейтенант Никола Иванов съставя специална комисия, която обсъжда план за атаката. В нея кани своя стар другар ген. Георги Вазов. Като вещ познавач на фортификационната война на него поверяват основната задача в подготвяната операция.

През януари 1913 г. Вазов е назначен за командващ Източния сектор от Втора армия, която обгражда Одрин. Опитният стратег веднага се заема с подготовката на щурма. В пехотните части създава ударни колони, подсилени с батареи и инженерни подразделения. Взаимодействието между тях се отработва до най-малките подробности по време на специално организирани учения. Години по-късно Симеон Радев ще напише: „Генерал Вазов ме порази с

енергията, която
дишаше цялата му
физиономия

Не съм никак учуден, когато слушам от участници в атаката на Одрин, че той е бил истинският завоевател на крепостта.“

На 12 март в 8,30 ч. сутринта докладват на ген. Вазов, че предните части са заели изходно положение, бойният дух е висок и молят за разрешение да атакуват фортовия пояс. Но преди да вземе важното решение, той отива лично да провери ситуацията. По пътя среща колона от ранени войници.
 

„Благодарих им за тяхната храброст. Дадох им всички монети, каквито имах. Исках да разпитам и целуна всички тия доблестни и прости момци. Но времето не търпеше“, спомня си генералът. Той се убеждава, че съдбовният момент е настъпил и разпорежда начало на атаката в 13,30 ч. на обед. Но заповедта му не е получена своевременно и настъплението не е успешно. Вазов преценява, че „чрез една нощна атака ще се отстранят причините за неуспеха и ще се даде възможност на войските да починат и да се устроят“. Генералът разпорежда до изгрева на луната - между 22 и 23 часа - да се направят „прелези в телената мрежа“.

През това време артилерията трябва да обстрелва пространството зад фортовия пояс на противника. Така той иска да избегне опасността от приятелски огън върху нашата пехота и да прекъсне връзката на турските фортове с Одрин, откъдето може да получат подкрепления.

С изгрева на луната артилерията трябва да започне силен обстрел в продължение на 15 минути, след което пехотата трябва да настъпи. Особено цитирана е шеста точка от тази заповед, която издава непреклонният характер на генерала: „Трябва да се помни, че в тази нощ е необходимо да се реши съдбата на Одринската крепост. Връщане назад няма. Противникът трябва да бъде сломен.

Напред ни
чакат слава и
мир, а назад
– безславие и
смърт

Генералът наблюдава атаката от своята квартира: „Ето най-сетне великия момент, в който ще се реши участта на тая ужасна крепост, а заедно с нея и... моята...
Сърцето ми се свиваше от болка! Началникът на артилерията ми съобщи, че ще бъде принуден да отслаби огъня, понеже крепостните оръдия имали малко снаряди. „Как! Да намалите сега огъня? По никакъв начин!“... имало по 200 снаряда. Казах му: „Давайте да ги изстреляте до един. Учестете огъня! Утре няма да има нужда от снаряди!“ Тактиката на артилерийската канонада ще приложи през Първата световна война и по-малкият му брат - ген. Владимир Вазов, и ще се прочуе като Героят от Дойран. В два сутринта Георги Вазов разбира, че единият от полковете „даже не е пробвал да атакува“. Заповедта му до полковия началник Пашинов е категорична: „На вас лежи тежка отговорност за неизпълнение възложената на полка задача. Такова неизпълнение влече зад себе си застрелване на неизпълнителите. Поведете си полка смело напред и щурмувайте...“.

После идва радостната вест - фортът „Айджи йолу“ е превзет. Пробивът е факт. „Изпратената артилерия проявява чудеса от доблест. Към 6 часа сутринта падна и фортът „Айваз баба“. Казах си: „Боже, благодаря! Сега мога да умра!“. С настъпване на виделината... фортовете един по един падат без особени усилия и жертви...”. На 13 март 1913 г. след 10 ч. сутринта генерал-майор Георги Вазов приема капитулацията на коменданта на Одринската крепост Шукри паша.

„Това е вече сън. Сън чудесен. Сън наяве! Подобни сънища се повтарят след столетия“, пише ген. Вазов. Не подозира, че го очакват нови изпитания. След започване на Междусъюзническата война е назначен за военен министър в правителствата на Данев и Радославов. Повишават го в генерал-лейтенант. Министерстването му продължава едва 55 дни – катастрофалният край на войната го принуждава да хвърли демонстративно оставка. „Халиф за един ден“, самоиронизира се генералът.

През 1915 г. заедно с братята си Иван и Борис участва в обществен комитет, който призовава за неутралитет на България в Първата световна война. До смъртта си през август 1934 г. се посвещава на обществена и книжовна дейност.

В пустините на Средна Азия

Георги Вазов живее в емиграция 11 години - от 1886 до 1897 г. Приема руско поданство и постъпва като офицер в руската армия. След като завършва прекъснатото си следване в Санктпетербургската военна академия, е разпределен в Закаспийската област като военен инженер. Последователно служи в Ашхабад и Мерв. След това изгражда пограничното военно укрепление Кушк (дн. Серхетабад в Туркмения) - най-южната точка на Руската империя – което трябва да отблъсква нападенията на афганските племена. Редом с фортификационните съоръжения и жилищата Георги Вазов построява църква, мелница и военен клуб. При освещаването на Кушката крепост през декември 1895 г. присъства началникът на Закаспийската област ген. Алексей Куропаткин, който високо оценява уменията на военния инженер с български произход. В писмо до брат си Иван Георги пише:

„В присъствието на цялата войска генерал Куропаткин тържествено ми благодари и по руски обичай трикратно ме разцелува - отличие, с каквото дотогава никого не е ощастливявал. Каза ми, че след такава голяма практика мога да бъда началник на инженерните войски не само в малка България...“

Ген. Куропаткин е точен в преценката си. През 1897 г. Георги Вазов се завръща в родината и седем години по-късно става началник на Инженерните войски. Повишен е в генерал-майор. Но геният на завистта не спи. „За да сринат популярността ми в Инженерните войски, скалъпиха съдебен процес по фалшифицирани обвинения“, пише с болка той. През 1908 г. го обвиняват в корупция при купуването на некачествени взривни вещества за войската. Успяват да го осъдят само на 10 дни домашен арест. Генералът е оправдан, но го отстраняват от армията.

Заема се с предприемачество. Организира първата автобусна линия София-Самоков-Чамкория (Боровец), павира улиците на Бургас. В началото на 1912 г. го известяват, че в негова чест една от улиците в Кушк е наречена „Вазовска“.

По в-к Преса

Коментари
2014-12-12 06:45:24 От: anita paul

Здравейте,
Това е да се информира широката общественост, че г-жа Анита Paul, частен заем заемодателят има отвори финансова възможност за всеки, който се нуждае от никаква финансова помощ. Ние даваме заем при 2% лихва за физически лица, фирми и компании по ясен и разбираем език и състояние. свържете се с нас днес по електронната поща на адрес: gloriouspeaceloanfirm@gmail.com

2014-12-12 13:19:42 От: МоДЕРАТоРЕ!!???

къде си?

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече