До кукловодите: Под контрол ли е Бареков?

Автор: Евгени Петров


До кукловодите: Под контрол ли е Бареков?

Новият политически проект на новия политик е поредният продукт на политическото генно инженерство. И поредната провокация към обществото. Неговото налагане и самоналагане е толкова очевидно и брутално, че започва да плаши.

Проектът не е някакъв гениален ход на опитни политически стратези. През последните месеци и за най-големите оптимисти стана безпощадно ясно, че управниците ни са скапани, че 25 години са безвъзвратно загубени поради некадърност, лакомия, балканска партизанщина и чиста проба алчност. Проектът Бареков си е продукт на българския тип олигархия – с ролекс на ръката и бай Ганьо в главата.    

 

Този проект доразвива политическото ГМО Яне Янев и други подобни, само че е по-мащабен. Такива неуспешни проекти не са новост. Проектът Янев (по думите на не един активен допреди 2 години политик) се провали. Излезе извън контрол. Обърна се срещу създателите си. А нима у нас не е практика голяма партия да си отглежда малка, която след това да премине към опонента? Нима партийното и депутатско номадство не е запазена марка по родните ширини? Нима самият Бареков не „би шута” на Борисов?

 

Светът е пълен с подобни примери, когато нещата излизат извън контрол. От научни опити в лаборатория през стратегически бизнес начинания до мащабни политически експерименти като Пиночет в Чили, талибаните в Афганистан и т.н. При нас безотговорната подкрепа на разюздани популистки проекти в името на властта на всяка цена може да струва толкова скъпо, че да не можем да го платим. Защото се развива в момент, в който доверието в институциите е на ръба на санитарния минимум, а държавността е на път да се срине.

 

В този смисъл проектът „Бареков” е щракане със запалка в момент, в който цялата държава седи върху буре с барут.    

 

Тезата за някакво солово високопатриотично поведение тип „Сам юнак на коня”, който е решил да хвърли всичките си лични средства на ползу роду и да изрине с голи ръце българските авгиеви политически обори, е невярна до степен на несъстоятелност. Далеч по-приемлива е хипотезата, че и във финансово, и в медийно отношение Бареков среща мощна подкрепа от политически и бизнес-кръгове. В случая размерът на вложените средства, размахът на кампанията и начинът на живот на новия политик излизат извън общоприетите и допустими представи в обществото. А твърденията, че всичко е от собствения му джоб, кара хората да недоумяват колко е дълбок този джоб и не е ли бездънен? Даряват се 500 хиляди на партията, 100 000 струва само конгресът в НДК, плащат се офиси, транспорт, заплати на служители, сътрудници, наеми и какво ли още не. А личната охрана, луксозните джипове, ония „10-15 места, на които живее”, скъпите часовници и луксозната вила в Драгалевци?

 

Проектът „Бареков” очевидно е заченат далеч преди изборите на 13 май. Тогава, когато беше маскиран като външна ТВ-продукция. В цялата ни следдесетоноемврийска история няма такъв случай,  в който национална ефирна телевизия да е заставала по толкова очебиен начин зад политически проект. И само преди 2-3 години такова медийно поведение би се оценило като недопустимо, скандално и извън рамките на обичайната журналистика.

 

Ето защо съмненията, че зад Бареков стоят т.нар. кукловоди, са най-малкото обясними.

 

Основният въпрос е колко са здрави конците им и колко послушна е куклата.

 

И може ли творението, подобно на злия дух, в определен момент да излезе извън контрол и да заживее свой собствен живот?

 

Има много примери, че поведението на Николай Бареков излиза извън обичайните норми. Поне в  общоприетите представи за нормалност. Той беше емоционален като ТВ водещ и още тогава личеше нарцистичния му характер. Високомерие, самоизтъкване, „аз съм най-великият…”

 

При сандалната Костинбродска афера все-още „журналистът” изпадна почти в истерия, после се обяви за спасител на демокрацията предотвратил едва ли не държавен преврат и най-грандиозната предизборна манипулация, която помним след 10 ноември. Същевременно се самоопредели за цел на бъдещо покушение, параноично заяви, че се страхува за живота си, ще бъде убит и т.н., и т.н.

 

Смяната на жилища, наемането на многобройна охрана, внушенията за покушение срещу него не са обичайното поведение на новоизлюпен политик.. Когато, излизайки сутрин рано от вилата си в Драгалевци, бодигардовете те пазят с одеала от евентуален снайперист, нещата наистина отиват към параноичен страх.

 

Когато разпространяваш компрометиращи снимки с пълното съзнание, че лъжеш (Борисов с Карамански) или клевети за платени пари на ръка (Плевнелиев за вилата в Халкидики), това показва пълна липса на ценностна система.

 

Когато един бивш журналист разпраща цинични и обидни смс-и до свои колеги в ефир, това издава лесна наранимост и нетърпимост към другото мнение, желание за диктат и властване и е извън най-широките граници на приемливост.

 

 

През 2009 година, още на работа в бТВ, Бареков написа в блога си, нескромно (меко казано) определен от самия него като „най-влиятелния блог за анализи и политика” следното: „Вече на никой не му пука дали ще има повече униформи по улиците или камионетки по пътищата. Важното е да има ред. Важното е да са пълни камионетките, пък нека пострадат и невинни…Затова – камионетките, ако обичате, да тръгват. Автоматите, заповядайте и на нашата улица!” Не намирисва ли на фашизъм?

 

И какво би станало, ако този човек се сдобие с власт и излезе извън контрол?

 

Делян Пеевски също тръгна от едно приятелство със сина на придворната Галя Дичева Росен, премина през длъжността „парламентарен секретар” в НДСВ, започна да се среща с покойния Илия Павлов и стигна до един от най-доверените хора на Ахмед Доган,. За него в обществото хиперболизирано се говори, че „владее половин България” и „целия съд и прокуратура са негови”. Може ли сега някой със 100-процентова сигурност да каже, че Пеевски е под контрола на тези, които го създадоха?

 

И че самият той вече не поставя други в зависимост от себе си? Любители на закулисната интирга упорито твърдят за охладняване на отношенията му с банкера Цветан Василев.

 

 Всъщност нямаме ли от месеци блестящо доказателство, че тази зависимост е вече налице с прочутото унизително изречение на Сергей Станишев: „Или гласуваме Пеевски, или кабинетът пада?”

 

Ако погледнем политическата карта в сегашно време, нима все в името на властта БСП и ДПС не са зависими от обидното антиевропейско поведение и скандалните изказвания на националиста и вече подсъдим Волен Сидеров? Който между другото продължава да бъде председател на комисията по корупция в парламента?!

 

Ами чудесно. Сега заместете Сидеров с Бареков в един бъдещ парламент. При тези социологически данни подобна схема е напълно реална, дори най-вероятната. Както и зависимостта.

 

Проектът „Бареков” е лесен за разчитане. Той е част от съвместния план между ДПС и БСП  „Никога повече ГЕРБ на власт”, но много по-близък до ДПС и най-сериозният белег за това са отчаяните твърдения на самия нов политик, че никога няма да работи с партията на българските турци. Като и видимите опити да се разграничи от някои банкерски и финансови кръгове, с които беше много близък (усилията са взаимни). И в двата случая БСП са длъжни да играят тази игра, но са във вълчи капан. В противен случай губят подкрепата на Доган, а оттам и властта и остават в пълна изолация, дори и от левите си критици като АБВ. Ако проектът „Бареков” успее, тогава ДПС ще има още повече властови ресурс, а сегашното „преяждане с власт” ще се стори на обществото като лека закуска.

 

В този смисъл далеч не са лишени от основание фундаментални въпроси, свързани с териториалната ни цялост, евентуалната ни геополитическата преориентация  и държавното ни устройство.

 

Крайни хипотези, внушения, манипулации? Напротив. Нима само преди дни Станишев хипотетично публично не сравни Кърджали с Крим? А уважавани общественици и интелектуалци не говорят за реална опасност от путинизация и евразийска ориентация?

 

Затова още веднъж трябва да попитам кукловодите: „Убедени ли сте, че държите Бареков под контрол?” Или още по-точно – че сами няма да станете зависими от него”?

 

По vevesti.bg

 

 

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот