До определим рождения ден на българската артилерия
Всяка година в пресата, а и по електронните медии, се отбелязват различни годишнини, свързани с българската армия. Подир близо двадесетгодишно реформиране от нея почти нищо не остана - нека поне честванията й напомнят, че още я има.
130-годишна история отбеляза славната служба „Артилерийско въоръжение“.
В нея са израстнали и са се утвърдили ярки личности, големи специалисти, популярни военачалници и имена, като това на генерал-полковник Борис Тодоров, познат и като Цар Тодор, генерал-лейтенант Симеон Петковски, генерал-лейтенант Александър Божилов, генерал-майор Пеню Халков и други.
Това са люде, отдали младост на армията и постигнали изключителни успехи. Не за себе си, а за Българската народна армия и за България. А днес службата „Артилерийско въоръжение“, преминала през управление „Ракетно-артилерийско въоръжение“, се е свила до отдел „Въоръжение - бойни припаси“ към дирекция „Логистика“.
Същото се получи с Инженерни войски, със Свързочни войски... Редуциране, трансформиране, реорганизиране, разформироване... унищожаване. Това са процесите, които сведоха една модерна и боеспособна армия във войскова единица, годна да прислужва... Не ми се мисли какво ще е утре, ако продължаваме в тази посока.
За празниците в армията говорехме. Има и други празнуващи. Хидрографската служба на Военноморските сили отбелязва 125-ата си годишнина, а военноморската база във Варна - 111-ата. Бригада „Специални сили“, наследник на Парашутната дружина, чества 64-ата си годишнина.
Базата за предно базиране в Безмер, която е наследник на 22-ри изстребителен авиополк, отбелязва 57-ата си годишнина, 110-и мобилен полк достигна своята 8-а годишнина, а органите по сигурността на информацията могат да са горди - има ги вече 5 години!
Това в армейския седмичник е отбелязано като „юбилей“. И още нещо пише там. Изминали някакви „123 години откакто пехотинци, танкисти, артилерийски, инженери, химици, разузнавачи, свързочници играят важна роля...“
Нима не е странно това пристрастно летоброене!
И ако се има предвид Сръбско-българската война, за какви танкисти и химици става дума? След като сухопътните войски са наречени пехота!
Тук му е мястото да попитаме къде е артилерията?
При пехотата, естествено. И доста по-назад. И двата мастодонта на армията имат свои празници. И тях отбелязват тържествено.
Сухопътните войски съвсем справедливо определят като свой ден началото на поврата в боевете при Сливница в онази незабравима 1885 г. - 7 ноември е променен на 19 ноември, дали не заради един друг 7 ноември.
Артилерията пък взема за свой празник датата 11 март - началото на артилерийската подготовка при атаката на Одрин, 1913 г. Но докато сухопътните ни войски знаят точно своето начало - опълченските дружини и българската Земска войска, родната артилерия до днес още не е припознала своя рожден ден.
А корените са видими, ясни.
И „черешовата“ артилерия от Април 1876 г., и опълченците, сменили убитите руски артилеристи при Шипка през 1877 г., могат да бъдат начало. Буди недоумение крещящото непознаване на историята на артилерията ни - твърде шумно рекламираното честване на 130-ата годишнина на 5-и артилерийски полк в Самоков, проведено през ноември.
Коментариите стават излишни при изтъкването само на един факт: Първият артилерийски полк в българската войска е формиран с указ № 75 на княз Александър Батенберг от 19 юни 1880 г. от събраните в Шумен 6 батареи.
Това са 2-ра Видинска, 3-та Търновска, 4-та Русенска, 5-а Плевенска, 6-а Шуменска и 1-ва Софийска. За командир на полка е назначен командирът на 2-ра Видинска батарея капитан Леонов.
Нека се знае: това е първата крупна артилерийска единица. А щабът на полка се състои от адютант, бъдещ виден генерал от артилерията - Пантелей Ценов, и двама писари. Помещава се в стара турска къща, близо до квартирата на командира на полка. Началник на артилерията е генерал Лесовой.
В началото на 1884 г. Софийското артилерийско отделение става 1-ви артилерийски полк, а шуменският - 2-ри артилерийски полк. Такова е организационното положение до Сръбско-българската война, по време на която български офицер за първи път става началник на българската артилерия - това е Олимпий Панов.
След приключване на войната трима капитани - военният министър Константин Никифоров, също артилерист, Олимпий Панов и началникът на щаба Рачо Петров, стават майори.
А по предложение на Олимпий за по-голяма ефективност полковете са обединени в артилерийска бригада. Предложението му е прието на 16 юни 1886 г. и той е назначен за командир на артилерийската бригада. В Шумен пък
признават светата великомъченица Варвара...
В сравнение с кадрите на бившето Висше военно артилерийско училище в Шумен, кадрите на днешния факултет „Артилерия“ на Военния университет във Велико Търново, с 14 полеви артилеристи, изглеждат като симпатични дилетанти.
Защото от 4 години насам, което съвпада с приемането ни в НАТО, умниците от столицата на артилерията празнуват деня на Светата Великомъченица Варвара - 4 ноември, защото тя била покровителка на артилеристите. В такива случаи се казва: „по-големи католици от папата“.
Може някому това да му се стори пресолено, но всъщност е заслужено. Защото болката е незаглъхваща: артилерията се превърна в изчезващ вид.
А колко труд бе хвърлен за разработване на доктрини за използване на полевата артилерия, колко стратегии, прилагане на автоматизирани системи... Все заради борбата за оцеляване. Някъде - като институции, повече персонално. И никой не желае да види и приеме безпощадната истина - българската артилерия, както и българската армия за НАТО, са нещо като „персона нон грата“.
Това е положението. И е дошло време флагманските артилеристи от Военната академия и артилерийският факултет да поемат инициативата за определяне на общоприемлива и неоспорима дата на началото на нашата артилерия. Докато тя не изчезне още назад в историята.
Време е тази дата да бъде отбелязвана подобаващо и достойно. Предстои 130-ата годишнина от създаването й.
Научна конференция дискутира именно това
В клуба на ракетчиците и артилеристите от запаса „Олимпий Панов“ в столицата вече година текат разговори за началото на българската артилерия. Дискутира се как да се определи датата - на какъв принцип, за да стане тя неоспорима. И се възприема това да стане след широко обсъждане с участието на историците.
Все още има достатъчно документи с факти. Все още има живи свидетели на едно или друго по-сетнешно събитие. Свое важно място в това историческо дело има и главният артилерист в направление „Артилерия“ на Генералния щаб.
Между кои дати и събития би могло да се избира?
Нека оставим черешовите топчета за любовта на поколенията. Нищо че дълги години Боримечката е на корицата на авторитетното списание „Артилерийски преглед“. Топчето над Клисура е повече емблема.
А бащата на българската артилерия Никола Бембашев и неговите топчии Стоил Финджеков, Йонко Щърбанов, Петър Пекарски, Ганчо Цуцеков... са повече мъченици, отколкото символи на едно начало.
Нека припомним, че не топче, а метално планинско оръдие има в четата на Филип Тотю и с него хъшът Марин Савов от село Баня, Карловско, стреля по 400 души турски аскер в боя от 18 юли 1876 година при Чипровци.
За първи български артилеристи в редовна армия биха могли да се приемат и опълченците, сменили убитите руски артилеристи в епичните августовски боеве на Шипка, 1877 г. Най-справедливо ще е, ако за рожден ден на българската артилерия се определи дата след Освобождението, т.е. след 3 март 1878 г.
Първият набор, свикан през април, е за попълване на пехотните дружини. От следващия набор през август вече се попълват едновременно формиращите се артилерийски батареи на 6-те пехотни дружини. Важно събитие в това отношение са и първите артилерийски стрелби в района на Плевен, проведени през май 1879 г.
За формирането на 6-те батареи, за комплектоването им с оръдия, зарядни ракли и конни впрягове подробно докладва пред военния министър на Русия на 13 юли 1878 година руският императорски комисар в България княз Дондуков-Корсаков.
Почти същото пише в книгата си „40 години в служба на артилерията“ и Пантелей Ценов. Най-точната дата все пак сякаш е датата на създаването на първия артилерийски полк.
Време е историците да си кажат думата и славната българска артилерия да знае рождения си ден.
Статията е под рубриката “Час по история”, в. “Земя” – П.П.
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
Демографският срив ни затрива 
Митът за окаяното положение на Българина 
Режисьорът Светослав Овчаров: Нито една война не може да бъде спечелена 
Трудовак, кашик, герой 
Българските енциклопедии – досега, малко за тях, много на душманите 
