Еврохоризонти за Балканите


Еврохоризонти за Балканите Барозу и турският премиер Реджеп Тайип Ердоган -напоследък любезностите между тях са повече от необходимите.

Кога и дали ще има скоро нови членове на евросемейството, което вече си е цял клас с 27 ученици? Един въпрос, чийто отговор чакат бая държави на Балканите.

Тежкият играч край Босфора

 

Турция става все по-нетърпелива поради европейските увъртания за нейния статут. От една страна е железен член на НАТО, от друга - ислямска страна. От трета Истанбул и Анкара не са Турция. В съседката ни дреме и сериозна “зона на здрача” - Анадолът, която се движи по собствени правила и в друго измерение.

 

След като заяви мерака си за брак със Стария континент (на който е стъпила с едва 3 на сто от територията си) преди 30-ина години, най-сетне през 2005 г. Анкара започна преговори. Но Високата порта продължава да е трудноподвижна.

 

С Турция трябва да се играе твърдо по няколко причини. Пашите могат да чакат - те са вековна империя. Но разбират и от пазарлък. Въпросът е 70-милионната турска работническа армия да бъде под контрол. Иначе нахлуването й в евротериторията би застрашило баланса на пазара на труда.

 

Напоследък сигналите от Турция не са обнадеждаващи - за пореден път беше закрита със съдебна заповед прокюрдска партия. Европа не гледа с добро око на подобни факти. В същото време пак в Европа баски, корсиканци и т. н. са обявени едва ли не извън закона заради искането да са независими?!

 

През 2004 г. Европа помаза кипърските гърци за членство. Но не и турците.

 

Преговорите за присъединяване покриват 35 глави, от които са отворени само 11. От останалите 24 на 8 Гърция може да наложи вето заради присъствието на турски войски в Кипър.

 

“Турция и ЕС трябва да престанат да пилеят време по пътя към еврочленство, а да използват времето си по-продуктивно”, каза в средата на годината премиерът Реджеп Тайип Ердоган. Апетитът идва с яденето - Турция се налага все повече като петролопровод за Европа. За разлика от амбициите на София да стане сточна гара на черното злато между Каспийския регион и Стария континент.

 

Край Вардара (ш)ум се вдига

 

Други изнервени на Балканите са албанците в Бившата югославска република Македония. “Ако не се стигне до споразумението, което беше изготвено от Демократическата партия на албанците (ДПА) между македонците и албанците, няма да съществуват нито македонска нация, нито македонски народ.” Думите са тежки. Рече ги лидерът на ДПА Мендух Тачи в началото на декември. “Ако се изчисти най-новата им история, те (македонците - б. р.) ще се самоопределят като българи или сърби”, твърди Тачи.

 

Междувременно Скопие получи пореден шамар, не че го осъзна, след като Европа отказа на “античните” македонци да започне с тях преговори за пълноправно членство. За студентския празник кандидат-евростудентът Скопие получи двойка (2). Според външния министър Антонио Милошоски става дума за “поредното гръцко лицемерие”. Така Атина пречела на един малък народ да изяви своята национална идентичност?!

 

“Ум царува, ум робува, ум патки пасе” гласи една българска поговорка. При македонците явно се спазва предимно третата й част. Надеждите за покана при испанското председателство идната година са малко преувеличени. Защото Мадрид си има друга програма - това констатира и “Утрински весник”. Но Скопие не абдикира от максимата “Меракът умира последен” и вярва, че “Македония ще има четири възможности да бъде поканена” през първите 6 месеца на идната година.

 

Между другото от 19 декември т. г. македонците могат да шетат из Европата без визи. И? Да предположим ли, че в БЮРМ ще се усети недостиг на население? Само че местните албанци ще останат. А “античните” им събратя със славянски корен ще си бият камшика като в сръбския филм “С цървули по Дивия запад”. И вместо евро-Македония набързо ще се пръкне трета албанска държава. На Балканите. Неслучайно Турция също застана зад Македония в спора й за името с Гърция. Проблемът е, че когато Анкара е зад теб, изненадите не са изключени.

 

Мирдита и където трябва

 

Тирана следи внимателно какво става в “махалата”. “Мирдита” и “Дита намир” може и да значат “Добър ден” и “Приятен ден”, но албанците гледат на нещата като азиатци - търпеливо, целенасочено и концентрирано. В суматохата Албания вече е член на НАТО, в средата на ноември т. г. външните министри на ЕС, без да обсъждат, приеха молбата на Страната на орлите за член и на ЕС. Тепърва Еврокомисията трябва да даде тежката си дума дали Албания официално е кандидат за евросемейството. Парадоксът е, че поради мисленето на Скопие в стил Милошевич държавицата край Вардара ще стане жертва на плиткоумието на политиците си, докато Албания ще се сдобие с втора “провинция” след Косово.

 

Като стана дума за “братска” Сърбия, дето навежда България отблизо век - да не забравяме Балканската и Междусъюзническата война, нищо че си викаме “Здраво, брате!” - Белград действа като настъпена по опашката пепелянка.

 

В. “Политика” пусна на 5 декември т. г. статия със заглавие “България отново ни заби нож в гърба”. Става дума, че София защитила отделянето на Косово пред Международния съд в Хага. Белград, вече сме в друго време, няма Коминтерн, който да “ражда” македонци в България, за да бъде доволен Тито, лека му пръст. Вината е и на София - трябва ни желязна външна политика към Белград и Скопие. И не бива да ги изпускаме, когато са ни паднали в ръцете.

 

Косово, въпреки обструкциите на Белград и Москва, стана независимо на 17 февруари 2008 г. И дърпа напред за разлика от Сърбия. В кое измерение живеят стратезите в Белград - не е ясно, но трябва да отчетат факта, че Албания ги изпревари, на път са да ги надбяга и Косово, а какво ще стане с Македония - един Господ знае.

 

Градът на слънцето

 

Парадокс, но “първокласниците” в евросемейството на Балканите - България и Румъния - се държат по-добре от кака си Гърция. Която е на път да фалира. Не че край Дунава всичко е наред, ама в сравнение с елините сме цвете за мирисане. Е, няма да обявим Гърция за продан, но тенденцията “Богати гърци - бедна държава” се задълбочава. Папандреу спечели изборите, но не и войната. И може да се окаже, че победата му е Пирова. Атина има дълг от 300 милиарда евро, огромен бюджетен дефицит (тази година може да стигне 12,7на сто от БВП, което е над 4 пъти повече от изискванията на еврозоната) и т. н. Така подредени, нещата в люлката на цивилизацията на Стария континент през изминалата година предполагат любопитна 2010.

 

 

 

По в-к Труд, Пламен Йотински  -  С. М.

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот