Ген. Чавдар Калайджиев: Луканов сътрудничеше на военното разузнаване

Автор: Любомир Денов


Ген. Чавдар Калайджиев: Луканов сътрудничеше на военното разузнаване

РУМНО работеше с високоинтелигентни и подготвени личности. И Андрей бе само един от тях. Мога да изброя няколко десетки имена на фигури от висока класа, които също са работили за нас, но не му е сега времето.

О. р. генерал-майор Чавдар Калайджиев е роден през 1926 г. в с. Ястребино, област Търговище
Единственият оцелял след разстрела на шесте ястребинчета на 20 януари 1943 г.
Завършил ВНВУ “Васил Левски”, Военната академия “Г. С. Раковски” и Военно-дипломатическата академия в Москва
В Разузнавателното управление на Генералния щаб ( РУ-ГЩ) служи над 40 години (1950-1991)
Бил е началник на отдел "Кадри" на военното разузнаване. В продължение на 10 години е резидент на военното разузнаване в Западна Германия. Дълги години е зам.-началник на РУ-ГЩ

 

- Г-н генерал, на какви критерии трябваше да отговаря военният разузнавач по ваше време?

 

- Военният разузнавач трябва да е преди всичко с високо военно образование, да притежава широка обща култура, да владее чужди езици. При контактите да може да преценява човека срещу себе си, да отсейва главното от второстепенното. Освен това да познава въоръжените сили на вероятния противник, тяхната организация, дислокация, планове за внезапно нападение срещу България.

 

- Чувал съм да казват, че разузнавачът трябва да бъде и малко артист?

 

- По-скоро народопсихолог по отношение на разузнаваната страна. А защо не и малко артист - в смисъл да умее да се владее в сложни ситуации, да внушава доверие на хората, към които има интерес.

 

10 г. бях резидент в Западна Германия на военното разузнаване. Там вербувах агент, гражданин на съседна разузнавана страна, който работеше в американска военна база. Брат му пък бе военен аташе в Китай. Как го вербувах ли? Просто станахме приятели и така го убедих да ми предава известна информация. С други думи човекът ми вярваше. Когато дойде време да се върна в България, трябваше да го предам на моя наследник. Запознах ги двамата, агентът се съгласи да продължи съвместната работа, назначихме следваща среща и аз отпътувах за София. В разузнаването между другото всяка среща е следваща. По-късно обаче разбрах, че следваща среща не е имало, агентът вероятно е преценил, че с моя приемник няма да може да работи.

 

- Вероятно у вас той е видял нещо, което по-късно не е открил във вашия наследник?

 

- Вероятно, но не го съдя. По-скоро бих потърсил вината в подбора на кадрите за такива важни и сложни задачи. Имам известен опит в тази работа, защото след Германия 15 г. отговарях за кадрите в РУ-ГЩ. Затова смея да твърдя, че в службата приемахме изключително подготвени хора.

 

- Щом и Андрей Луканов е бил ваш сътрудник...

 

- Луканов бе друга категория, аз говоря за оперативния състав. Но като отворихте думата за Луканов - посочих името му, за да покажа колко високо е било нивото на кадрите, които работеха и помагаха на военното ни разузнаване. И много хора ме поздравиха за това.

 

- Някои обаче побързаха да сложат бившия премиер в редиците на обикновените агенти, които едва ли не през ден пишат донесения до Центъра.

 

- Нищо подобно. Ваши колеги и всички клеветници бъркат тотално агентурните категории. В това отношение нашата теория е безпощадно точна и дефинира, че “агентът на военното разузнаване е чужд гражданин, който доброволно се е съгласил да му сътрудничи.”

 

Луканов не бе агент, а наш сътрудник. Той бе привлечен към военното разузнаване доста рано, в периода, когато е работил по линия на външната търговия в Швейцария. Познавах го лично, имали сме тесни контакти, познавах и неговия ръководител, за жалост, той почина. Луканов никога не се е занимавал с дребни донесения, между другото, той не е написал нито ред срещу някого, затова и в архива няма никакви папки с неговото име. Казвам го, защото веднага почнаха да ровят и търсят нещо подобно. Той осигуряваше безценна информация за тенденциите в голямата политика, зареждаше ни с прогнози, до които бе стигнал на базата на невероятните си контакти с премиери, президенти и други големи фигури на европейската и световната политика. Такъв човек е богатство за всяка специална служба.

 

Тук му е мястото да отговоря на г-н Кеворк Кеворкян защо точно сега разкривам, че Луканов е сътрудничил на РУ-ГЩ. Направих го, за да защитя честта и достойнството на военното разузнаване и да дам отпор на клеветниците, сеячите на омраза и политическите лилипути, които искат да дискредитират неговата роля и място.

 

Нашето разузнаване работеше с високоинтелигентни и подготвени личности. И Луканов бе само един от тях. Мога да изброя няколко десетки имена на фигури от висока класа, които също са работили за военното разузнаване.

 

- За кои става дума?

 

- Не, повече имена няма да чуете от мен. Наистина е още рано за това.

 

- Какви хора, освен висши политици, са работили за военното разузнаване?

 

- Обикновено набирахме кадри от военните училища. Специално наблюдавахме развитието на курсантите, които идваха от езикови гимназии. Това е т.нар. скрито изучаване. Изчаквахме да отидат по частите, да се утвърдят като командири и едва тогава подбирахме най-добрите. Най-напред ги пращахме в нашата 2-годишна школа в Банкя. По ирония на съдбата в същата сграда днес се помещава архивът на Комисията по досиетата. След това трябваше да минат и през военната академия.

 

- Доколкото знам, сте приемали и цивилни?

 

- Да, приемахме главно журналисти, филолози и външнотърговски служители. Някои пращахме във Висшата търговска академия в Москва или в дипломатическата академия на ГДР в Бабелсберг. Преди 10.ХI. 1989 г. малцина бяха чували за това учебно заведение, а то даваше много висока подготовка. В интерес на истината българите бяха единствените чужденци, които се обучаваха в него.

 

- С какви рискове и опасности сте се сблъсквали по време на работата ви като резидент зад граница?

 

- В Германия ръководех група от военни разузнавачи под прикритие. Обикновено функциите на резидент изпълнява военният аташе, но това не е задължително. В случая аз бях под прикритие като служител на министерството на външната търговия. По принцип за резидент се назначава най-подготвеният в оперативно и агентурно отношение офицер.

 

Когато през 1961 г. за първи път пристигнах в Германия, не разполагах с никакви технически средства, а веднага трябваше да установя връзка с Центъра. Нямах и статут на дипломат, което още повече усложняваше положението. Слушах радиограми, излъчвани в предавания на свързочния възел на РУ-ГЩ. На определени вълни се диктуваха произволни цифри, а аз ги разчитах с помощта на специален код. Обратната връзка ставаше с помощта на тайнопис, като писмата се пращаха по специални канали, не по пощата. Химикалите и мастилата трябваше да се крият особено надеждно.

 

- Имали ли сте моменти, в които сте били на крачка от провала?

 

- Чак за провал не може да се говори, но в някои случаи рискът бе доста голям.

 

Веднъж от София пратиха човек да изпълни задача на Кьолнския панаир. Наредиха ми да му окажа съдействие, без да знам съдържанието на задачата. По време на пътуването от Франкфурт до Кьолн засякох, че ни следят. Когато стигнахме на панаира, информирах колегата за проследяването. Немците имаха особен маниер - понякога демонстративно не се криеха, напротив, държаха да ги забележиш. Дори веднъж, като седнахме да обядваме в едно ресторантче, заеха съседната маса. Не знаех кого тогава си бяха набелязали - мен или колегата от София. Но и двамата бяхме на тръни. В крайна сметка пратеникът на Центъра не проведе планираната операция. Така по всяка вероятност лиши немското контраразузнаване от повод да ни арестува. Този случай затвърди убеждението ми, че противниковото контраразузнаване не бива да се дразни. Това е железен закон в оперативната дейност.

 

- Но щом постоянно са ви наблюдавали, значи са знаели с какво се занимавате?

 

- По-скоро са предполагали, а и това им е работата. Близко до ума е, че щом идвам от социалистическа страна, може пък и да изпълнявам специални задачи. Затова са слагали постоянно наблюдение. Първо, за да ограничат до минимум възможностите ми за работа, и второ - така шансовете да допусна грешка се увеличават многократно.

 

През 1964 г. получих нареждане да отида в Хановер и да се срещна с чужд гражданин. Не го познавах, имах само парола. Намерих адреса, звъннах на вратата, казах паролата, но той реагира неадекватно. Изведнъж започна да говори несвързано от рода на: “Не искам нищо”, и то на не особено добър немски. Реших, че се е уплашил и бързо се оттеглих. По същото време “Червените бригади” взривиха цял вагон с боеприпаси и цялата полиция в града бе на крак. Хвърчаха коли, виеха сирени. Веднага си помислих, че в такъв момент като нищо може да ме арестуват и да ми лепнат съучастие в атентата. Иди после се оправяй. Слава богу, успях да се измъкна от града.

 

- Как се изпращаха например разузнавачи под прикритието на журналисти, кой имаше последната дума - вие или съответният главен редактор?

 

- Генералният директор на БТА Лозан Стрелков предпочиташе наши служители за кореспонденти на агенцията в чужбинаи, но ги избираше след конкурс. Стрелков бе голяма фигура, непокорен, влиятелен. Търсеше интелекта, ерудита, пък дори и да не е завършил журналистика. Особено държеше да бъде познавач на съответната страна.

 

За да се стигне до конкурса, изготвяхме съвсем нова легенда - не само в биографичната справка, в дипломите, но и дори в имената, датите и мястото на раждане на нашите кандидати. Нищо в техните CV не трябваше да подсказва, че са свързани с военното разузнаване.

 

Така служител на РУ-ГЩ замина като кореспондент на БТА в Брюксел. Толкова добре работеше, че се превърна в любимец на Стрелков, а после и на наследника му Боян Трайков. Не му споменавам името, защото още е жив и здрав.

 

Веднъж попитах Лозан Стрелков защо толкова залага на наши хора? Той ми отговори по следния начин. Първо, защото са високообразовани, знаят езици, дисциплинирани. И второ, защото има кой да се грижи за тяхното поведение. Например, ако сгрешат, друг ще ги оценява.

 

За съжаление, един дълбоко порочен, антидемократичен и лустрационен закон прекърши съдбите на стотици високо подготвени офицери от военното разузнаване. И лиши държавата от безценни кадри в един от най-чувствителните сектори на нашия обществен живот.

 

 

По в-к 24 часа

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот