Държавата мощно подпомага туризма в Хърватия, а и печели от него


Държавата мощно подпомага туризма в Хърватия, а и печели от него

В разгара на глобалната икономическа криза зависимата от туризма Хърватия нетърпеливо очаква първите резултати от Великденските празници.

Тъй като туризмът в бившата югославска република осигурява почти една четвърт от БВП на страната, данните за туризма представляват интерес не само за хотелиерската и ресторантьорската индустрия, те могат да засегнат и перспективите на правителството в Загреб.  
 
Макар първите признаци да показват голям брой посетители и препълнени хотели, всяко успокоение е ограничено от очакването, че предстоящата година все пак ще бъде трудна.  
 
Официална статистика все още няма, но е ясно, че броят на туристите надвиши някои от най-мрачните прогнози на експертите, включително на министъра на туризма Дамир Байс. Той предрече 3-процентов спад на туристите през 2009 г.  
 
Други отидоха още по-далеч, като ръководителят Националната организация на собствениците на хотели Франко Палма, който предвиди 2-цифрен спад. Въпреки доброто представяне този Великден, той предупреди да няма твърде голям оптимизъм.  
 
Миналата година Великден бе по-рано през сезона и времето бе лошо, затова не е добре да правим заключението, че ръстът за Великден тази година е истински сигнал, каза Палма. Той посочи, че лошите периоди са т.нар. черни дупки през май и от края на август до началото на септември.  
 
Много се очаква от това. Всъщност успехът или провалът на туристическия сезон може да бъде най-горещият политически въпрос в страната. Туризмът в Хърватия е най-големият носител на приходи и един лош сезон може да накара правителството на Иво Санадер да направи втори извънреден бюджет през есента и да поиска кредит от МВФ, а това са 2 непопулярни мерки.  
 
С около 9,5 млрд. долара миналата година туризмът генерира 22 процента от БВП на Хърватия или повече от който и да било сектор на икономиката. В най-добрата година - 2008, около 10, 6 млн. туристи посетиха Хърватия, предимно отсядайки на красивия 1100-километров адриатически бряг .  
 
Един от всеки петима туристи бе от Германия, следвана от Австрия и Словения с общо 54,6 млн. нощувки. Хърватският туристически сектор се разрасна и за да отговори на прилива туристи, изгради само през последните 2 години 7 петзвездни и 67 четиризвездни хотели.  
 
След дълъг разцвет прогнозите за спад от 3 до 11 процента в приходите доведоха до пристъпи на паника в индустрията. Правителството отговори със серия от мерки за развитие на туризма, сред които включи рекламна кампания на стойност 14,5 млн. долара в стратегическите пазари.  
 
Правителството дори рекламира в бившите югославски републики Сърбия и Босна, с които отношенията са обтегнати.
 
Друга част от правителствения план за спешни мерки бе да отмени визовите изисквания за туристи от нововъзникващите пазари на Русия и Украйна, да премахне билетите за някои музеи и да ангажира известни спортисти и знаменитости да рекламират Хърватия като посланици на туризма.  
 
В знак за трудните времена стари руски самолети, отдавна забранени на хърватските летища, тъй като са твърде шумни за ЕС, към който Хърватия очаква да се присъедини, отново ще кацат това лято, понеже ще доведат щедро харчещи гости.  
 
Независимо от всичко това истинските постъпления от хърватската туристическа индустрия ще станат известни едва в края на сезона. Започна добре, но финишът е още по-важен, заключи коментатор в Интернет портала Нет.  
 
Загреб, Борис Расета от ДПА – П.П. 
 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот