Едните – безоки, пък другите – беззъби

Автор: Иван Бунков* (1 коментар)


Едните – безоки, пък другите – беззъби Пресконференция или предизборна агитация?

"Гледах, слушах, слушах, гледах и си мислих: Жална ни майка, наистина вече нямаме журналистика..."

Чудих се да се смея или да плача като гледах  срещата на Орешарски, Станишев и Местан с каймака на българската журналистика – собственици на издания, главни редактори, водещи репортери, отразяващи журналисти в София в зала 3 на НДК под знака за открито управление на Кабинета.

 

В края на краищата нито плаках, нито се смях, но поне малко се зарадвах, че в последния момент се отказах от тази среща, на която бях акредитиран и  аз като председател на Българската асоциация на регионалните медии.

 

Жегна ме преди да тръгна съмнението, че срещата ще бъде нито среща, нито пресконференция с близо 200 души. Имам представа какво значат толкова  хора с най-различни позиции в медиите и разбрах, че от този миш-маш нищо свястно, дори и за пропаганда, не може да излезе. И се отказах да пътувам до София. Гледах срещата по телевизията.

 

Ако разделим срещата между два отбора  – в единия ще бъдат управляващата тройка – Орешарски, Станишев и Местан, и всички останали Двеста души – в другия отбор.

 

Ако пуснете топката между двата отбора със следния регламент: Тези, които задават въпросите, могат да говорят – респективно да жонглират или ритат топката – до една минута. Онези, от Тройката, които трябва да отговарят ще могат да тупат топката, колкото си искат, че и повече. Много ясно е, че ще заспите няколко пъти до края на този мач.

 

Отборът на питащите зададе, да кажем, четири пъти по четири въпроса – или общо въртя топката 16 минути. А отборът на управляващите имаха право на три часа отговор, от което те се възползваха най-безочливо. Даже не усетиха, че прекаляват! Самолюбуване и самохлъцване – имам баялдъ!

 

Отгоре на всичко отборът на питащите, не стига, че се съгласи да не реплекира дългите лупинги на управляващите, ами сякаш се бе наговорил да задават и най-беззъбите въпроси.

 

Гледах, слушах, слушах, гледах и си мислих: Жална ни майка, наистина вече нямаме журналистика.

 

Че наистина професията отдавна не е престижна, че многото факултети и многото телевизии, сайтове и вестници разводниха толкова много гилдията, че нивото й застрашително падна под допустимото и може би наистина си заслужаваме едно от последните места по свобода на словото. Щото словото се отстоява не от какви да е, а на първо място от журналисти-професионалисти и то с Личности. Викам си – няма ги!

 

В същото време знам, че нивото не е толкова ниско. Познавам и регионалната преса – страхотни репортажи и разследвания имаме всяка година при връчването на наградите ни Свети Константин Кирил – Философ. И се досетих, че причината тук е организационна.

 

Недомислието на куп в зала 3 на НДК да се съберат ряпата да вадят цялата дружина от издателя, през главния редактор, че и водещите редактори и репортери, не е на журналистите! В този състав могат да се веселят, но не и да работят.

 

Какво ще прави главният редактор на среща, която е за нивото на неговите репортери. Ами какво ще правят издателите там – политикът с управляващите. Или ще се учат на журналистика. Може би едните трябваше да дават акъл на другите, но тук това не стана, а пък и никой не го поиска, щото управляващите се фукаха, че са били заедно в предишната тройна коалиция… Управляващите бяха толкова самодоволни, че за друго не се и сещаха.

 

Тази среща за мен беше вредна. Тя няма да помогне, сега, когато ранобудните студенти ги няма, с нищо на правителството. Няма да помогне и на журналистиката. Тя изяде телевизионно време. Тя изяде полезно работно време на мнозина пишещи, изяде и командировъчни средства в голямата криза. Може някой ласкател да се е понатегнал и да спечели повече средства пред правителството, но това е друга тема.

 

Ако управляващите искат да се срещнат още веднъж с журналистите, да го направят на необходимите нива. С издателите и главните редактори свободно да обсъдят едно, с подчинените им – друго. На пресконференцията си да поканят ресорните журналисти, които, подготвени, ще им измъкнат и онези информации, за които те самите не подозират, че знаят.

 

Иначе и на втората среща ще има от всичко по нещо и накрая нищо! Безочие и беззъбие!

 

*Иван Бунков е главен редактор на в. "Нов живот" - Кърджали и председател на Българската асоциация на регионалните медии.

 

От в. "Нов живот" - Кърджали

 

 

Коментари
2014-03-11 10:12:31 От: Tashunko

Като среща на Тодор Живков пред Деня на партийния печат...

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот