Феноменът Георги Китов

Автор: Проф. Николай Овчаров (2 коментара)

Париж, Лувъра, Георги Китов заедно с проф. Овчаров

Убит ли е? След смъртта на археолога се заговори, че животът му е бил отнет насилствено. Всъщност той почина от масиран инфаркт, провокиран от дългогодишно заболяване. Като младеж Китов страда от сърдечен порок и го скрива от наборната комисия за казармата. На третия месец обаче получава тежка криза и е уволнен. След това той имаше цял живот проблеми със сърцето, които закономерно се увеличиха с годините.

Много ми се иска тази статия да бъде по-различна от другите мои разкази за известни чужди и български археолози.  

Никога няма да забравя чувството, което изпитах на 14 септември 2008 г. при новината за внезапната смърт на Георги Китов. Защото с него си отиде една цяла епоха. Той създаде различна визия за археологията, която мнозина оспорват яростно.

Като че ли прозирайки близката си кончина, в последното си интервю Китов сподели своите виждания за нашата наука. За това, че тя трябва да бъде много по-отворена към света, да загърби сухия и често неразбираем псевдоакадемизъм, да стане достъпна за хората, за които всъщност работим.

Видният археолог е роден на 1 март 1943 г. в Дупница. Учи в София, а през 1961 г. завършва Софийския университет. Минава през школата на музеите, като работи в Добрич, Каварна, Калиакра и от 1971 г. - в Археологическия музей към БАН. За неговото развитие плодотворно влияние изиграва специализацията по история на изкуството в санктпетербургския Ермитаж, едно от средищата на световната наука.

Страстта на Китов бяха тракийските надгробни могили и заровените в тях тайни. Разкритото от него многократно надхвърля направеното от други специалисти. Аз се запознах с него през 1977 г. на първото му голямо попадение - Жаба могила край Стрелча.

Тогава в археологическите среди кипяха ожесточени спорове. Редица учени се противопоставяха на използвания от Китов машинен метод за проучване на надгробните могили. В техните аргументи имаше основание. Бързото разкопаване на паметниците може да доведе до загубване на ценна информация относно културните напластявания.

Археологът и неговите последователи пък винаги са отговаряли, че така те се опитват да изпреварят ужасната напаст за нашето културно-историческо наследство - иманярите. Аз няма да взема отношение към тези дебати, защото смятам, че това е работа на историята. Неоспорим факт е обаче, че българските музеи са пълни със скъпоценности, открити от експедициите на Георги Китов.

Жаба могила се оказа забележителен архитектурен комплекс от V-IV в.пр.Хр. Гробницата е ограбена още в древността, а от другата страна археолозите откриха предназначен за погребания тракийски цар храм-мавзолей. Уникални са скулптурните изображения на лъвове и Горгоната Медуза, украсявали някога фасадите на сградите.

По-нататък пътищата ни се разделиха и всеки следваше своето призвание. Китов разкриваше десетки тракийски надгробни могили. През 90-те години на ХХ в. между селищата Шипка и Шейново той проучи няколко великолепни гробни съоръжения. Те допълниха данните от вече известната със стенописите си Казанлъшка гробница и района с пълно основание бе наречен Долината на тракийските царе.

Много е интересна могилата "Оструша", в която екипът на Китов разкопа мавзолей от IV в.пр.Хр., издялан във вид на античен храм от два огромни блока с тегло 60 т. Оформен е покрив с фронтони от север и юг, а вътрешността е украсена с фрески. Сред сюжетите блести прекрасното изображение на жена, даващо представа за таланта на художника. В могилите от Долината на царете се откриха и доста находки - костени жречески скиптри, масивни златни пръстени и огърлици, сребърни и бронзови съдове.

През 2001 г. Георги Китов попадна на уникална гробница в могила край хасковското с. Александрово. Тя е изпъстрена с прекрасни стенописи от IV в.пр.Хр. Всъщност гробницата е била отворена отдавна от иманяри, а овчари са намирали подслон в нея и са палели огньове. Китов обаче бе първият археолог, влязъл вътре. Вместо поздравление, тогава той бе наказан с една година отнемане на права за разкопки, защото е проникнал и копал без разрешение.

През лятото на 2004 г. археолозите попаднаха в могилата "Голямата Косматка" на най-голямата известна гробница, която се определя като мавзолей на царя, построил столицата Севтополис, Севт III (330-301 г.пр.Хр.) В нея те намериха златния погребален венец на владетеля, както и други находки от злато. А на няколко метра пред входа се откри невероятна глава на мъж от бронз, тълкувана като портрет на самия Севт III. Според единодушното мнение на специалистите скулптурата е правена от натура и е дело на някой от големите древногръцки майстори на IV в.пр.Хр.

Близо до могилата на Севт III се попада на друга, която е наименувана "Светицата". В нея е намерен неограбен гроб с непокътнати царски доспехи от бронз, елинска керамика с прекрасни изображения, множество предмети от благороден метал. Върхът е прочутата масивна погребална маска от чисто злато с тегло почти 700 г.

Не по-малко важни са откритията на Георги Китов край Старосел. Там през 2001 г. в огромна могила бе разкрит своеобразен храм-гробница. Съоръжението се състои от две разположени едно след друго помещения - първото с квадратен, а второто с кръгъл план. Пред тях има внушителна ритуална площадка, към която от три страни водят монументални стълбища.

И двете камери са изрисувани с геометрични мотиви в красиви цветове, имитиращи архитектурните елементи на един елински храм. Основна в цялата схема е вътрешната камера, имаща диаметър 6 м. Там стените са декорирани с полуколони. Гробницата е била нееднократно ограбвана, но оскъдните останки от златен погребален венец, златни копчета, красива старогръцка керамика свидетелстват за изчезналите богати дарове.

В преддверието бяха открити скелетите на два коня, убити, за да придружават господаря си в задгробния му път. Цялата могила е оградена със стена от масивни и гладко одялани блокове.

На няколко метра пред монументалното съоръжение е по-малката Пейчова могила, където също се откри каменен царски гроб. Той не е така внушителен като архитектура, но затова пък е неограбен. Изумителни са откритите предмети - златен венец за глава, щит, шлем и бойни мечове, златни, сребърни и бронзови предмети, апликации от конски сбруи. А две години по-късно в друга могила от околността археолозите извадиха още един величествен храм-гробница с великолепна колонада.

Георги Китов до последно стоеше по цели месеци на терена, без да жали здравето си. През 2008 г. той работи цяло лято в околностите на Сливен, а после се отправи към Старосел, където го застигна смъртта. Малцина са тези, които бяха изпратени от този свят както Георги Китов. Хиляди хора бяха с него в последния му път към отвъдното. За делото му писаха в цели страници не само българските вестници, но и много световни медии. Тогава "Вашингтон Поуст" цитира и моето мнение, че феноменът Китов ще бъде завинаги запомнен от българския народ с откритията си.

По в-к Стандарт

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://www.bolgari.org//fenomenyt_georgi_kitov-h-547.html

2011-10-23 14:18:54 От: БАНяджия

"Неговите хора" от Паметниците на културата и Истор. институт към бАН доста от тях го ненавиждаха. Разправяха, че колкото е изкопал, толкова е и изпотрошил.С неговия "метод", подобен на иманярския - копаш и хвърляш. Те си знаят - кой крив ,кой прав...

2011-11-17 15:05:13 От: Георги Ивановa

Ми то с багера така става.
Но човека е бързал защото няма кой да пази разкопките.Иманяри,полиция работят заедно.

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот