Джордж Фридман: Голямото геополитическо разбъркване


Джордж Фридман: Голямото геополитическо разбъркване

Как замразените конфликти от студената война изригнаха, а Русия се възползва от разединението на Европа

Cветът непрестанно се дестабилизира и е необходимо да бъде направен опит да се каже колкото е възможно по-ясно какво се случи и защо.

Така започва статия на Джордж Фридман със заглавие “Нетна оценка на света” в stratfor.com. Фридман е председател на “Стратфор глоубъл интелиджънс”.

Огромната част от евразийската територия (Европа и Азия) е в политическа, военна и икономическа бъркотия. Европа и Китай се борят с последиците от кризата от 2008 г. Русия преживява геополитическа криза в Украйна и икономически проблеми у дома. Арабският свят е въвлечен в дестабилизираща война. Западното полукълбо е относително спокойно, както и азиатският архипелаг. Но Евразия е дестабилизирана в най-различни аспекти, пише Фридман.

Анализирайки причините за това, той продължава: Студената война беше замразен конфликт, доколкото Съветският съюз беше възпиран по линия, минаваща от Нордкап в Норвегия до Пакистан. След разпадането на Съветския съюз се случиха две важни неща. Първо, настъпи голямо децентрализиране, някои формално свободни страни се освободиха от господството на Съветите и бяха създадени независими държави в рамките на бившия Съветски съюз. Така се стигна до появата на потенциално

нестабилен пояс

между

Балтика и Черно море

А по югозападната граница на бившия Съветски съюз изчезна демаркационната линия на студената война, която до голяма степен пресичаше ислямския свят. Страни, застопорени на място от студената война, изведнъж можеха да се движат, вътрешни сили бяха пуснати в действие.

Веднага станаха две емблематични събития. През 1990 г. Ирак нахлу в Кувейт и като че ли заплаши Саудитска Арабия. Съединените щати мобилизираха не само коалицията си от времето на студената война, но и страни от бившия съветски блок и Арабския свят, за да противодействат. Непланираното последствие от това бе фокусирането поне на някои сунити както върху възможностите, създадени от края на студената война, така и върху американската роля на регионален хегемон, а това на свой ред доведе до 11 септември.

Второто събитие беше разпадането на Югославия и сръбско-хърватско-босненската война, при която загинаха 100 хиляди души. Тя дефинира новата световна система по два начина. Първо, Югославия беше южното продължение на граничната зона между Съветския съюз и Западна Европа.

Второ, войната беше насочена към източно-западното разделение между християни и мюсюлмани и най-страшните кръвопролития бяха извършени в този контекст. Експлозията на Балканите предвеща много от онова, което щеше да стане по-късно, пише Фридман.

Докато Русия

отслабваше,

двата края на Евразия

процъфтяваха

Десетилетието след рухването на Съветския съюз и обединението на Германия донесе период на значителен просперитет, който имаше два резултата. Европейският съюз разшири влиянието си на изток в бившата съветска сфера и на юг, приемайки коренно различни държави, чиито различия бяха прикрити от периода на просперитет. А Китай след края на японското икономическо чудо се превърна в най-бързоразвиващата се страна с най-ниско заплащане, захранвана от апетита си да изнася в богатата Европа и Северна Америка.

Силите, които действаха в Евразия, бяха скрити, продължава Фридман. Само в Русия слабостта беше видима и бе направено едно от двете грешни заключения: или Русия щеше да е постоянно грохнала, или мизерията ѝ щеше да я превърне в либерална демокрация.

Първият признак, че следват неприятности, беше 11 септември, атаката срещу Америка. После се намесиха две други събития. Първото беше възраждането на Русия най-малкото като регионална сила, когато нахлу в Грузия през 2008 г. Другото беше финансовата криза. Двете се комбинираха, за да определят сегашната ситуация.

Различията в интересите на Германия - най-големия износител на Европа - и на развиващите се икономики в Южна Европа извадиха скритите противоречия в ЕС.

Германия трябваше да изнася. По-слабите страни трябваше да развиват икономиките си. Първият сблъсък между тях беше кризата за суверенния дълг и по-късно за политиката на строги икономии, наложена на Южна Европа и последвалата икономическа криза. В резултат Европа стана по-разединена.

Русия се възползва

от разединението

на Европа,

впрягайки статута си на доставчик на природен газ за моделиране на политиката на Европа към Русия. Русия не беше вече болният човек на Европа, а значима регионална сила, влияеща на събитията не само на континента, но и в Близкия изток. САЩ ограничаваха глобалната си роля, но откакто Русия стана по-агресивна, започнаха да засилват фокуса към Украйна и граничните територии между Европа и Русия, пише Фридман.

В същото време САЩ прибягнаха към минимализиране на присъствието си в Близкия изток и започнаха да гледат на четирите сили в региона – Турция, Иран, Саудитска Арабия и Израел - като на първостепенни отговорници за регионалната стабилност и балансьори един срещу друг.

Това ни води до днешния свят. В света има общо икономическо неразположение. То кара Китай да контролира социалните сили чрез репресии. То създаде екзистенциална криза в Европа, която отива далеч отвъд Гърция, но се проявява в гръцко-германските отношения. Руснаците се опитват да са регионална сила, но засега не успяват. САЩ остават водещата сила, но в същото време

институциите, които

използваха през

студената война,

станаха неефективни

Макар че увеличава разполагането на военни и обучението в Източна Европа, НАТО е военен съюз, на който не му достигат военни. МВФ се е превърнал в много случаи в проблем, а не в решение на икономическите трудности. САЩ се замесват все по-директно с Русия, ръководени от първичния страх от поява на европейски хегемон, колкото и да е далечна тази перспектива.

А след края на студената война се смяташе, че ООН, НАТО, МВФ, Световната банка и други многонационални институции ще могат да управляват глобалната система, припомня Фридман. Но рухването на Съветския съюз отприщи процес, който институциите от студената война не могат да управляват. Чистата равносметка следователно е, че Студената война забави появата на реалности, погребани под тежестта ѝ, а просперитетът от 90-те години прикри ограниченията на Евразия като цяло. Сега Европа е силно разединен сбор от държави нации. Китай възпира центробежните си сили чрез силно и репресивно правителство в Пекин. Русия не е нито равностойна на САЩ, нито може да бъде пренебрегвана или поучавана. А картата на Близкия изток, начертана от османците и европейците, крие сили, които надигат глава.

Засега САЩ са най-мощната страна. Това не означава, че САЩ могат - или имат интерес - да решават проблемите на света, да възпират силите, които са в ход, или да се изправят пред тези сили и да ги накарат да спрат, завършва Фридман.

По в-к 24 часа

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот