Дионис поздрави с дъга Мистериите на Хухла
Организаторът Иван Бунков с по-доброто лого на България...
Културният празник събра поети, писатели, музиканти, певци, артисти. Един от тях скулпторът Господин Тенев (Гуспата) от Хасково се превъплъти в главната роля на Трифон Зарезан. Облечен в народна носия, с бъклица вино в ръка Гуспата заряза лозата пред кръчмата „Центърът на света”, поля я с вино и пожела: “Гроздето обиране да няма, виното изпиване да няма”.
Фолклорният хор „Яни Попов” при клуб „Тракия” от Ивайловград му пригласяше и наричаше в песни: “Лоза се вие превива” и “Трифоне, ти си от Господа призван”. Кукерите от ивайловградския квартал “Лъджа” със своите страшни маски и звъна на чановете огласиха селския мегдан, за да започне на чисто новата стопанска година, да е берекетлия и никакви лоши сили да не попречат на добрата реколта.
Музикантите от оркестъра на световния акордеонист Нешко Нешев имаха нелеката задача да се надсвирват и надпяват с мъжка вокална група с каба гайди от Златоград. А когато това ставаше все по-трудно идваше ред на наддумването – говорещо издание на Хасковския вестник „Каунь" (тур. пъпеш) от каунесата Ели Видева и дългогодишния артист Иван Чаушев, както и шаржиране на ишлеме на участниците в празника от карикатуриста Борислав Данев-Борку.
Оживено бе и около софрите, където се опитваше от всичко, което се ражда и готви по тия географски ширини. И се поливаше обилно с ивайловградско вино. Отлично се представиха мъжете от с. Мишево, Джебелско в състезанието по готвене на открито – десет пилета под тенекия. И те заслужиха поздрав от оркестъра на Нешко Нешев – кючек за победата им. Не им отстъпваха и хухленци с луканки на шиш, сланина на шиш, ситни хухленски шишчета, тиквеник, баници, смок (вита баница).
А от Кърджали Мелиха Али донесе баш къпана баница и баш турска баклава. Малко хора са яли по-вкусно нещо от това. В кръчмата „Центърът на света” пък имаше изключителна шкембе чорба, гъбена супа с кротони - за махмурлиите, и ошав за шафьорите. Печеното месо, домашните кюфтета, булгура и специалната картофена салата с праз побърка гостите гърци и турци и те ядоха и пиха до самозабрава.
В късния следобед кръчмата „Центърът на света” събра пред подиума си любителите на поезията. “В Хухла сме и няма да мине празника без стиховете на Ивайло Балабанов”,Звънна китарата на обяви вдъхновителят и организаторът на Мистериите Иван Бунков. Артистът Иван Чаушев зачете “Сиртаки”, от стихосбирката “Небесен гурбетчия”:
Часът на общата омраза свърши.
Дошъл е час да пием вино с теб.
Да бъдем с теб сизифовци, които
търкалят пълна бъчва към върха.
Пирува ми се гордо и открито!
И песен ми се пее – от душа!
Наздраве, барба! Здрави сме и яки.
Какво му трябва още на човек?
Да изиграем своето сиртаки
във минното поле на този век.
Звънна китарата на Костас Хулелис и се започна едно сиртаки без граница, акомпанирано вещо от светкавично включелия се с акордеона Нешко Нешков. Оживяха на хухленска сцена изумителните произведения на Микис Теодоракис.
Така в разсъждения за общото от двете страни на границата се разпали и дебата за новото туристическо лого на България. Скулпторът от Хасково, Гуспата, майсторски издълба роза върху едра жълта хухленска тиква, която красеше пивницата и я обяви за логото на Хухла, но единодушно всички решиха, че това несъмнено е по-доброто лого и на България .
Всичко това бе подробно и ярко документирано от огромния фотоапарат преподавателят в Нов Български университет антропологът Васил Гарнизов, свързан по майчина линия с този край. На моменти той се включваше в разговорите и помагаше публиката да не бъде само публика, а истински съучастник в ставащото. Защото в това е и смисълът на Мистериите на Хухла.
От в. "Нов живот", Кърджали, със съкращения
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
Проф.д-р Пламен Павлов: Абсурдно е да му търсим „заместител“ 
Новата история на България в творбите на полски художници (1) 
Новата история на България в творбите на полски художници (2) 
Летопис: На 21-ви февруари 1986 г. тръгнаха трусовете в Стражица 
Хаджи Иванчо – руското протеже 
