Евгения Иванова: ДПС се изживява като управител на етническия мир

Автор: Даниела Добрева (1 коментар)


Евгения Иванова: ДПС се изживява като управител на етническия мир

Нагнетяването на напрежение и страхове винаги произвежда спасители, месии, ореоли, харизми, казва специалистът по етнически въпроси проф. Евгения Иванова...

Проф. Евгения Иванова е преподавател в Нов български университет. Родена е през 1952 г. в София. Един от учредителите на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България. Участва в писането на повечето декларации на клуба. В предизборната кампания 1990 г. работеше в първия пресцентър на СДС, но се дистанцира от политиката година по-късно. Специалист по етническите въпроси.

- Г-жо Иванова, има ли реален конфликт между ДПС и "Атака" в парламента?

- Поне видимо, изглежда, има. Но този парламент е толкова затлачен от невидими обвързаности и зависимости, че е трудно да се каже какво има зад видимия пласт. Повечето ултимативни точки, които Сидеров представи като условие да съхрани сегашния парламент, са против ДПС: новините на турски, признаването на "турското робство" за геноцид, плоският данък... Ако БСП реши да обърне внимание на точките му, ще попадне в доста забавна ситуация.

 

Все пак, той великодушно им даде срок до лятото, когато, предполагам, точките ще бъдат забравени и от самия него. Важното е да изпълнят задачата си до евроизборите. Толкова европейски звучи, нали - да забраниш едни новини по телевизията?

- Според вас какво искаше да каже депутатът от ДПС Хюсеин Хафъзов с речта си пред депутатите във връзка с майчиния език и отказа да се провежда предизборна кампания на майчин език?

- Хюсеин Хафъзов - още от времето, когато беше говорител на мюфтийството - правеше емоционални (понякога - до агресивност) изказвания. Надявам се, че не е искал да каже, че - като свободен човек - се готви да наруши току-що приетия с гласовете на мнозинството член в закона.

 

От друга страна, свободата да се провежда предизборна агитация на майчин език е част от свободата да се говори майчин език, гарантирана от Рамковата конвенция за защита на малцинствата. ДПС има формалното право да настоява за въвеждането на такъв член. Друг е въпросът доколко такова настояване е политически целесъобразно.

 

Дружната прегръдка между ГЕРБ, БСП и "Атака" показа, че не е. Или пък, всъщност, е?

- Защо нямаше реакция на ДПС, след като Хафъзов изброи изключително спорни личности, на които обяви, че иска да прилича?

- Напротив, имаше. Лично Лютви Местан обясни, че Хафъзов няма предвид Ахмед Давутоглу - външния министър на Турция, а човек от с. Иглика, напуснал комунистическа България през 1949 г. Останалите изброени личности са преследвани от комунистическия режим, включително - Доган, от формална гледна точка. Изобщо, към формалността в поведението на ДПС трудно биха могли да се отправят възражения...

 

Много бих се забавлявала, ако това формално обяснение не беше направено и публиката беше оставена с впечатлението, че Хафъзов ще следва пътя на турския външен министър. Какво лошо, всъщност, има в това - в стремежа да направиш държавата си световна сила?

- Да, но Местан упорито премълчава името на Осман Калъч, осъден за шпионаж в полза на Турция, и на Нури Адалъ - преследван и изгонен заради разбиранията си, а по-късно имам и ректор на духовното училище в Истанбул.

- Признавам, че чух имената на Калъч и Адалъ за първи път в изказването на Хафъзов. Не познавам биографиите им. Прочетох в интернет, че Калъч е осъден за шпионаж през 1948, а Адалъ е изгонен от България през 1989. Без да се наемам да адвокатствам на тези хора, ще припомня само, че в края на 40-те Трайчо Костов и Никола Петков също са осъдени за шпионаж (и ликвидирани - за разлика от Калъч), а през 1989 г. правителството на Живков изгони най-напред активните дисиденти сред турците и едва след това - 350 000 редови граждани. И не е вярно, че Местан премълчава името на Нури Адалъ. Напротив - той съобщи, че човекът е от неговото село Островец и заради дългото си лежане по затворите е наречен "българския Мандела".

 

Повтарям - не познавам конкретните биографии на тези хора, но никак не бих се доверявала на решенията на съда от 1948 и 1949 година, както и на действията на МВР през 1989.

- Защо тези хора се приемат за дисиденти?

- Самото изгонване на един турчин през 1989 би могло да бъде достатъчно да го приемем за дисидент. Защото - ако беше криминален престъпник, например - щеше да лежи в затвора. А Живков ги изхвърли - да не мътят пяната на "единната комунистическа нация". Дори не успя да им спретне дело за шпионаж - беше, все пак, 1989...

- Има ли причина отново да се размахва етническата карта и каква е тя?

- Зададен така, въпросът Ви предполага, че в обществото ни етнически напрежения не съществуват и някой иска да ги предизвика с "размахване на етническата карта".

 

Аз мисля, за съжаление, обратното: нашето, саморазбиращо се и самоназоваващо се "толерантно", общество все повече показва признаци на етническа и религиозна непоносимост, на ксенофобия. Най-пресният пример е отношението към бежанците, по повод на които никакви "етнически карти" не бяха размахвани. Преобладаващата обществена реакция обаче беше "Не ги искаме!".

 

Същата непоносимост се развива не само на етническа и религиозна основа - достатъчно е да си припомним отношението към наркоманите и гейовете.

- Кой стои в дъното на кампанията, която се поде за нагнетяване на етническо напрежение?

- Щеше да бъде по-лесно, ако някой конкретно стоеше "в дъното". Отстраняваш конкретния "някой" или цялото "дъно" и проблемът е решен. Няма как обаче да отстраниш обществото или големи масиви от него...

- Какъв е залогът с размахването на етническото противопоставяне? Има ли въпросната кампания връзка с предстоящите избори?

- Етническото противопоставяне винаги е сигурна мярка за печелене на популярност. Нагнетяването на етническо напрежение и етнически страхове винаги произвежда спасители, месии, ореоли, харизми. На доста висока цена, обаче.

- Какво налага присъствието на организирани футболни агитки в Пловдив заради връщането на Куршум джамия на главното мюфтийство?

- Не мисля, че нещо го "налага". По-интересно ми се струва друго: поведението на футболните фенове в Пловдив брилянтно показа абсурда на подобни демонстрации. Най-грандиозният лозунг, издигнат от шествието, гласеше: "Чуждото не искаме, своето не даваме!" Това би трябвало да означава, че смятат Куршум джамия и останалите мюфтийски имоти за "свои". В същото време изпочупиха с камъни прозорците на "своята" джамия в Пловдив...

- На какво отдавате раздвижването на въпроса с вакъфските имоти?

- Не мисля, че материалните искове трябва непременно да имат някаква скрита идеологическа причина. Този въпрос е изцяло от компетенцията на съда и би трябвало да зависи единствено от валидността на документите, а не от медийни препирни и улични истерии.

- На какво е гарант ДПС - на запазване на етническия мир или на нещо друго?

- ДПС изживява себе си по-скоро като управител на етническия мир. То също размахва плашила и нагнетява страхове. Такова поведение може да бъде гарант само за собственото присъствие във властта и в "разпределението на порциите".

- Смятате ли, че ДПС някога ще спре да е "непреодолим фактор" в българската политика?

- Вероятно, ако започнем да гледаме на него като на обикновена политическа партия - без атрибутите на етничността и без задължителната сатанизация.

- С какво партията на Ахмед Доган държи останалите политически субекти?

- За това трябва да питате самите тях.

 

От в. "Сега"

 

 

Коментари
2014-02-21 11:38:45 От: Петков

"...че Хафъзов ще следва пътя на турския външен министър. Какво лошо, всъщност, има в това - в стремежа да направиш държавата си световна сила?"..........

Абе, како, тук подтекста е съвсем друг. Случайно до си чувала за доктрината проповядвана от турския външен министър Аамет Дааву'оолу, наречена Неоосманизъм и целяща възраждане на Османскато импелия в едновремешните й граници?!?!!...Ммм?

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот