Димитър Списаревски - българската торпила


Димитър Списаревски - българската торпила Димитър Списаревски завършва през 1938 г. военното училище в София и е изпратен на специализация във Франция и Германия

На 20 декември 1943 г. поручик Димитър Списаревски извършва първия въздушен таран в историята ни, като сваля „летяща крепост” над София, припомня Желязко Тенчев.

Робърт Реноар, един от оцелелите по чудо британски пилоти оттогава, казва: „Ударът на вашите летци беше много лют“.

На 1 март 1941 г. България се включва във Втората световна война на страната на Германия. След това немците ни изпращат първите 16 изтребителя “Месершмит” Bf-109. От окупирана Франция Хитлер доокомплектова родната авиация със 100 изтребителя “Девоатин” De-520.

Дотогава военновъздушните ни сили са въоръжени с полски изтребители “ПЗЛ” (Ястреб) и с чешките “Авия - 534” (Доган). В тези превратни за България години изгрява като ярка звезда името на един наш пилот, извършил първия в историята на авиацията ни въздушен таран - поручик Димитър Списаревски. Наричат го още “българският камикадзе”.

“Символичната” война за България съвсем не е символична. На 1 август 1943 г. формации B-24 „Либерейтър” прелитат над наша територия, за да бомбардират Плоещ (румънските петролни находища). Първите български изтребители, които атакуват тези огромни бронирани “крепости”, са “Авия-534”.

На връщане от Румъния B-24 приближават София. 4 изтребителя “Месершмит” Bf-109, водени от поручик Стоянов, атакуват 18 бомбардировача над град Фердинанд (днес Монтана).

Врязва се в бомбардировач

В разгара на битката поручик Стоянов сваля 2 бомбардировача, а останалите изтребители - още три. Връщащите се съюзнически самолети трудно се защитават от “Месершмит” Bf-109.

Първоначално американските бомбардировачи не са съпроводени от изтребители, но много скоро такова прикритие се осигурява. В края на 1943 г. и началото на 1944-а целта е чрез въздушен терор България да капитулира. Това обаче не става.

При тази операция загиват 99% мирни граждани. На 20 декември 1943 г. няколко вълни от 50 B-24 и повече от 100 изтребителя P-38 атакуват София. За защитата на столицата излитат 36 “Девоатин” De-520 и 20 “Месершмит” Bf-109.

В жестоката битка става нещо нечувано - поручик Димитър Списаревски, след като сваля един бомбардировач, се врязва в друг и го унищожава. Това е първият въздушен таран в България. Списаревски загива, но се превръща в легенда. Във въздушния бой загива и подпоручик Георги Кюмюрджиев.

Димитър се ражда на 19 юли 1916 г. в град Добрич и е издънка на стар възрожденски род от Котел, чиито корени се губят някъде в първата половина на ХVIII век. Мъжете от рода били красиви, горди, буйни и ученолюбиви хора, ето защо ги нарекли аполоновци.

Един от тях е гордият български офицер и поет Димитър Списаревски - чичо на летеца, кавалер на български и сръбски ордени за храброст, съсечен като парламентьор през Междусъюзническата война при Злетовска река, само защото не изтърпял ругатните на бившите ни съюзници, петнящи офицерската му чест.

Спаича

До ноември 1919 г. семейството на Списаревски живее в Добрич, преименуван от румънците в Базарджик. Бащата - Светозар Списаревски, бил истински българин, не признавал разпоредбите на новите властници и шумно демонстрирал националната си принадлежност.

В кръчмата, където се отбивал понякога вечер, заръчвал само български песни и до късно, сякаш на инат, запотените чалгаджии свирели с петолевки по челата “Шуми Марица”.

Това окончателно вбесило местния румънски пристав и през една студена нощ полицаите натоварили багажа на семейството в една каруца и го повели към близката граница.

Така 3-годишният Димитър се озовал емигрант в собствената си родина. Първоначално семейството живее в Лом, а после финансовият инспектор започва работа в София, където Димитър е ученик във Втора мъжка гимназия.

Момчето расте високо, здраво и буйно. Отличен гимнастик, плувец и футболист, той опитва от всичко в спорта - малко борба, малко бокс. Такъв е Спаича и във Военното училище - буен, непокорен, корав и неудобен за огъване по каноните на устава.

Какво да се прави - характер. Но когато капитанът летец се изправя пред строените юнкери и им съобщава, че се търсят 10 души, желаещи да сформират класно от бъдещи пилоти, Спаича извървял пръв десетте крачки на своето “да”.

Неговите другари

О. з. полковник-летец Стоян Стоянов: “Има известни личности, които рязко се отличават от околните. Един път срещнеш ли ги, запомняш ги завинаги. Списаревски беше от този тип хора. Всички войници го обичаха и уважаваха, защото към тях бе непринуден и разговорлив.”

”Но ядоса ли се за нещо, ставаше страшен. И не за себе си вършеше това, а винаги в защита на другите, на по-слабите. Особено държеше на другарите си. За тях бе готов, без да му мигне окото, да се хвърли и в огъня дори. Но най-остро реагираше, когато го обиждаха като българин.”

О. з. фелдфебел-авиомеханик Иван Петров: “Имаше един фелдфебел на рота - Гатев, който биеше войниците най-редовно. Веднъж беше подхванал един с летвата... Списаревски го видя, затича се повече от 30 м, изтръгна със сила летвата от слисания фелдфебел и я счупи в гърба му, като каза:

“Това момче е дошло тук да служи на България, а ти го биеш. Кой ти дава това право?” Ето такъв беше Спаича и войниците го обичаха много.”

Михаил Григоров, летец-изтребител, служил под командването на поручик Списаревски: “Винаги, когато той говореше за България и споменаваше нейното име или разказваше за нейната история, за природните й красоти или пък ставаше дума за достойни българи, гласът му започваше да вибрира, а лицето му се изчервяваше от вътрешно напрежение.”

”Гърдите му се издуваха и той ставаше по-грамаден и внушителен. С гордата си осанка доминираше над всички нас.”

Живата торпила поручик Димитър Списаревски е награден посмъртно с Кръст за храброст и е произведен в по-горен чин - капитан. След 1989 г. подвигът му е изваден от забвение. Издадени са множество книги, брошури, статии.

В софийския район „Искър” на името на героя е наречен булевард. Същото име носи и улицата в с. Долни Пасарел, която води до лобното му място и на която е поставена паметна плоча.

В местността Стражарски дол е изграден паметен кът за героя. Улица на негово име и паметник има и в родния му град Добрич. В 22-ро училище в София (бивша Втора мъжка гимназия) е поставена паметна плоча с барелеф на Списаревски.

По в. "Дума" - П.П. 


Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече