Добруджанската кампания през 1916 г.

Автор: Калин Донков


Добруджанската кампания през 1916 г.

Забравата може да има всякакви обяснения, но време е да осъзнаем, че подобни манипулации не са безвредни за здравето на нацията

 

Получих упрек от читател: посвещавайки петъка (редовната петъчна рубрика на автора във в. "Сега" - б. р.) на генерал Иван Колев, съм "пренебрегнал другите знаменити военачалници, предвождащи българската войска в нейния освободителен поход" - само съм ги споменал, без да се спирам върху участието им.

 

Читателят е прав и - не. Припомних делото и ратния принос на генерал Колев, защото неговото завръщане в националната памет е особено ярко и внушително. Донякъде и защото романтичният му образ подсказва колко е важно да възкресим своите герои. (Тоест, това да е пример за още такива завръщания.) Но делото на другите бойни генерали от добруджанската кампания през 1916 г. не съм подценявал никога.

 

В отговор на хапливото, но симпатично и умно писмо на г-н П. П., жител на Севлиево "с потекло от Тулча", ще припомня, че в същата седмица, само че преди години, разказвах и за генерал Пантелей Киселов, победителя при Тутракан, а най-вече за това как престъпно и печално е отстранен той от съзнанието на българското общество.

 

"Днес - писал съм тогава - генерала от пехотата Пантелей Киселов няма да откриете нито в пространната енциклопедия "България" (издание на БАН), нито в кратката енциклопедия, нито в дебелия том от 1999 и 2002 г.

 

Наистина, сред помениците от номенклатурни фамилии няма да срещнете и други прочути генерали от войните за национално обединение, но отсъствието на тутраканския победител е особено драстично. Забравата може да има всякакви обяснения, но време е да осъзнаем, че подобни манипулации не са безвредни за здравето на нацията."

 

По-долу обяснявам защо:

"Генерал Киселов командва изумителния щурм на една модерна, току-що построена крепост, последна дума на фортификационната наука, отбранявана от силни, попълнени до последния човек, отпочинали, отлично въоръжени части. И я превзема тъй майсторски, устремно и дръзко, че разгроменият противник не може да намери пътя назад. То път и няма, защото отзад е Дунав..."

 

Веднага след падането на Тутракан започва епопеята при Добрич. Тя увенчава военната кариера на генерал Тодор Кантарджиев. Думата "кариера" има особено значение в живота на един военен. Но кариерата на генерал Кантарджиев обхваща цялата нова военна история до тогава.

 

Той постъпва новобранец в първия набор на българската армия (1878). Отслужва, после завършва Военното училище и през 1885 командва рота при Сливница, Гургулят и Пирот. През Балканската война се бие при Люлебургаз, Бунархисар и Чаталджа. Завземането и защитата на Добрич го обезсмъртяват завинаги в паметта на добруджанци.

 

Там неговият военен талант, опит и мъдрост спасяват града от опожаряване, а жителите му от избиване. Срещу малочислените му сили настъпват три дивизии и две бригади, но с умело маневриране и личен пример генералът успява да удържи града до идването на конната дивизия. Само след десетина дни, при село Карали, предвожда пехотна атака с гола сабя в ръка. Ранен е от куршум - в същата ръка. Такава рана, получена в сражение, би украсила бойната биография на всеки генерал.

 

Колкото по-значителни са делата на един пълководец от онова време, толкова "затъмнението" е по-несправедливо.

 

Генерал Стефан Тошев - Освободителя на Добруджа, е легендарно име в българската история. Първата му военна длъжност е опълченец през 1877-1878 г. През 1885 е дружинен командир и началник на Трънския отряд, който умъртвява устрема на сръбското нахлуване. Бие се при Мека црев и Три уши, ранен е в двата крака. В Балканската война превзема Лозенград и се сражава при Чаталджа, начело на своята прославена Първа софийска дивизия.

 

Добруджанската настъпателна операция на Трета армия подготвя и провежда с много воля и въображение, действията на нашите войски в Добруджа са докрай непредвидими за противника. Командва настъплението почти в непрекъснат разрив с германския главнокомандващ фелдмаршал Фон Макензен, но всеки път налага решенията си. Победите му потвърждават неговата правота.

 

Чувството му за чест е извънмерно. Когато несъгласието и високомерието на германеца стават нетърпими, подава оставка. Генерал Стефан Тошев е първият български военачалник, удостоен с паметник! (Намира се в Борисовата градина.) Но и това не е щастливият край.

 

Защото повечето бойни генерали, довчера боготворени от своите войници, срещаха предпазливото, гузно отношение на обществото и особено на върхушката, провалила и злоупотребила ратните им усилия и плодовете на българския военен гений. Политическата конюнктура на последвалите десетилетия опита да завърши започнатото.

 

За някакво успокоение ще добавя, че не ние сме въвели неблагодарността в обществената практика. Последните години на живота си Освободителя на Добруджа прекарва в горда бедност. Разказват, че за петата годишнина от превземането на Тутракан е поканен да произнесе слово на тържеството във Военния клуб. Генералът няма приличен костюм, нито пари за нов. Запасни офицери събират средства, поръчват го на шивач. Но след пробата костюмът е... откраднат.

 

И прославеният български пълководец се явява в залата с вехти дрехи, а на гърдите му сияе звездата на ордена "За военна заслуга".

 

Е, млъкни, сърце...

 

- От в. "Сега", заглавието е на "Българи"

 

 

 

 

 

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече

« Май 2022 »
пнвтсрчтпксбнд
      
     
  1. 19.05.1934г. – Военният съюз и кръг “Звено” правят държавен преврат
  2. 19.05. - Събития и факти
  3. 21.05. - Събития и факти
  4. 21.05. - Св.равноапостолни Константин и Елена
  5. 22.05. - Международен ден на биологичното разнообразие
  6. 22.05. - Събития и факти
  7. 22.05. Св.вмнк Йоан-Владимир, княз български, чудотворец
  8. 23.05.1417г. – българи и български благородници полагат клетва за вярност пред дука на Милано
  9. 23.05.1847г. – роден Михаил Греков, възрожденски деец и революционер
  10. 23.05. - Събития и факти
  11. 24.05. - Събития и факти
  12. 24.05. - Ден на българската просвета, култура и писменост
  13. 25.05. - Събития и факти
  14. 26.05.1876г. - в Янтра се удавя Панайот Волов, един от водачите на Априлското въстание
  15. 26.05. - Събития и факти
  16. 26.05. - Св.мчнк Георги Софийски Най-нови
  17. 27.05. - Събития и факти
  18. 27.05.1866г. - В Букурещ е създаден Таен български централен комитет
  19. 27.05.927г. – в разгара на подготвяната война срещу Византия умира Симеон І
  20. 28.05. - Събития и факти
  21. 28.05.1912г. – в Италия умира поетът Пенчо Славейков
  22. 29.05.1953г. – Едмънд Хилари и шерпът Тарзинг Норгай първи стъпват на Еверест
  23. 29.05.1453г. – султан Мехмед ІІ Фатих завзема Цариград и слага край на Византия
  24. 29.05. - Събития и факти
  25. 30.05. - Събития и факти
  26. 01.06. - Църквата отбелязва Свети дух
  27. 31.05. - Събития и факти