Ген. Кирил Косев: Уволниха ме и заповядаха за 30 минути да напусна

Автор: Евгени Генов (4 коментара)


Ген. Кирил Косев: Уволниха ме и заповядаха за 30 минути да напусна 27 май 1979 г. Гореща прегръдка от Тодор Живков за 60-годишния юбилей на ген. Кирил Косев. След пет години Живков уволнява Косев.

В противен случай ще те арестуваме, заплаши Добри Джуров; Политическата работа в армията преди 10 ноември 1989 г. е укрепвала бойната готовност, а не авторитета на БКП, твърди ген. Косев

В момента генералът е най-възрастният жив военачалник от онова време. Съвсем скоро, на 27 май, ще навърши 95 години. Факт е, че е бил спорна личност.

Преследван е от няколко режима. Факт е още, а това потвърждават и негови колеги, които го познават, че докато е заемал високи постове във войската, открито е говорел и се е противопоставял на грешките на Тодор Живков.

Като командващ най-голямата Трета армия през 60-те години построих Сливенския гарнизон. Колкото и нескромно да звучи, но аз положих основите на полигона „Ново село“, дълъг 110 км и широк 35 км, който сега ползват американците.

Тогава началник-кадри на Министерството на народната отбрана (МНО) бе ген. Михаил Цонев. Той внесе писмо в колегиума на министерството, че здравословно съм негоден за военна служба. Тогава се поде кампания за моето уволнение.

Това, разбира се, ставаше със знанието на министъра на отбраната ген. Добри Джуров. Писмото бе подписано от доктори, които дори не бях виждал. Аз представих писмото в Централната военнолекарска комисия, която отсъди, че е невярно, и то не бе уважено.

Какъв парадокс се получава - всички членове на колегиума от онова време, които искаха да ме уволнят, защото съм бил болен, умряха, а

аз още съм жив

Живот и здраве, скоро ще стана на 95 години. 

Като началник на Главното политическо управление на армията мой заместник бе ген. Стоян Гърков. Той написа писмо до Политбюро на ЦК на БКП за антипартийната дейност на началника на ГлПУНА. Основното обвинение бе, че за ядро и основен акцент на политическата дейност във войската обявявам бойната готовност, а не партийната работа.

Извикаха ме в Политбюро в присъствието на всички членове да давам обяснение. Заявих, че партийната работа трябва да е насочена за изграждане на бойната готовност на войските, а не за издигане авторитета на БКП. Присъстваше и Тодор Живков.

Аз попитах: „Ако говорим на войниците, сержантите и офицерите само за партията, а не за това, че трябва да стрелят, да тренират и да се каляват, каква армия ще имаме тогава? Как ще ви изглежда?“ Всички мълчаха и не смееха да се обадят. Само Тодор Живков каза: „Ами как ще ни изглежда - никак. Няма да имаме армия.“

Тогава уволниха генерал Гърков за клевета. Но по-късно ген. Велко Палин, който бе началник на военния отдел на ЦК на БКП, го възстанови и реши да го прати военен аташе в Унгария.
 

Такива подобни случаи с мен имаше общо осем. Всеки път ме викаше Живков, защото се оплакваха на него. Той ме предупреждаваше да внимавам, защото ми се натрупват много негативи. Готвеше се десетоноемврийският преврат в партията и аз бях опасен. Моето лично мнение е, че до 1980 г. държавата бе стабилна, след това

започна разпадът

Иска ми се да разкажа как ме уволниха. В началото на 1984 г. по поръчка на министъра отидох в командировка в Мозамбик. С тази държава поддържахме приятелски отношения, строяхме шосета. Освен това те искаха да пращат техни военни у нас на почивка и наши да ходят там на обменни начала, без нито една от страните да плаща нещо. Затова трябваше да замина да уредя тези въпроси.

В групата бе и главният прокурор на Въоръжените сили ген. Димитър Капитанов, който две години по-късно почина. Както казах, изпрати ни Джуров, дори занесох писмо от негово име до военния министър на Мозамбик. Докато сме били там, е станало някакво недоразумение и се оказа, че няма пряк полет от Мозамбик до България, и се наложи да се върнем през съседна държава.

Минахме през Париж. Понесе се слух, че там съм се бил отлъчил от групата. Че едва ли не съм бил на екзотична екскурзия без знанието на министъра. Че командировката била мой каприз и той не знаел къде съм. Ето такива щуротии плъзнаха по коридорите на министерството. Някой явно умишлено инспирираше тези слухове.

Затова отидох при Джуров и му казах: „Нали вие ме пратихте, дадохте ми и писмо да занеса на вашия колега в Мозамбик.“ А той: „Да, да, така е.“

Бил съм преследван в армията като враг с партиен билет. Имах изградено някакво вътрешно чувство за опасност и усещах, че и сега ще се случи нещо. В края на февруари ме извика лично Тодор Живков. Влязох в кабинета му и след малко дойде Джуров. Разбрах, че това е краят.

Живков започна да ми благодари за добрата служба. Че имаме отлично подготвена армия с настъпателна мощ, а за това съм имал и аз заслуга. „Решили сме да ти дадем да отговаряш за един сектор в ЦК“, каза Живков. А Джуров мълчеше. Съгласих се, защото знаех, че ако откажа, ще стане по-лошо. Излязохме с Джуров навън и вървяхме известно време,

без да си говорим

Спомням си, че стигнахме пред мавзолея и аз му заявих дословно: „Генералите ги пенсионират законно през октомври (тогава кадровите разстановки във висшето командване на армията са били през есента, а не както сега, през май. - б. а.), а през останалото време ги уволняват.“ Добри Джуров не продума нищо няколко секунди и каза: „Не ме интересува какво мислиш. Давам ти срок от 30 минути да напуснеш сградата на министерството.“

Поисках да си взема довиждане с колегите, но той бе категоричен: „Ако не напуснеш за 30 минути, ще бъдеш арестуван.“ Тръгнах си през официалния вход. Във войските се разбра какво се е случило с мен и веднага тръгнаха слухове и брожения. През 1992 г. пък изненадващо президентът Желю Желев с указ ми отне генералското звание.

Написах му писмо

да ми го предоставят, но не ми го дадоха. Ходих и в президентството, но пак без успех. Казаха ми, че не знаят за такъв документ.

Все пак успях да се добера до въпросния указ по страничен път. В него пишеше, че ми се отнема генералското звание „за действия, уронващи престижа на висшия офицерски състав, граничещи с престъпления, за извършени политически репресии по време на службата“. Ето какво обвинение хвърлиха срещу мен осем години след като съм се уволнил от армията. Но тогава в президентството явно не са работили добри експерти и юристи.

Генералско звание не се отнема

От него могат да те лишат. Но това става само чрез съд. Нали ме обвиняват в престъпления. Какви - не знам.

Не ми стана ясно и какви политически репресии съм извършил. Това може да каже само съд - дали съм го направил, или не. Но в онези години, когато „изгряваше демокрацията“, никой не се интересуваше от законността. Тогава именно се извършваха най-големите безобразия в държавата. Това е мое мнение и не ангажирам никого с него. Лично пратих на Желев няколко писма, а също и до различни институции, че съм готов да се явя пред всеки съд, който те посочат, за това, в което ме обвиниха и ми отнеха генералското звание. Исках, настоявах да ме приемат. Естествено, отговор отникъде не получих. И до ден днешен. Това ли е демокрацията, която градим?

По в-к Преса

Приписка на Българи:

Съгласни сме с автора, че ген. Косев е наистина „спорна”, някои дори го определят като зловеща личност. За него се говореше, че непосредствено след 9. IX. 1944, като млад офицер, разследващ от военното контраразузнаване,, той е участвал в „следствието” на редица офицери от старата армия, като дори е издевателствал брутално над тях – скачал е по гърдите им, биел е вързани хора, за да изтръгне нужните му показания от „фашисткия враг”.

Това се е знаело от другарите му и в един момент, в по-късни години, е лъснало, така че няма скрито-покрито тук. Днес генералът дума не обелва по този въпрос, дори и да има като контра-аргумент всеизвестното: „Така ми наредиха!”...Но истината е, че поне ние не сме чели – черно на бяло! – свидетелства за побоищата, извършени от тогавашния следовател Косев. Но може и да има.. .

Коментари
2014-05-19 13:36:05 От: Щабен писар

Престъпният комуноид К. Косев е участвал в мъчения и екзекуции на доблестни български офицери след 9.09.1944 г. Като офицер от зловещото РО (разузнавателно отделение) на комунистическата армия е скачал с ботуши върху гърдите на вързани мъченици, участвали в заключителната фаза на Втората световна война.
През 1992 г. живи свидетели и оцелели потърпевши се подписаха под пространно изложение до президента Ж. Желев. Министърът Д. Луджев подкрепи показанията. Указът на Ж. Желев може да бъде издирен. Кирчо Косев лъже като дърт циганин: не се отнемало генералско звание. Президентът и върховен главнокомандващ има това право, редник Косев. Твоят Гоце Първанов защо не ти го върна? Косев бе ненавиждан и от командирите, и от ЗКПЧ-та, докато бе шеф на Главно поли...прочети целия

2014-05-19 13:38:13 От: Ђ

Писарят и то щабен, затова е писар.Няма кураж да е на предна позиция.

2014-05-19 13:40:59 От: okok

Доколкото си спомням освен написаното от "щабен писар" още по времето на съпротивата-41-44г.К.Косев не участвал в нито една от тежките битки на Габровско-Севлиевския партизански отряд. Защо ли?

2014-05-19 13:48:03 От: хм

Ако се замислим кога се крадеше повече, отговорът е сега! Някои комунисти като Джуров са знаели, че ще станат демократи и че за тях ще настъпят райски времена!

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот